Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Няколкото поредни протеста пред „триъгълника на властта“ през последния месец на тази година доведоха до официалното „падане“ на правителството, водено от премиера Росен Желязков. Това е може би най-противоречивото и мразено правителство от всички мразени досега през тези тридесет и пет години възстановена многопартийна демокрация в България. По простата причина, че дори на децата в детските градини беше ясно, че Желязков е просто фигура, „марионетка на конци“ от своя партиен председател и бивш български премиер в три мандата: Бойко Борисов. Което означава формално и юридически, че Борисов е „просто депутат“, но в действителност цялата власт и авторитет е в негови ръце! Но наистина ли е така? Това, което накара стотици хиляди, предимно млади български граждани, да протестират в най-големите български градове в най-студения месец на годината, т.е. България беше залята от протестиращи граждани по диагонала между Петрич и Добрич и Видин и Малко Търново, беше задкулисното участие в това правителство, формално сформирано само от три партии: ГЕРБ, БСП и ИТН, на очевидно най-силната и противоречива, но и най–мразена българска фигура в момента: Делян Пеевски.
Благойче Атанасоски
Идва ли края на корумпираното задкулисие?!
Точно както Борисов, редувайки се от 2009 до 2020 г., прекарваше от избори на избори „жадни преку вода“, коалиционните си партньори от РЗС, Синята коалиция и Атака до Реформаторския блок и Обединените патриоти, така и политическото и най-вече задкулисното институционално и икономическо господство на Шишко, който започна политическата си кариера в Царското НДСВ, само за да направи политически трансфер в партията на Ахмед Доган, нарастваше стремглаво и на прага на 2026 г. завърши с пълното превземане на партията ДПС от нейния десетилетен „султан Доган“, поставяне на негови хора в ключови институции на съдебно-прокурорската и охранителната система, до поглъщането на едни от най-мощните български компании и корпорации като Булгартабак, Лафка, КТБ, Българския тотализатор, за да се стигне до Лукойл. Всичко това се случваше пред очите на отчаяни, гневни, бесни и разочаровани български граждани, които не можеха да разберат как едно 150-килограмово момче (което „прекали“ според Доган), с не повече от 200 до 300 думи, които „обогатяват“ политическия му фонд, може напълно да превземе майка България. Но което е още по-страшно, това се случваше пред „очите и ушите“ на самия Европейски съюз, въпреки факта, че най-могъщият човек в България стана „г-н Магнитски“, тоест санкциониран по специален закон от САЩ и Великобритания за сериозна корупция. И нищо.
Всичко това е нечуваемо, невидимо и неважно нито за българския държавен прокурор, нито за ДАНС. Защото са под негов контрол. Ето защо Мария Симеонова от Европейския център за външна политика казва в изявление пред френския Le Monde: „Консолидирането на властта на корумпираните елити в България не е просто вътрешен колапс, но и резултат от много години външна толерантност и насърчаване - най-вече от Европейската народна партия. Подобно на някои страни извън ЕС (например Сърбия), много европейски лидери дават приоритет на привидната политическа стабилност, дори когато тя служи като фасада за последващ институционален упадък. Протестите показаха, че този модел вече не работи. Рестартираме разговора за демокрацията и същността на европейската интеграция на България“, заключава Симеонова.
Последен шанс за ПП-ДБ
И този път българските граждани не излязоха на студа по площадите в цялата страна, просто за да свалят чудовищната, отвратителна задкулисна власт на дуета Борисов-Пеевски, а опозицията, водена от ПП-ДБ, да заеме тяхното място. Напротив, те протестираха именно за фундаментална промяна в качеството на живот в страната: по европейски модел с функциониращи и независими институции на системата, с наказание за корупция, ако бъде разкрита, с просперитет и надежда за светло бъдеще. Ако лидерите на опозицията не разберат това, ако им бъде наредено да управляват за трети път, тогава дуетът Борисов-Пеевски ще управлява отвратително живота на 6,5 милиона българи още много десетилетия. За нов „джойнт“ не може да се говори. Алтернатива на тях е политическият проект на президента Румен Радев, който в момента е може би единствената политическа фигура сред всички лидери, която има по-скоро положително, отколкото отрицателно мнение за него в социологическите проучвания. Но има ли Радев капацитета да създаде една модерна и европейска България, описана няколко реда по-горе, или с поглед, вперен в Москва и Вашингтон, ще се опита да повтори модела на Орбан в България?! Кой знае, може би мнозинството от българите искат този модел. Кой знае. Само времето ще покаже. А по-подробен анализ на това, в бъдеща рубрика!
