Годишнина: Спомен как си отгледахме олигархията (ВИДЕО)

Защото всъшност те отразяват много точно паралелната вселена, определяща курса на нашата. 1997 година имахме шанс да променим курса и даже по-важно – да сложим юзди на конете, които теглят каруцата. Вместо това, 22 години по-късно, е кристално ясно – конете не теглят каруцата, а се возят в нея, докато (уж) кочияшите опъват ли опъват.

Напоследък всеки ден отбелязваме или празнуваме нещо. Ето и днес – празненства за 140 години Търновска конституция, Международен ден за безопасен интернет. Но всъщност вчера, 4 февруари, беше една много важна годишнина – годишнина от подписването на т.нар. Декларация за национално спасение. Тя беше подписана през 1997 година и в дебелите (или не толкова) исторически книги можете да прочетете, че с нея беше направен мирен преход при предаването на властта от правителството на БСП (онова на Жан Виденов) на правителството на СДС (онова на Иван Костов).

Всъщност обаче тази декларация беше подпис на нещо друго – спасението на тези, които официално доказаха и показаха многократно, че не ги интересува нищо друго, освен тях самите. И тези, които нямат акъл за нищо друго. Тази декларация спаси "елита" от комунистическия режим, от който се роди сегашната олигархия и всъщност беше моментът, в който беше зачената "БойкоБорисовщината". Мина се през гнилата приватизация, после през управлението на Симеон Сакскобургготски, след това и Сергей Станишев.

Никога след Втората световна война не бяхме толкова близо до директната разправа със символите на олигархията, които я крепят официално под името "народни представители". Вижте само архивните кадри – барикадираха се в парламента и се криеха под маси и столове. Но, както вчера призна и самият Александър Йорданов – СДС се съгласи да подпише Декларацията за национално единство и прие условието на БСП да няма лустрация. Иначе нямало да има национална съгласие ...

Защо? Липсата на този отговор доведе до фактическата смърт на СДС и забвението специално на Иван Костов. Защото в това отношение хората не се показаха толкова глупави – интуитивно те усетиха миризмата на гнило. На гнилото, което спаси тези, теглещи цяло едно общество постоянно назад заради личната си изгода.

Историческият момент – моментът, в който България можеше да постави солидни основи по пътя на истинската демокрация, беше пропуснат. И резултатът сега го виждаме постоянно – Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Веселин Марешки, а зад тях с по някоя коледна реч – Ахмед Доган. Харесва ли ви сега 22-годишният резултат от тогавашното "национално съгласие"?

Автор: Ивайло Ачев