Африка се присъедини към движение, което иска репарации от Великобритания за „исторически престъпления“, ход, който идва на фона на обвинения в продължаваща „системна несправедливост“, свързана с империализма от 19-ти век, пише в свой материал британското издание The Telegraph.
Африканският съюз е готов да поиска „значителни репарации“ от „бившите колониални сили“ за експлоатацията на хората, земята и ресурсите на континента.
На срещата на върха на африканските и карибските лидери в Адис Абеба ръководителят на Комисията на Африканския съюз призова за „справедливост, обезщетения и истинско освобождение“. Още: Кои днешни държави са били испански колонии?
Джибутският политик Махамуд Али Юсеф заяви, че двата региона ще работят заедно, за да „почетат нашите предци, да издигнат нашите потомци и да си възвърнат общата съдба в свобода, справедливост и единство“.
Африканският съюз е готов да представи свои собствени искания за репарации, следвайки примера на карибските страни, които искат трилиони долари обезщетение за робството.
В разцвета си Британската империя контролира една четвърт от континента Африка, което я оставя отворена за искания за репарации не само за търговията с роби, в която са участвали и африкански кралства, но и за по-широки проблеми на „колониализма“ и продължаващата „структурна и системна несправедливост“.
Африканските кралства също печелели от търговията с роби, продавайки поробени африканци на европейски търговци на роби, които обикновено отсядали в безопасни крайбрежни бази. Още: Макрон е любезен: Франция връща главата на мадагаскарски крал в родината му (ВИДЕО)
Крал Гезо от Дахомей (днешен Бенин) призовал британците да не премахват търговията с роби, тъй като тя носи значителни ползи за кралството му.
Репарациите могат да включват реформиране на световната икономика, връщане на културни ценности и компенсиране на последиците от изменението на климата.
Всички искания ще бъдат адресирани до бившите колониални сили в Африка, които до края на 19 век са разделени между Великобритания, Франция, Португалия, Испания, Германия и Белгия.
15-те държави-членки на Карибската общност (КАРИКОМ) търсят репарации за робството повече от десетилетие. Те представиха на бившите колониални сили „план от 10 точки“, който включва не само финансово обезщетение, но и официални извинения, опрощаване на дългове и помощ за икономическо развитие и образование. Още: Колко на брой са бившите колонии на Белгия
The Telegraph съобщи, че лорд Хермър, главният прокурор на Обединеното кралство, е работил с КАРИКОМ при подготовката на исковете през 2013 г. Той е консултирал относно потенциални съдебни действия срещу Обединеното кралство.
Годината на репарациите
Африканският съюз е нетърпелив да се присъедини към Карибската общност, като едно от звената на многонационалната организация е натоварено със задачата да разработи стратегия за репарации, научи The Telegraph.
Тази дейност се извършва от около осем месеца, като част от „Годината на репарациите“ на Африканския съюз. За съжаление, както е добре известно, процесът се движи бавно и все още не е разработена ясна стратегия. Още: Рюте към бившите нидерландски колонии: Извинете ни за робството
Това беше предшествано от дълги преговори между КАРИКОМ и Африканския съюз, които започнаха през 2023 г. Тогава за първи път беше изразена идеята за съвместна конфронтация с бившите колонизатори.
Агенцията посочи различни форми на несправедливост, които изискват репарации, включително „икономическо неравенство между Африка и Глобалния Север“, което се изостря от „експлоататорските практики“ на транснационалните корпорации.
Беше изказано също, че в контекста на изменението на климата „индустриализираните страни от Глобалния Север носят историческа отговорност за влошаването на околната среда“.
Експертите, разработващи стратегията на Африканския съюз, също считат, че „връщането на откраднати артефакти на законните им собственици в африканските страни е важна стъпка към културното възраждане“. Още: Колониалната политика на Германия в Африка: Какви са последиците днес?
Музеите в Обединеното кралство вече започнаха да връщат - както временно, така и постоянно - артефакти, включително бронзови изделия от Бенин, злато от Ашанти и предмети, свещени за Етиопската православна църква.
Въпреки че Африканският съюз се стреми да подражава на опита на Карибския регион в областта на репарациите, което включва специализирани национални и многонационални комитети, подходът на КАРИКОМ все още не е дал желаните резултати.
Реакцията
Исканията за репарации многократно са били отхвърляни от различни министър-председатели, включително и от сър Киър Стармър, който се е съпротивлявал на усилията на Британската общност да осигури плащания на репарации. Още: Ердоган обвини Макрон в стремеж към възстановяване на колониалния ред
Имаше надежди, че Лейбъристката партия ще бъде по-отворена за обсъждане на въпроса. Източници съобщиха, че тогавашният министър на външните работи Дейвид Лами е планирал да проведе „Форум на КАРИКОМ“, за да разгледа предложенията за репарации. Конфликтът между Израел и Иран обаче го забави.
Франция и други бивши сили, търгуващи с роби, отхвърлиха тези искания. Някои карибски островни държави се опитаха да променят курса си и да поискат репарации от държавните институции, а не от безразлични правителства.
През юни ямайските лидери обявиха плановете си да поискат от крал Чарлз, който като държавен глава действа като посредник по съдебни дела съгласно конституцията на Ямайка, да разгледа въпроса за обезщетенията, пише още The Telegraph.
Гренада официално поиска от Банката на Англия обезщетение за прякото й участие в търговията с роби, включително собствеността й на плантация на острова. Още: Кои са най-големите колонизатори в историята?
Бившата журналистка на Би Би Си Лора Тревалян предложи лично обезщетение на островната държава, където нейните предци са притежавали дялове в няколко робски плантации.
В интервю за The Telegraph в Гренада през 2023 г. журналистката призова и другите да последват примера ѝ и каза, че над 100 потомци на богати робовладелци са се присъединили към нейната група за плащане репарации.
Превод: Ганчо Каменарски
