24 май и Олимп на езиковите бездарници

Една от основните причини доверието към народното събрание да върви към зануляване далеч не е свързана с политическите позиции. А с общото езиково неумение да бъдат изразени. Българският парламент от десетилетия е място, в което цари творческо бездарие. Тоест съчетанието между това да не знаеш какво да кажеш, после да не притежаваш словото да го кажеш и накрая намахания ентусиазъм все пак да го кажеш.

Вече има Олимп на езиковите бездарници. Може да се разкаже хронологично. Боговете на логореята, с които прекарахме последните десет години.

Цветан Цветанов например успяваше да предизвика природни бедствия с изречения, които нямаха нито начало, нито край, нито подредба, нито смисъл. В тези изречения върлуваше някаква злокобна филологическа хидра, в която всяко езиково безсмислие се раздвояваше в следващи безсмислия, а разгадаването им изискваше усилената работа на лингвист, философ и психолог, които да разчетат криптираното послание. Другият Бог на логореята, Мая Манолова, успяваше да направи, преименува, разтури и рестартира партия със същия езиков въртоп, който и до днес кара мнозина да бъркат политическата активност с неконтролируемия поток на съзнанието. Станишев посегна на думата "катарзис" покрай Пеевски, а на въпроса "Кой" Орешарски отговаряше по такъв начин, че моралният провал блясваше в отговора толкова убедително, колкото дори откровеното признание за самия провал не би могло. Над всички, разбира се, дълго време се извисяваше Борисов. "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме" - тези думи пред металурзите в онзи завод могат да се излеят в леярната и да бъдат поставени върху монумент. 

Но всичко това е още тук. Продължаваме промяната продължи. Депутатът от ПП Радослав Василев си забрави мисълта и всички го отдадоха на притеснение, но аз все още подозирам по-простото обяснение - че мисъл не е имало. После министърът на културата реши да предизвика вниманието към културата с инфантилен ням селфи пърформанс. А дни по-късно със самочувствие се обяви за победител в икономиката на вниманието, понеже по хитър начин е успял да прикове погледите към него и ни е преметнал да обърнем внимание на работата на министерството. За финал, разбира се, идва и самият Кирил Петков - един от малкото хора, на които животът в чужбина е повредил хем българския, хем английския; изумителна аномалия, предвид това, че би трябвало да пострада само единия от двата езика. Дано да няма по-голяма война, защото ако Петков призове някого в сражение, речта му ще бъде толкова разстройващо деморализираща, че отсреща ще се чудят защо пристигат толкова увехнали още в началото врагове.  

Карадайъ напредва езиково толкова бързо, че в края на това десетилетие би могъл да произнесе и нещо бе грешки. Но пък Костадинов е обладан от толкова настъпателно сладкодумие, че преди дни предложи "тричане за национални предатели", след като се похвали, че е посетил една от най-малоумните традиции в света, която трябва да бъде забранена не само заради жестокостта, а и заради тежките ментални последствия в гостите на безмозъчния ритуал. 

Въобще, когато Сократ е казал "Заговори, за да те видя", е оставил много ясна възможност за преценка.

Заговориха. И видяхме.

Автор: Райко Байчев