Докато борим агресията с приказки, учениците се пребиват

​Коментар на редактора

Общото между тях е, че звучат приказно и елитарно - без реална връзка с проблемите в обикновеното школо. Разбира се, няма да цитирам всички мерки, които Министерството на образованието и науката (МОН) изсипа на журналистите, за да им покаже, че работи по темата с превенцията на агресията сред подрастващите. ​​​Ще подбера само няколко, а останалите може да прочетете на сайта на МОН.

- Създаване на система за взаимодействие между учителите, учениците и техните​ ​лични​ ​лекари​;

- Изготвяне и предоставяне на информация на детските градини и училищата за доставчици на социални услуги за деца, които имат ресурс и при необходимост могат да подкрепят педагогическите специалисти в работата им с ученици и техните родители. Поместване на информацията на електронните страници на детските градини, училищата и регионалните управления на образованието​;

- Предоставяне на информационни материали – постери, плакати, предназначени за популяризиране сред учениците на Националната телефонна линия за деца 116 111. Оповестяване на информацията за телефонната линия на видно място в училищата​;

Зачестяват случаите на детска агресия

Зачестяват случаите на детска агресия. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас психологът Кета Апостолова. Тя уточни, че ...

Прочети повече

- Подобряване на институционалните политики, насочени към превенция и противодействие на насилието – провеждане на беседи, на ролеви игри, открити уроци с участието на родителите, организиране на клубове по интереси от страна на по-големите ученици в подкрепа на учителите за превенция и противодействие на насилието; използване на подхода „връстници обучават връстници“ за популяризиране на правата на децата на закрила срещу насилие и на способите за сигнализиране за насилие​;

- ​​​​​​​Увеличаване на заниманията по интереси в училищата за превенция на насилието и за​ ​преодоляване на проблемното поведение на учениците​;

Ако имахте​ търпение да изчетете тези произволно избрани пет мерки, които предлагат от образователното ведомство, сигурно става безспорно ясно, че както в краткосрочен, така и в дългосрочен план ще борим агресията само на приказки, заедно с промяна на някакви наредби. Въпреки уверението на служебния министър проф. Николай Денков, че е дошъл заветният момент, в който учителят най-сетне ще престане да се занимава с бумащина и ще си гледа само преподаването, няма да се бори с проблемните деца, тъй като за тях ще се погрижат психолози и другите институции, ангажирани по веригата, учителят е най-близкият човек, който става свидетел или е потърпевш на агресията в училище. От МОН ще му "помогнат", като разработят информационни материали за превенция на агресията, които никой няма да прочете. Ще хвърчат листовки с призиви за добро поведение в клас, докато децата, агресирани от семейната, виртуалната и приятелската си среда, се трепят помежду си и си говорят цинизми.

МОН ще разлепя табелки с информация, ще мъчи да вкара учениците в извънкласни дейности, ще им дудне като Голям брат как трябва да са вежливи и прилежни, докато те пушат трева в голямото междучасие, не излизат от Фейса в часовете и акумулират агресия от лавката с хамбургери до пешеходната пътека пред даскалото. И ще очаква да намери съвестни деца, които да превъзпитават тези, които още търсят значението на думата "съвест".

И какви занимания по интереси ще бъдат по-точно осигурени за борба с хиперактивността на подрастващите? Кой ще ги плати, пак от делегирания бюджет на училището ли? Там пари почти няма? Кой ще ги посещава? Учениците, които не влизат въобще в клас ли? Или тези, които след третия час са в кафето, на маникюр или във фитнеса?

Експерт: Агресивното поведение при децата е сигнал за неглижирането им

Една от основните причини за агресивно поведение на едно дете, без значение дали е 3-4-годишно, на 10 или пък е тийнейджър, стоят неуда...

Прочети повече

А как ще се борим с агресията в селското школо, където на места почти целият контингент от ученици е от малцинствените групи? Ученици, които не могат да четат и пишат, но са в пубертета, хормоните им експлоадират и вдигат на крак учителката, която преподава на полуразпаднала се паралелка някакви неща по физика...

Да попитам и какво правим с капризните родители, които мислят децата си за богоизбрани и вечно невинни за побоя на този и онзи? Как учителят да обясни на истерична майка, че скъпото ѝ чедо е наркоман и микропрестъпник за националните мащаби, но мега такъв за училищните? К'во правим, а?

Гледали ли сте статистиката за миналата година? Ще ви я припомня. Пак по данни на МОН само през 2016 г. има 2270 случая на физически и над 2700 на вербален тормоз в училище.​ Засечени са и ​​1493 ​случая на кибертормоз.​​ Зад цифрите стоят нашите пострадали деца, които сега ще предпазваме с добри благопожелания, плакати и филмчета.

Истината е, че агресията в училище ще изчезне само когато се затрием като нация, тъй като нейните проявления са в цялото ни общество. Но винаги семейството може да бъде първият, насочващият добър пример за един подрастващ.

За съжаление обаче, агресията вирее в разбитите български семейства, произвеждащи разбити деца, с разбити мечти, които пренасят цялата си неудовлетвореност сред връстниците си. И тук МОН не може да помогне! Кой ли въобще може?!