Слави да изтъргува бенда, песните и дуета с Криско

Тази сделка е твърде интересна. Най-напред: самата идея за сделка. Лидерът на "Има такъв народ" черпи патриотична убедителност от това, че е подписал предложението си с "Така мисля аз, Станислав Тодоров Трифонов, гражданин на България" (това според мен ще е новата топ фраза, както навремето се повтаряше "суверен" до откат.) Но вместо подобна на патоса в подписа патриотична убедителност, която би трябвало да отстоява някаква принципна позиция, свързана с историята, Трифонов предлага друго. То е неисторическо и непатриотично: предлага далаверка. Далаверката се предлага с ампломб и дори гордост от проявената хитрост. И нещо повече - далаверката ако бъде удовлетворена, би могла напълно да измести историческите обстоятелства и техния принципен залог. Тези обстоятелства са критерий, но са такъв, само ако не могат да се продадат. Възможността за сделка прекъсва патриотичните правомощия. Така мисли той, Станислав Тодоров Трифонов, гражданин на България.

Малко по-късно Трифонов уточни, че всъщност ние не сме разбрали предложението му, и че все пак той не би отстъпил от необходимостта от исторически признания на съседите. Накрая стана като интервюто в "Льо Монд" - журналистите не са успели да разберат Трифонов, налага се да им се налее акъл за това на какъв акъл е бил, когато е рекъл нещо. И те да се научат да разбират сетнешния му акъл, вместо настоящия. 

Нещата обаче повече приличат на друго - на акция на Трифонов по връщането на гласове. Онези гласове, които тъкмо бе взел, но след Николай Василев, Петър Илиев и много други фалове, бързо разпредели обратно към донорите си - патриотичните формации от стар тип. Само че сега сгреши още повече - опитът му казусът с Македония да се превърне в сделка ще отблъсне тъкмо тези избиратели.

Остава да очакваме още няколко трансфери: замяна на песни, бенд и каквото реши, в реципрочно стойностни възможности. Да кажем - долуподписаният Станислав Тодоров Трифонов, гражданин на България, предлага дуетът му с Криско бъде признат за стандартно посредствен, само ако някой отсреща заяви, че на държавно ниво в чужбина смятат същото за песните на Ариана Гранде. И нито стъпка назад.

Между другото, изглежда уместно.

Автор: Райко Байчев