Кървавото писмо на Хазарта: какво каза и какво пропусна

За кое Хазарта е прав и за кое не?

1. През 2013-а осъзнах, че не е редно почти всички артисти в България да си мълчат относно ставащото в политиката в страната ми. Заявих публично на доста места подкрепата си към ДСБ, после – и към Реформаторския блок. Давах интервюта заедно с лидерите им, те идваха по концертите на „Ъпсурт” и се снимаха с мен, и си качваха снимките по социалните мрежи, и ме цитираха под път и над път. Хората приеха, че съм един от тях. Когато ги атакуваха – защитавах лидерите им по интервюта, по медии и по социални мрежи. Никога не поисках и стотинка за това, понеже за мен то не е бизнес, и съвестта ми не го позволи – това половината хора не го повярваха, а другата половина казаха, че съм луд.

Коментар: За снимките на Радан Кънев и Трайчо Трайков на концерт на Ъпсурт, Хазарта е напълно прав. Цялото нещо, гордо шервано от тогавашните лидери на градската десница, изглеждаше комично - отиваш на концерт на Хазарта и се щракваш оттам, за да обвържеш собственото си и мимолетно присъствие в политиката с него - мимолетно в сравнение с "Колега" и други социални евъргрийни, които, по законите на изкуството ще надживеят не само тях, а и много други, за които със сигурност ще може да се казва "не ме занимавай с глупости". Това, че Хазарта ги подкрепяше не означаваше, че те могат да си го приватизират с повод и без повод като бард на собственото им политическо битие и убедено да твърдят, че те са всичко онова, за което той не пее и ще се борят срещу всичко това, за което пее. Оказа се, разбира се, че не са. 

Нататък: 

2. След простотиите на „Да, България“ и на моите избраници през 2017-а аз, както хиляди други хора, останах изумен как е възможно това да се случи. Имаше два варианта – тези или са нереално тъпи, или просто играят роля в нечии сценарий. И двете не ме устройваха, но реших, че не е редно да обиждам и да преча. Прецених, че трябва да замълча – все пак там има много мои приятели, защо да ги насаждам така… дай да си гледам моята работа и да не се излагам.

Коментар: Тук визира последните парламентарни избори, на които "Да, България" и "Нова република" се явиха по отделно на изборите и пропуснаха да влязат в парламента заради разцеплението си. Това действително бе нереална тъпота, която е и големият проблем на десницата - че принципната многогласност, макар и пасваща на идеалистичните представи за партия, която не следва сляпо лидер тип "вожд" от типа на ГЕРБ, много трудно води до добър изборен резултат, а на всичкото отгоре толкова убедително се доказва години наред като прагматично проваляща се, че е изумително как урокът продължава да не се научава и продължава да възпроизвежда една и съща грешка повече от десетилетие. 

Нататък:

3. Миналата седмица приех да пея на концерт, организиран от ГЕРБ в Самоков. Поставих условие да не агитирам, да не се снимам с кандидат – кметове и да не използват името ми за политическа пропаганда. Отивам, пея си песните и си тръгвам. Хората приеха тези мои условия и ги изпълниха. Отказвам площадни мероприятия в големите градове – не би било честно спрямо хората, които дават пари за билет в залите, или за вход в заведенията, в които пея. В повечето малки градове в България обаче концерт на площада е единственият начин да имаш концерт, и който твърди друго – лъже, или просто си приказва.

Коментар: Това вече няма никакъв смисъл. Поставяш условие да не агитираш, но си на събитие с такава цел и си гвоздеят на програмата. То и това остава - Хазарта да каже от сцената - Гласувайте за ГЕРБ и за техния кандидат на местните избори! Също така идеята, че един вид става дума за благородно събитие и единственият ти достъп до бедните райони и техните площади е да попееш на избори, изглежда неубедително. А условията "Да не ползват името ми за политическа пропаганда" при положение, че си се изтъпанил на същата сцена, по която броди Ангелкова и има 5 метров герберски плакат зад гърба ти...хайде сега. 

4. Свободолюбив художник на заплата в „Булгаргаз“ качил снимка от концерта в Самоков и коментирал как духам. Една госпожа писала за двете ми лица. Видях, че десетки хора споделят тези постове и коментират моята продажност. Нещо веднага ми направи впечатление – тези хора бяха фенове или членове на „Демократична България“, виждаше се на профилните им снимки. Разбирайки, че с моята постъпка съм ги обидил, седнах и написах пост, в който обясних защо съм бил на този концерт. Извиних се на всеки, който се е почувствал засегнат от решението ми да бъда там.

Коментар: Принципно вярно. Обаче твърде ясно си личи как разривът между Хазарта и тях се случи именно така - малко лично, от обида и его, реактивно. Направил е Хазарта това, после разгледал във Facebook тези, които са го плюли, видял, че са привърженици на десницата и се ядосал много, казал си, затова ли аз ви подкрепях толкова години, че сега да плюете върху мен, айде, край, чао, пак ще ида в Самоков. 

5. Реших да потърся в интернет как стоят нещата с други изпълнители. Най-великият български певец Васил Найденов в същия ден пее в Ямбол на концерт на кандидат-кмет, подкрепен от ДПС. D2 са в Смолян, на концерт на „Новото време”. Миро от „Каризма” – на концерт на партията на Марешки в Пловдив, а предишния ден – в Плевен на концерт на ГЕРБ :) И доста други, списъкът е дълъг.

Коментар: Тук със сигурност не е прав, освен за това, че Васил Найденов е най-великият български певец. За разлика от всички изброени, част от престижа на Хазарта, а дори някои биха казали - по-голямата част от престижа - се дължи именно на това, че тъкмо той, само той, той и никой друг, никога няма да направи това. Песните на D2 и Миро от Каризма са едно, социалният рап, който гради авторитета си тъкмо в мощното дефиниране на всякакви политически разломи и постепенно, независимо дали Хазарта цели това, се превръща в химн на същите разломи, съвсем друго. Има разлика в това дали D2 ще изпеят "Ледено момиче" покрай политическа кампания или той ще изпее "Колега" и "Имам човек" по време на политическа кампания. Списъкът с музикантите, които го правят, е наистина дълъг, но Ицо Хазарта е Ицо Хазарта защото се знае, че никога не би станал част от този списък. 

6. На хора, които искат по-високи доходи, по-добри пътища и по-малко празни приказки – вие им говорите за Истанбулската конвенция, за тротинетки и за права на гейовете. Всичкото това – докато седите из софийските кафенета, цъкате с телефоните и тъжно обяснявате как София се е напълнила със селяни.

Коментар: Право в целта. Хлъзгането по политкоректното има много по-сериозен недъг от самото политкоректно - и той е, че точно тук то е най-нелепо, тъй като има да се решават брутални проблеми, за които десницата от години не проявява нито нюх, нито разбиране: за нея почти не съществуват пенсионери, не съществуват социално слаби, не съществува провинция, не съществува маргинализация: тя предпочита да бди над "изми" и да размахва назидателно пръст по въпроси, припряно пренасяни от западноевропейски дебати в балкански контекст, в който изглеждат с толкова смешна ефективност на приоритизацията, че чак е чудно как това продължава да не им прави впечатление. И това действително идва от комбинацията между разглезен лайфстайл и липса на въображение за всичко онова, което става извън петте маршрута около "Графа" и Народния. 

Автор: Райко Байчев