Как да правиш предизборна кампания от смъртта на Елизабет II

Впрочем, все още очакваме политик на сцената, който да не е изпълнен с препоръки за медийния дневен ред. Всеки разбира от медии - и това се подразбира. 

Тази готовност за обвинение в "чуждопоклонничество" обаче взема да става особено интересна. Тя някак си предполага, че интересът към един човек е фундаментално обвързан с неговата националност. И че не само медиите, а и всички, трябва да се придържат към тази националност, когато правят подбор на темите за деня. Георги Марков, впрочем, беше иронизирал тъкмо подобна ситуация - за някакъв бдителен цензор в театъра по време на социализма, който гневно задал въпроса "Шекспир българин ли е?", когато забелязал прекалено много заглавия в театралния афиш от него. В днешния вариант, предполагам, след завземането на властта от "Възраждане" (хипотетично), Шекспир би бил евроатлантически драматург, така както кралицата е евроатлантическа кралица. Такава най-общо е политическата постановка - малко по-малко оригинална от Шекспир.  

Ако трябва да продължим логиката на Костадинов, може би трябва да обръщаме пак толкова внимание, колкото на кралицата, на Симеон Сакскобургготски. Обаче, ето ти национално произшествие: няма никакво основание не просто за завишен, а дори за минимален интерес към Симеон Сакскобургготски. И това не зависи нито от това, че той е български цар, а Елизабет II английска кралица, а от това, че нейните качества се доказаха за седем десетилетия като завидни, а неговите качества се оказаха само за няколко години силно преувеличени. Не знам какво поклонничество би се изисквало за продължаващ и до днес интерес към Симеон, но със сигурност то изключва поклонничеството към разума; обратното, разбира се, важи за кралицата. Вероятно като историк Костадинов би трябвало да разбира това; но не е задължително да го споделя, понеже не върши никаква работа за сплотяване на гневните патриотични ядра преди изборите.

Каква би трябвало да е поуката? Нещо от рода на: "кралицата е мъртва, да живее "Възраждане". Въпреки че звучи безумно, никой не ви гарантира, че безумното не е най-прекият път към урните.

Автор: Райко Байчев