В интервю пред китайски медии преди началото на визитата си в КНР руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва и Пекин са принудени да се развиват независимо от САЩ и да намалят зависимостта си от американския долар и западните системи на разплащане, за да осуетят, по думите му, американските опити за възпиране на технологичното им развитие, предаде Ройтерс.
Сергей Лавров и колегата му Ван И се срещнаха, защото САЩ ги принудиха да го направят, твърди на свой ред Global Times, пропагандният вестник на Китайската комунистическа партия.
Това признава в своя обстоен анализ и швейцарският всекидневник Neue Zürcher Zeitung. Според него Джо Байдън нападна и двете страни тази седмица. Отначало в телевизионно интервю той индиректно нарече руския президент „убиец“, който според него ще трябва да плати за намеса в американските избори.
Русия предпочита хаоса
Швейцарското издание NZZ припомня думите на Байдън, че на първата си официална среща с китайски представители неговата администрация ще демонстрира как Съединените щати възнамеряват да се справят с Пекин в бъдеще: трудно, поне по онези въпроси, където е необходимо. Китай, каза той, заплашва международна система, основана на правила.
В тази връзка американският президент изброи нарушенията на правата на човека в Синдзян, атаките срещу демокрацията в Хонконг и Тайван, кибератаките срещу САЩ и икономическия натиск, който Китай оказва върху съюзниците на Америка.
Срещата на външните министри в Аляска обаче се превърна в публична „размяна на удари“: китайски представители обвиниха американците в нарушаване на самите човешки права и отхвърлиха техните претенции към световното ръководство. За китайците всичко се свеждаше до подчертаването, че демокрацията в САЩ се разпада и дори самите американци вече не вярват в нея.
Китай и Русия отдавна са автократични държави, пише NZZ. И сега те са особено обединени от хода на отворената и систематична антизападна пропаганда. Основната външнополитическа задача на Путин е да отслаби демокрации като ЕС или САЩ, срещу които той насочва своите кибератаки и армии от тролове. За китайците основното е да представят собствената си политическа система като най-силната и превъзхождаща всички останали.
Китай следва международната система, поддържана и от ООН, а не само от малка група държави, които защитават „т. нар. Международен ред, основан на правила", заяви бившият китайски външен министър Ян Джиечи в Анкоридж. „Съединените щати имат свой собствен стил - демокрация в американски стил, а Китай - свой собствен - демокрация в китайски стил“.
Авторитарните Китай и Русия имат повече от общ противник. Тяхното сближаване продължи от края на Студената война и при Байдън то само се ускори, дори когато той беше вицепрезидент при Барак Обама.
2014 г. може да се счита за повратна точка. С налагането на западни санкции срещу Русия след анексията на Крим и избухването на война в Украйна, Москва и Пекин все повече работят заедно в политическо, икономическо и военно отношение. Но дали ще създадат достатъчно силен съюз, който да заплаши сериозно Запада?
Политическите експерти в САЩ, Европа и Москва обикновено отговарят отрицателно на този въпрос. Дмитрий Тренин, ръководител на московския клон на Центъра Карнеги, нарича сътрудничеството между Москва и Пекин 100% прагматично. Според него то вече е станало по-тясно от стратегическо партньорство, но все още не е необходимо да се говори за съюз. Политическото ръководство на двете страни е на общи или сходни позиции по отношение на икономическото сътрудничество, опозицията в САЩ и претенциите за активна роля в световната политика, подчерта Тренин.
Но има една съществена разлика: Русия предпочита хаоса и дисбаланса в световната политика и се опитва да се възползва от това. Китай избира стабилност и растеж. „Китай не иска да унищожи световния ред“ - казва Тренин по време на една от дискусиите през 2019 г. „Той иска да играе водеща роля в него."
Русия е вторият по големина доставчик на петрол в Китай след Саудитска Арабия. Освен това от края на 2019 г. руският газ се доставя в Поднебесната империя по тръбопровода „Силата на Сибир“. Китай внася 70% от оръжията си от Русия. Независимо от това, интересите на двете световни сили не могат да бъдат наречени еднакви.
Русия си сътрудничи със съсед, с когото има най-дългата сухопътна граница в света. В същото време руснаците знаят, че предвид размера и потенциала на Китай, те ще трябва да станат негов „младши партньор“, ако Москва и Пекин решат да създадат пълноправен съюз. Александър Габуев, също експерт в Московския център Карнеги, формулира тази двусмислена връзка по следния начин: „Не винаги заедно, но никога един срещу друг“.
Няма да има пакт за взаимна подкрепа
Във военен смисъл Русия и Китай не се нуждаят един от друг, дори ако възприемат присъствието на САЩ в периферията на границите си като заплаха. Всеки от тях може да се справи сам с тези проблеми. Руснаците насочват оръжия в Източна Европа срещу НАТО, докато китайците са преследвани от американски военни бази в Япония и Южна Корея, както и американски военни кораби в Южнокитайско море.
По този начин подписването на някакъв пакт за взаимна подкрепа, което би означавало създаването на военен съюз, изглежда малко вероятно поне в момента. А съвместните военноморски учения уж имат за цел да покажат на Запада, че такъв съюз е напълно възможен. Например през 2015 г. страните проведоха съвместни маневри в Средиземно морe.
По-опасно от руско-китайския съюз, може би следва да се счита вече съществуващото взаимодействие на двете сили. И двете провеждат кампании за дезинформация в западните общества и международни организации. Ситуацията в Съвета за сигурност на ООН е показателна в този смисъл: от февруари 2019 г. до юли 2020 г. Москва и Пекин четири пъти наложиха вето върху приемането на определени документи. В същото време ставаше дума за ситуацията в Сирия, Близкия изток и около Венецуела - в регионите, където САЩ преследват значителни интереси.
Двойното вето е особено графичен показ на сила. Китай и Русия възнамеряват да покажат на Съединените щати и Запада къде са границите на влияние в настоящата международна политика, обобщава NZZ.
Превод: Ганчо Каменарски
Още: Началото на нова студена война или защо Байдън премина червената граница
