Истинският расизъм не е към принца, а към просяка

Вероятно още от заглавието сте се досетили, че целта ми е да направя алюзия към бележития роман на Марк Твен "Принцът и просякът". Поводът е повече от ясен  - това е темата, с която се занимават от сутрин до вечер световните медии, а именно обвиненията на Меган Маркъл и принц Хари в проявен расизъм от кралския двор.

Още в началото искам да уточня, че дълбоко не ме интересуват отношенията в кралското семейство. Режисираният скандал представлява само малка част от много по-сериозен и голям пъзел. Но нека вървим стъпка по стъпка.

Няма да се спирам в детайли на въпросния скандал. Когато мултимилионерка, омъжена за английски принц, и милиардерка с невъобразимо влияние и известност си говорят един час в луксозно имение за това как ги потискали белите хора, това извежда в съзнанието ми още една препратка към страхотно литературно творение. Става въпрос за памфлета на Христо Ботев "Смешен плач".

"Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!"

Звучи толкова актуално, нали? Плачете за принцовете, принцесите и дукесите, а останете слепи за собствените си проблеми. Останете слепи за войната си в Сирия и геноцида в Йемен.

The biggest losers of The war in #Yemen are The children pic.twitter.com/wdGA0QBVnd

— Ahad Yaseen (@Ahad__Yaseen) March 10, 2021

Вчера написах новина за въобновените въздушни удари на Саудитска Арабия срещу страната. Не предизвика особен интерес. Темата цялостно отсъства от дневния ред на родните медии, както и на повечето от чуждестранните. Никой няма желание да покаже ранените, гладуващите, страдащите.

This is the african refugees and their hardest situation in yemen 💔 #HouthisBurnBlackRefugees pic.twitter.com/8lDpzajIbS

— سليمان النواب (@solimanalnoaab) March 10, 2021

По-секси е да си обсъждаме кралски особи. Да си слагаме разни номерца и прекрасни пожелания на профилите и да си обсъждаме "затапките" между системни политически играчи, които изведнъж са преживяли чудодеен катарзис. Да разискваме по разни вируси с по-твърда убеденост от тесните специалисти по темата.

Помня кадри от сватбите на Хари и Уилям, и как хиляди британци тогава се разплакаха от "щастие" по улиците, а после британската преса се подиграваше на сълзите на севернокорейците при културните прояви на Ким Чен Ун. Помня и как принц Хари се хвалеше как е убивал хора в мисии в Афганистан, като е натискал спусъка скрит във вертолет и се е забавлявал като на видеоигра.

Но както вече казах, тук принц Хари и възлюбената му не са важни като субекти. Въпросният "расизъм" е просто поредната вълна от т.нар. Cancel култура. Може би си спомняте как прогресивно-либералната върхушка на Демократическата партия на САЩ, начело с Нанси Пелоси, се снима в Конгреса на колене и с наведени глави, като част от кампанията на екстремистите от Black Lives Matter срещу "системния расизъм".

Заставайки демонстративно в тази поза на подчинение пред черния расизъм, който обявява белите хора за виновни по рождение заради "бялата привилегия" и заради робството, всички те бяха наметнали шалове "кенте". Тъжната ирония е, че "кенте" произхожда от африканската Империя на Ашанте - племенно държавно образувание на територията на днешна Гана, просъществувало от XVIII век чак до средата на ХХ век. Управниците и народът на Ашанте са били робовладелци. Робството е било част от техния социо-културен модел и структура.

Те са били основният търговски партньор на установените от белите европейци търговски постове по крайбрежието на Гвинейския залив - заробвали цели племена от вътрешността на континента и ги продавали на белите търговци. Но за Black Lives Matter и папагалстващите им проводници, чернокожите търговци на роби може би са добри, а само белите заслужават морално презрение?

Или са просто продукт на историческа неграмотност, гарнирана с войнствен (но прогресивен) модел на поведение, изразяване и повсеместно омаскаряване и цензура на "лошите бели хора". Хари и Меган вероятно въобще не осъзнават ролята си в този пъзел, а дори и да го осъзнаваха, едва ли би ги заинтригувало. Те искат още внимание от камерите и вездесъщите социални мрежи. Докато Йемен бива подложен на геноцид, а "лошите бели" хора пренаписваме историята, за да бъде тя политически коректна. И докато още не са изгаснали пепелищата на Йемен, ние ще се изправим пред тези на периферната европейска цивилизация. И познайте - това сме ние! А сега нека смешният плач за Хари и Меган да продължи - The show must go on...

Автор: Тодор Беленски