Министърът на правосъдието Десислава Ахладова изпрати остро критично становище (пълния му текст виж тук) за законопроекта за защита на физическите лица при неплатежоспособност на депутати от „Обединени патриоти“, пише Lex.bg.
В края на октомври те внесоха проект на закон, който предвижда, че неплатежоспособността е налице, когато „физическото лице не е в състояние в продължение на най-малко три месеца да изпълни едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати“, като се поставя и таван да дълга от 200 000 лв. Човек може да иска личен фалит дори и да го е надхвърлил, ако задълженията му са от непреодолима сила.
Ако бъде признат за неплатежоспособен, той декларира имуществото си, всичките му задължения стават изискуеми и кредиторите му се присъединяват към производството, в течение на което се удовлетворяват от наличното. След изтичането на 5 години задълженията се „изчистват“, а основата последица, която търпи фалиралият, е, че 5 години му е забранено да заема ръководни и надзорни позиции във фирми и кооперации.
„Според нас не е намерен оптималният баланс между интересите на длъжниците и на кредиторите, не е предвиден рационален и справедлив компромис при защитата на правата на длъжниците и на кредиторите, което поражда опасения, че предложената уредба ще стимулира недобросъвестните длъжници, които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват и които след изтичане на определения в законопроекта срок ще се освободят от непогасените си задължения“, пише министър Ахладова в становището си по законопроекта
И два множество примери – високият праг от 200 000 лв., предвиденото спиране на начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в производството, това, че списъкът на кредиторите с одобрени вземания се одобрява от съда само въз основа на декларираните от длъжника обстоятелства.
Освен това Ахладова подчертава, че отговорността за добросъвестността на длъжника е оставена изцяло на съда, докато длъжникът няма никакви задължения с оглед на доказването ѝ. „Това е в противоречие с принципа, че тежестта за доказване в гражданското право е ангажимент за страните в производството и не следвала се обвързва със служебното начало“, обяснява тя.
Друг проблем, който сочи, е, че пет години след влизането в сила на решението за защита то и съпътстващите го документи се заличават от регистъра на обявилите фалит и новите кредитори няма как да узнаят, че договарят с некоректен длъжник – каквито и да са били причините за това.
„Противоречи на принципа на правната сигурност и на договорната автономия предложеното в §1 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта правило, че производствата, предвидени в него, ще се прилагат и по отношение на заварените случаи. Това е ново обстоятелство за кредиторите, което ако им е било известно към момента на договаряне, може би не би се стигнало до сключване на съответния договор“, заявява още министърът на правосъдието.
Освен това според нея, въпреки че в мотивите към проекта се заявява, че с него се транспонира Директивата за преструктуриране и несъстоятелност, това не е така. „Това твърдение не е коректно, тъй като в законопроекта не са съобразени редица императивни изисквания от тази Директива – например изискването за 3-годишен срок относно производството за опрощаване на задължения на физическите лица предприемачи, началният момент, от който започва да тече този срок, както и възможните дерогации по Директивата“, обяснява Десислава Ахладова.
В становището си тя посочва, че проблемът далече не е само с европейското законодателство, но и че законопроектът не е съобразен и с действащи норми на българското право. „Не е ясно как този законопроект се съотнася например с изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 28 от законопроекта е посочено единствено, че публичните вземания няма да се обявяват в регистър, но няма яснота как тези вземания ще се разглеждат в производството по неплатежоспособност на физическите лица, респективно какви ще са отговорностите на длъжника за погасяване на тези задължения“, пише министърът.
И заключава, че проектът, внесен от патриотите, „не кореспондира на основни принципи и правни положения в българското законодателство, а така също не въвежда съществени изисквания на Директивата за преструктуриране и несъстоятелност“.
Ахладова изтъква и друг аргумент той да не бъде разглеждан сега от Народното събрание. В Министерството на правосъдието отдавна има работна група в широк състав и с водещи експерти, която работи за прецизното въвеждане на директивата и трябва да се изчакат нейните предложения, преди да бъдат обсъждани тези на патриотите.
Още по темата:
10-годишната давност на дълговете има капани - ето кои ще пострадат
