Защо на Радев се вярва три пъти повече от на Петков?

Но има и изненада - Румен Радев има цели три пъти по-висок кредит на доверие от Кирил Петков и казаното от него получава много по-широк отзвук. И то още в първите месеци от мандата на "Продължаваме промяната" и коалицията около нея.

Изненадващо е, защото коалицията се справя сравнително добре, на фона на всички кризи. И поне до момента Петков и Василев не са се отклонявали от първоначалните си заявки. Това може да се прецени лесно: ДПС вече са много недоволни, прокуратурата също, а засега най-добрият "аргумент" срещу правителството, е че Петков няма да право да атакува олигархията, ако използва Google. 

Но защо все пак думите на Радев, както отбелязва проучването на "Алфа Рисърч", се ползват с "три пъти по-силен отзвук" - 34% от анкетираните ги споделят, а едва 12 % са в подкрепа на премиера? 

Едва ли се дължи на известни разногласията - да кажем темата за визитата на Петков в Северна Македония и упрекът на Радев, че премиерът е избързал. По-скоро става дума за харизми, които работят на различни честоти.

Харизмата на Петков все още стои в особен режим. Доверието в него е по-скоро като към "най-доброто острие" от новите лица на последните две години, което, за разлика от вече доказания вял и непродуктивен стил на "Има такъв народ", наистина има реформаторски потенциал. Петков сам бе казал, че една от най-големите награди за работата му би била да стане повод за "case study" (изучаване на определен казус и изводите от него). Тоест свършеното от Петков в добрия случай трябва да представлява нещо като бляскава презентация за това как би могла да се промени една държава за кратък период от време и с правилната политика. Петков обаче може би не разбира, че този тип презентационна харизма, в която едва ли има нещо лошо, трудно би могла да резонира толкова добре, колкото на него му се струва. Поне на масово ниво. 

Тъкмо по тази причина харизмата на Радев изглежда изпреварваща. При президентът публичният залог и имидж са други. Не става дума за "case study", става дума за човек, към когото очакванията са да изговаря най-важното и да бъде част от много важен и много необходим дефанзивен вал. Човек, който да артикулира всички недоволства, да ги събере в една фигура и тя да създава чувство, противоположно на това, за което бе критикуван от ГЕРБ - именно на обединение. В това отношение президентът действително стои много по-напред от Петков; той все още изпробва различни свои таланти в различни политически сфери, докато Радев, образно казано "държи всички под ключ". В някакъв момент изглеждаше, че подкрепата към президента ще се разрои към други политически формации и лидери, и новите лица ще го отслабят. При толкова дълга въртележка от избори обаче, и шанс за новите, нищо подобно не се случи. Стана обратното - и то три пъти повече.

Автор: Райко Байчев