Предизборната кампания е време разделно: или по-точно става така, че обичайното време разделно, съпътстващо политическия живот, се повдига на квадрат, когато остава по-малко месец до изборите. Костадин Костадинов, предвидимо, използва смъртта на кралицата и обвини медиите, а и не само тях, че отделят прекалено много време и място на нейния край. Аргументът му е следният: че ако стане нещо с българския президент, едва ли ще има централна емисия по ББС, посветена на него. А това, че по българските телевизии се говори толкова много за кралицата, означава, разбира се, че става дума за яростно "чуждопоклонничество".
Още: Съпротивата на македонските българи и пораженията от сръбското владичество*
Още: Няма пари за младите лекари, защото има за старите ченгета и вождове
Впрочем, все още очакваме политик на сцената, който да не е изпълнен с препоръки за медийния дневен ред. Всеки разбира от медии - и това се подразбира.
Тази готовност за обвинение в "чуждопоклонничество" обаче взема да става особено интересна. Тя някак си предполага, че интересът към един човек е фундаментално обвързан с неговата националност. И че не само медиите, а и всички, трябва да се придържат към тази националност, когато правят подбор на темите за деня. Георги Марков, впрочем, беше иронизирал тъкмо подобна ситуация - за някакъв бдителен цензор в театъра по време на социализма, който гневно задал въпроса "Шекспир българин ли е?", когато забелязал прекалено много заглавия в театралния афиш от него. В днешния вариант, предполагам, след завземането на властта от "Възраждане" (хипотетично), Шекспир би бил евроатлантически драматург, така както кралицата е евроатлантическа кралица. Такава най-общо е политическата постановка - малко по-малко оригинална от Шекспир.
Ако трябва да продължим логиката на Костадинов, може би трябва да обръщаме пак толкова внимание, колкото на кралицата, на Симеон Сакскобургготски. Обаче, ето ти национално произшествие: няма никакво основание не просто за завишен, а дори за минимален интерес към Симеон Сакскобургготски. И това не зависи нито от това, че той е български цар, а Елизабет II английска кралица, а от това, че нейните качества се доказаха за седем десетилетия като завидни, а неговите качества се оказаха само за няколко години силно преувеличени. Не знам какво поклонничество би се изисквало за продължаващ и до днес интерес към Симеон, но със сигурност то изключва поклонничеството към разума; обратното, разбира се, важи за кралицата. Вероятно като историк Костадинов би трябвало да разбира това; но не е задължително да го споделя, понеже не върши никаква работа за сплотяване на гневните патриотични ядра преди изборите.
Още: Най-добре е да извадим г-н Тошко от контекста и да приключи тази мъка
Още: Оставка, оставка: Политиката ни е за дебелокожи дебили и блатни обитатели
Каква би трябвало да е поуката? Нещо от рода на: "кралицата е мъртва, да живее "Възраждане". Въпреки че звучи безумно, никой не ви гарантира, че безумното не е най-прекият път към урните.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Прахосват нашите пари и то милиони, а дори не ги виждаме: Що е то?
Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*
Автор: Райко Байчев
