Вече остават само няколко часа до новата, 2018 година, а както добре знаем всички, краят на годината е време за обзори и спомени. Actualno.com вече представи на Вашето внимание, уважаеми читатели, най-важните според нас събития и теми на 2017 година – можете да си ги припомните ТУК!
Не засегнахме обаче една много важна и широка тема – тази на разочарованията. Искахме да сме поне малко по-позитивни дори в сериозното, което често е изпълнено с толкова негативизъм, че постоянното му натрапване трудно може да бъде понесено. Но ще е пълна безотговорност да си заровим главата в пясъка, само защото така би било по-добре – затова в следващите редове ще отделя внимание на нещата, които, по мое мнение, бяха горчиво разочарование през изминалата година.
Лично за мен най-голямото разочарование е Европейският съюз. Не за друго, а защото точно ЕС и по-конкретно чиновниците от Брюксел повтарят една и съща грешка – тази на липсата на твърда ръка срещу корупцията. По този начин тези, които публично говорят как ЕС трябва да се осъзнае и обърне към гражданите, всъщност рушат принцип, заради който толкова българи, а и европейци, все още вярват в Съюза – принципът на справедливостта, на върховенството на правото и безусловното му налагане. Еманация на тази грешка е България в сегашното ѝ състояние. Заради геополитическата ситуация, заради ожесточаващото се противопоставяне между САЩ и Русия най-вече, Брюксел не смее да направи необходимото заради страха, че ако действа твърдо, ЕС ще се разпадне. Но една структура, която позволява загниване в основите си, рано или късно ще рухне.
"Навремето малките страни се страхуваха от Брюксел, виждайки го като много силен. Сега, ако имаш фискална стабилност и сътрудничиш по големите въпроси, няма да имаш проблеми", пише в материал отпреди дни на The Guardian, посветен на българското европредседателство. Ето това обобщава картинката – ЕС забрави, че малките детайли правят големите неща и специално в България остави нещата на самотек. А самотекът у нас доведе до поредните зулуми – случващото се с Национален парк "Пирин", атаката срещу "Икономедиа", мълчанието относно "Булгартабак" и как така Турция посочи като основен източник на контрабанда продукти на холдинга, а прокуратурата е още глухоняма. Все събития, които трябваше да са централни обществени теми, но не са – или поне не в необходимата степен. Защото те са последствия именно от липсата на справедливост.
Часове остават до времето, в което България ще поеме председателството на ЕС. В приоритетите ни като председател липсва борбата с корупцията. Не е и чудно – как ли българските политици – и сега управляващи, а и опозиция в парламента, ще се борят сами със себе си? Това е и най-голямото разочарование – не че правим грешки, а че ги повтаряме безкрай. Всъщност това повторение е на път да ни превърне в нещо, което не може да бъде определено като "хора". Затова и си пожелавам догодина, по същото време, да има повод да напиша няколко реда, които да не са пропити с толкова разочарование и в тях да има мъничко надежда. Защото сега не мога.
Автор: Ивайло Ачев
