Ако заглавието на този коментар е привлякло интереса ви, това означава, че поне веднъж и вие сте се замисляли върху въпроса защо действително е полезно и необходимо ли е да имаме социален експеримент като "Ергенът". Петият сезон на телевизионното предаване започва на 17 февруари, с което навлизаме и в четвъртата година на съществуването на формата у нас. Явно тези, които се замислят за полезността на формата, са достатъчно, за да осигуряват нужната аудитория, оттам рекламодатели, а оттам и доверието на bTV, които реализират вече шест сезона на "Ергенът" (вкл. и първия сезон на франчайза "Ергенът: Любов в рая").
И през новия сезон трима мъже в различна възраст, различни социокултурни характеристики на образа и морални ценности и принципи ще влязат в "битка" за сърцата на десетки дами - също с различна специфика, пъстри образи и различна социална същност.
От този ъгъл погледнато, "Ергенът" може да бъде обяснен като успешен социален експеримент, какъвто той винаги е предпоставян да бъде. Отвъд пошлото и принизяващо описание от типа "20 момичета ще се борят за любовта на трима ергени" или обратно (не е ясно кой за кого се бори в този контекст), то очевидно предаването предизвиква множество дебати, докосва проблемни точки на обществения диалог и изпълва социалните мрежи, кварталните кафета и чатовете на компанията не просто с възмутителни коментари или клюки, но и с реални разговори по реални обществени проблеми отвъд често изкуствените и напудрени телевизионни сцени в епизодите.
Още: Проучване: За половината българи ЛГБТИ хората са като всеки един от нас (СНИМКИ)
Разпознаването в образа
"Ергенът" като огледало на реалността. Дали е случайно, че видът на формата е именно "риалити" - не е сериал със сценарий, не е токшоу с коментатори, не е телевизионно състезание за 100 000 лева. То е риалити, защото опитва да отрази част от обществената действителност. Замисляли ли сте се колко фундаментално различни са образите и героите, подбирани в съответните роли за такъв тип предавания? Неслучайно не ги определяме просто като участници или хора - те влизат в конкретния образ или обществена роля на конкретен тип персонажи сред самите нас, около нас, в семействата ни, в офиса, на опашката в магазина, на спирката на метрото.
В този смисъл - забелязвате ли приликите между кастингите за "Ергенът", "Биг Брадър", "Диви и красиви" и т.н. - всеки път групата на избираните участници задължително включват типажи, които са:
- и по-умни, но и по-глупави;
- и с повече ботокс, но и с по-малки гърди;
- и мутри с мускули, но и тихи, умни гении;
- и затлъстели, но и анорексици;
- и нахални със самочувствие, но и премерени с възпитание.
Точно каквото е и обществото ни и хората около нас - този на съседната седалка в автобуса в момента, този със скандала на касата пред теб в момента, но и този зад теб на опашката пред театъра. Продуцентите и кастинг директорите не избират участничките случайно - те търсят архетипи, които да резонират с подсъзнанието на зрителя и да провокират незабавната ни емоционална реакция.
Още: Facebook обмисля пускането на по-смущаващи мнения
Впоследствие при по-активно проследяване на отделните сюжети възниква и възможността всеки от нас подсъзнателно да се идентифицира с един от образите и да проектира негативизма си към друг. Това превръща шоуто във вид психологически шах, в който емоциите са истински, дори когато ситуацията/сцената е изкуствена.
Специфичната разлика на образите в "Ергенът", разбира се, е свързана със същността им на конкуренти в любовна надпревара. С годините зрителите се убедихме, че конкуренцията на емоции често превъзхожда тази на чувствата. Неслучайно поне 90% от участниците са споделяли неколкократно и след края на ефира, че трудно може да бъдат изпитани истински чувства или тръпка към човек, който познаваш от месец-два. А в такъв тип затворена среда, любовта от пръв поглед често се оказва Фата моргана - мираж на хоризонта, чиято нереалност осъзнаваш колкото повече се приближаваш до него. В случая и буквално, и преносно.
Снимка: bTV
Разбиването на стереотипите
"Ергенът" като солта в раната на любовта. Години наред предаването отнася повърхностни критики, свързани с драмата, скандалите, сеира и част от разговорите, които се водят между участниците. Дали обаче случващото се в "имението на любовта" не ни показва нов прочит, който разбива стереотипите на най-предубедените зрители?
През различните сезони един уж безобиден скандал между участнички или на пръв поглед скучен разговор между ерген и дама са отваряли обществени дебати за теми като сексуалния тормоз, домашното насилие, изневярата, обществената ни търпимост един към друг, уважението към различния, ценностни сблъсъци във визиите ни за света, продаването на фалшивите мечти, илюзорните светове в социалните мрежи и много други.
В тези дебати всеки от нас се припознава в ролята на конкретния образ в риалитито, но се замисля и за своята позиция по въпроса, ориентирана спрямо собствената ни ценностна система. Получаваме пълноценна възможност да имаме обща тема за разговор, спор и дебат в свят на все по-ярък индивидуализъм и дори егоизъм. Позволява ни да бъдем "морални съдници" от безопасното разстояние на дивана. Когато обсъждаме поведението на дамите или ергените, всъщност дефинираме собствените си граници за добро и лошо, за достойно и унизително, поставяме собствения си морален компас пред предизвикателството, което ни задават образите на участниците.
Линията на борба със стереотипите е застъпена и в американските варианти на предаването. Сред мъжете и жените в различните сезони има представители на ЛГБТИ+ общността, хора със специални потребности, участници с травми от детството, със загуба на родител/и или такива, преживели сексуален тормоз или домашно насилие.
Отвъд философския размисъл
"Ергенът" като колективният отдушник. Ако горните редове бяха по-философски насочени, то нека си признаем и още една възможна истина защо обичаме да гледаме предаването. Психологическата ни нужда от "guilty pleasure" в напрегнатото ежедневие изисква да се насладим на почивка на съзнанието с един такъв чужд сеир. Това е класически ескапизъм чрез потапяне в свят на рокли, рози, коктейли и изкуствени интриги, където най-големият проблем е кой ще получи роза и кой какви бивши е имал в живота си.
Снимка: bTV
Отвъд романтиката и скандалите, "Ергенът" е и перфектно смазана медийна машина. Тя генерира мемета и колажи след всеки епизод, обогатили народното творчество и превърнали се в нов вид фолклор, който обединява хиляди хора чрез хумора. Същата машина впоследствие създава и новите инфлуенсъри в социалните мрежи - дами и господа, които влияят на живота на хиляди зрители чрез своето съдържание, своите реклами на продукти, своите видеа от ежедневието си.
В този смисъл, преди началото на новия сезон на риалитито нека се замислим дали "Ергенът" не ни е нужен, защото е социален експеримент, в който ние сме също толкова важни участници, колкото и тези на екрана. Дали това не е нашият съзнателен избор да погледнем към гротескното, за да открием в него частици от самите себе си. И дали критичната ни мисъл към стереотипите няма да придобие нов смисъл, ако вместо през призмата на сеира гледаме към екрана през призмата на промяна на общественото мнение.
Автор: Ивайло Илиев
