И малките деца разбраха, че ограничаването на гласовете от чужбина се прави с единствената цел на Пеевски да му е добре. На никой сред вносителите и подкрепилите решението всъщност не му пука за българите в чужбина. Този ход беше безкрайно прозрачна политическа поръчка и това вбесява.
Гласовете от Турция нямаше да отидат за Пеевски и затова трябваше да бъдат блокирани. Гласовете от САЩ и Великобритания пък нямаше да отидат за ГЕРБ, и също трябваше да бъдат блокирани. Това нагло моделиране на Изборния кодекс за лична употреба е причината на следващите избори да видим "още от същото". За прокситата на Пеевски, сред които в челните редици блесна "Възраждане", беше достатъчно той да щракне с пръсти, за да се разтичат да му разчистват пътя към високите гласове и ниската избирателна активност.
Време разделно
Играта на "иди ми, дойди ми" с българите в чужбина не е новост. И преди подобни ходове са били предприемани, и преди са търсени начини за менажиране на емигрантските гласове.
Факт е, че вотът от Турция е организиран и изкривява резултатите. Факт е обаче и това, че българите в чужбина гласуват все по-слабо. Нормално, всички сме "един дол дренки" - апатията е болест, която не подбира образование, възраст и професионална квалификация.
По принцип е време да решим казуса с гласуването извън България веднъж завинаги, за да престанат постоянните упражнения по темата. Справедливите посоки са само две - или гласуват всички, или не гласува никой. Но нагло и дискриминационно частично ограничаване е недопустимо и винаги ще дава възможност да се ползва като инструмент за преиначаване на резултатите.
Още: "В услуга на Пеевски": Управляващите и "Възраждане" ограничиха секциите в чужбина
Или гласуват всички...
Единият вариант е както досега, да приемем, че всеки глас ни е важен и всеки българин е важен. Гласуват всички навсякъде. Може да продължаваме да откриваме секции или да изберем подхода на други държави, с който се пестят пари и ресурси - гласуване по пощата например.
Тогава обаче ще трябва да се примирим, че в Турция гласуват хора, които не знаят български и не знаят за какво са отишли до урните. Вотът за Доган ще е сигурен.
Ако продължим настоящата си политика, ще трябва и да приемем, че ще харчим пари за логистика и секции в чужбина.
Източник: БГНЕС
Още: На комисия: По искане на „Възраждане“ броят на секциите извън ЕС ще бъде ограничен
...или не гласува никой
Другият вариант е общо правило за ограничаване. Приемаме, че който е избрал да търси щастието си другаде, няма право да решава съдбата на България. Това не би било прецедент. Има редица държави, които не правят избори в чужбина.
Дания например не разрешава нейни граждани, живеещи извън страната, да гласуват на парламентарни избори. Постоянното пребиваване в Дания е основно изискване и всеки, който смени адреса си, автоматично губи право на глас.
Във Великобритания пък допреди година действаше правилото, че ако гражданин е живял над 15 години в друга държава, не може да гласува на избори. Все пак, емигрантите имат право на глас, но под условия. Първо, те подлежат на активна регистрация, която трябва да подновяват на всеки 3 години. И второ, Великобритания не се занимава да организира секции в чужбина. Ако някой отвън иска на гласува, е свободен да го направи предварително по пощата или в деня на изборите чрез пълномощник. Или да се върне и да гласува лично, разбира се.
Така че варианти има. Но те трябва да важат за всички, за да изразят принципна политика, а не селективно напасване спрямо актуалните нужди.
Казусът с вота на българите в чужбина отдавна е време да бъде решен. Но не в услуга на Пеевски и не от страна на политически лакеи, които гледат на изборните права като на досадна пречка, с която могат да правят каквото си искат, както си искат и когато си искат.
Тече мощна атака срещу нормалното провеждане на изборите. Целта е избирателната активност да е колкото се може по-ниска, гласуването - колкото се може по-податливо на манипулации, а купеният и организиран вот - колкото се може по-лесни. И ние го допускаме. Ако след пълните площади последват празни секции, ще си заслужим това, което ни готвят.
Автор: Десислава Любомирова
