Първо
Никога не съм срещал Никола Груевски. След като Георгиевски напусна лидерската позиция на ВМРО ДПМНЕ, си помислих, че на младия лидер и (тогава евентуален) бъдещ министър-председател трябва да се помогне. Скоро стана ясно, че “той нито има нужда от мен, нито има желание да направи нещо за мен“. След това нещата тръгнаха нагоре, той стана министър-председател и започна насилствения път към присъединяването на Македония към ЕС и НАТО, а цялата македонска общественост наблюдаваше с възхищение неговия и македонския възход. След това дойде срещата на върха на НАТО в Букурещ и надеждите бяха разбити, но илюзията за успех остана.
Второ
Кайзеровата и Хитлеровата Германия през 20-ти век научиха горчивата истина, че не може да се води война на два фронта (Тръмп все още ще я научи, ако успее), че доктрината на Молтке е добре написана, но невъзможна за прилагане и така и двете войни завършиха с поражение, истински крах на Германия. По-късно амбициозната и агресивна политика на Франция на Клемансо плати сметката, заедно с жертви от цял свят.
Трето
Груевски воюваше на два фронта – срещу Гърция и България... и загуби “войната“. Гърция получи своите привилегии, а България, позовавайки се на решенията на македонския парламент и подписите в ЕС, бавно довежда битката до край. Това ще бъде в тяхна полза. Ясно е, че не можеш да спечелиш “война“ в Европа срещу закоравелите институции на ЕС, още повече, ако съюзниците ти са Сърбия и Унгария, а Кремъл стои в сянка. В борбата за „признание“ на македонската нация, история и “славно“ минало, Груевски беше подкрепен от шепа интелектуалци от стария комунистически лагер, превърнати в негодници, и от масите хора, които го възвеличаваха до небесата във Фейсбук. Ето защо той падна от власт, ето защо народът се обърна срещу него (което не беше толкова важно), както той сам настрои цялата международна общност срещу себе си.
Четвърто
Още: Мицкоски не очаква Груевски, но ето какво ще стане, ако се появи в Северна Македония (ВИДЕО)
Снимка БГНЕС
Въпреки че народът и поддръжниците му го славеха като герой, той се опита да избегне присъдата. Направи най-голямата си грешка – избяга от страната. Това беше краят на мита за неговата личност и дело, краят на човека, който искаше и вярваше, че ще “издигне“ тази нещастна, повратлива и наистина често неблагодарна нация. Не само към него... ние сме неблагодарни към нашите исторически герои. Ако беше останал, щеше да отиде в Идризово и да излезе след няколко месеца (система за премахване на затвора, толкова обичана у нас), щеше да запази част от репутацията си, но фалшивият мит, създаден от него и шепа тролове за Александър Македонски и “нашата“ слава, щеше да остане. Сега всичко това е мъртво, той е все още свободен, но митът за него като създател на “героичното минало и същото бъдеще“ е мъртъв. Без мит няма личност, днес той е само сянка на собственото си величие. Митът живее само в него!
Пето
Днес медиите говорят за завръщането му, говорят дали ще бъде съден отново, дали престъпленията са погасени по давност, но всички единодушно казват, че ще бъде арестуван. Затова е най-добре да не идва. Няма да може да издържи “пътя на завръщането“ и изкушенията, които лежат на този път. Нека просто се обади на друг завърнал се, Даравелски, и да го попита как е днес в “родината си“... но да настоява за честен отговор.
Шесто
Още: Груевски ще бъде екстрадиран в Северна Македония: Опозицията в Скопие е доволна
В семейната си история имам много примери за тези, които са заминали за България или някъде другаде по света, и за тези, които са останали при новия режим на Тито. Тези, които са си тръгнали, никога не са се върнали. Останало е само чувството им за родината и надеждата, “че при нас тук нещата са наред“. Баща ми Харалампи Перев, приятелите му д-р Асен Татарчев, семейство Светиеви от Битоля (тези, които са останали живи), д-р Петър Бърдаров и, ако щете, един Ченто, останаха в Македония със съдбите си. Те бяха арестувани, малтретирани и унижавани, но винаги оставаха верни на “каузата и идеята“... защото идеята не беше угаснала, тя беше като искра в пепелта, винаги готова да се разпали. И тя се разпали, след първите избори в независима Македония, но пламъкът бързо угасна... Груевски не знае това, не го уважава и няма “чувство“ за съдбите на другите, но и за бъдещето на държавата. Неговата идея за Александър Македонски беше “фалшива“, а реалните възможности за нейното осъществяване бяха по-малки от нула. Най-далечното, до което можехме да стигнем, беше тиха елинизация на Македония и осъществяване на усилията на Костурския епископ Каравангелис за единството на „древните македонци“ и елините. Никой не искаше това.
Седмо
Груевски не трябва да се връща в Македония. Сега е Северна Македония и ситуацията се е променила значително. Тук вече няма значение дали има пари или не, колко богат (или не) е и къде ще инвестира парите си. Обичаха го, боготворяха го във Фейсбук (дори и да са били бедни наемници), всичко това заради илюзията му за идея. Днес вече няма никаква идея за него, никой вече не вярва в концептуалните му планове, а идеите му за живот в Македония и Европа вече не интересуват никого. Той е бивш човек на провалена, нещастна идея, човек без поддръжници, които ще подхранват егото му и ще прославят идеите му.
Той не може да го понесе, няма силата и достойнството на нашите предци, не носи със себе си силата на идеята. Обикновен технократ, който трябва да търси своето „място под слънцето“ някъде по света.
Още: Слухове: Мицкоски сключва тайно споразумение с Орбан
Автор Владимир Перев
