„Нещо подобно никога не се е доближавало до това - по скорост, по маневреност, по полезен товар“, заяви ентусиазирано Доналд Тръмп, когато обяви на 21 март, че аерокосмическият гигант Boeing ще построи американския изтребител на бъдещето F-47. Според Economist това е един от няколкото самолета от 6-то поколение, които се разработват в света.
През декември Китай представи това, което се счита за прототип на впечатляващия стелт самолет J-36 с летящо крило. Великобритания, Италия и Япония съвместно разработват собствен самолет, който във Великобритания временно се нарича Tempest. Планирано е да бъде въведен в експлоатация през 2035 г. Франция, Германия и Испания се надяват, че тяхната система за бъдеща бойна авиация (FCAS) ще бъде готова до 2040 г. Заедно тези самолети представляват бъдещето на въздушната война.
Изтребителите обикновено се класифицират по поколения, характеристики и сложност. Първото поколение се появява през 40-те и 50-те години на миналия век. Много от самолетите на въоръжение в НАТО днес, като например масовия американски F-16, са самолети от 4-то поколение, построени между 70-те и 90-те години на миналия век. Най-новите модели от 5-то поколение, като F-35 и F-22 (последният е може би най-големият изтребител в експлоатация днес), са малко забележими, способни на продължителен свръхзвуков полет и оборудвани с усъвършенствани компютърни системи. Още: Светът видя една от най-големите въздушни битки в съвременната история (ВИДЕО)
В сравнение с по-ранните самолети, изтребителите от 6-то поколение имат едно общо нещо: те са големи. Първите изображения на F-47 са много размазани и силно ретуширани, така че може да имат малка прилика с крайната версия. Снимки на J-36 и Tempest показват, че тези самолети са много по-големи от китайския J-20, европейския Typhoon от 4-то поколение и американските F-35 и F-22 от 5-то поколение. Това предполага, че всички тези страни правят сходни прогнози за бъдещето на въздушната война.
Всички те обаче предсказват една важна промяна. В такава война ще има повече и по-качествени зенитно-ракетни системи, както се вижда от успешните операции на противовъздушната отбрана в Украйна. Това налага да се скрие самолетът от вражеските радари. Стелтът от своя страна изисква гладки повърхности - бомбите и ракетите не могат да бъдат окачени под крилата, те трябва да бъдат скрити във вътрешността на по-големия фюзелаж.
Пазете дистанция
Втората промяна е увеличаване на обхвата на въздушния бой. През последните 40 години процентът на ударите между самолети, които са се случвали „извън зрителното поле“, непрекъснато се е увеличавал от малка част от общия брой през 70-те години на миналия век до повече от половината между 1990 и 2002 г. Оттогава ракетите „въздух-въздух“ са започнали да летят още по-далеч. Европейската ракета „Метеор“, с обхват от 200 километра, оглави технологичното развитие, когато беше тествана за първи път преди десетилетие. В момента американската AIM-174B и китайската PL-17 могат да поразяват цели на разстояние от 400 километра. Това означава, че самолетите се нуждаят от по-добро оборудване за откриване и унищожаване на цели на по-големи разстояния. Те също ще се нуждаят и от по-усъвършенствано оборудване за електронна война, за да се справят с нововъзникващите заплахи. Тази технология изисква повече пространство за генериране на енергия и отстраняване на топлината, която обикновено произвежда електрониката.
И накрая, самолетите са особено уязвими към ракети с голям обсег, когато са на земята. Ето защо те трябва да излитат от по-отдалечени летища, да имат по-големи резервоари за гориво и намалено въздушно съпротивление, за да се подобри ефективността на полета. Големи криле като тези на Tempest и J-36 осигуряват и двете, отбелязва авиационният експерт Бил Суитман. Обхватът е особен проблем за Америка. Нейните въздушни бази в Япония са в обсега на огромен брой китайски балистични ракети. Във военно време се планира тя да разпръсне самолетите си по-широко и да ги изпраща на бойни мисии от по-отдалечени летища в Австралия и тихоокеанските острови. Още: Грешка за 60 млн. долара: САЩ си самопотопиха изтребител, воюващ срещу хутите (ВИДЕО)
Сглобете всичко това и ще получите изтребители, които приличат на старомодни бомбардировачи. Суитман сравнява обемистия J-36, с масивните му крила и огромни оръжейни отсеци, с „въздушен крайцер“, оптимизиран за голям обсег, скритост и полезен товар за въздушен бой. Най-важното изискване за Tempest е способността му да носи много оръжия, казва полковник Бил, отбелязвайки, че той ще има около два пъти по-голям полезен товар от най-въоръжения за сега F-35. Това е напълно логично: ако можете да осигурите повече огнева мощ на бойно изстрелване, можете да уцелите целта си с по-малко рисковани полети във вражеското въздушно пространство.
С увеличаването на размера на самолетите, вътрешността им също се променя драстично, като по същество се превръщат в „летящи суперкомпютри“, обяснява Роберто Чинголани, главен изпълнителен директор на италианската оръжейна компания Leonardo, която разработва програмата Tempest съвместно с британската BAE Systems и японската Mitsubishi. От Leonardo твърдят, че Tempest ще може да „изпомпва“ данни за средно голям град за една секунда. Това се потвърждава и от Тим Робинсън от Кралското аеронавстко дружество. То може да включва всичко - от радиопредавания до радарни сигнали за противовъздушна отбрана. Ключът е да споделите тези данни с войските си. Може да се осъществи чрез сателит, като „централизиран изкуствен интелект“ взема решения например кои цели трябва да бъдат ударени, с какви средства и кога. „Някои хора биха казали, че това е научна фантастика“, казва той. „Но не, това е концепция и визия.“
Летете заедно
Може би най-спорният въпрос относно дизайна е дали самолетите от 6-то поколение трябва да бъдат пилотирани. Съветникът на Тръмп Илон Мъск наскоро се подигра на идеята, че „някои идиоти все още строят пилотирани изтребители“. Всъщност повечето служители на ВВС считат, че изкуственият интелект (ИИ) и автономността все още не са достатъчно зрели, за да позволят на компютъра напълно да замени човека-пилот. Това няма да се случи преди 2040 г., считат в Кралските военновъздушни сили. Още: Планът "Небесен щит": 120 европейски изтребители могат да защитят небето над Украйна
Изображенията на F-47 са ненадежден индикатор за крайния продукт. Те показват „доста голямо тяло на самолета“, отбелязва Томас Нюдик от уебсайта на War Zone, „който осигурява на пилота отлична видимост“. Някои от мисиите на такива самолети ще бъдат особено сложни и деликатни: Франция например ще използва FCAS, за да доставя ядрени оръжия до дадена цел. Такава задача може завинаги да остане прерогатив на човека.
И накрая, самолетите са особено уязвими към ракети с голям обсег, когато са на земята, което означава, че те трябва да излитат от по-отдалечени летища. Това на свой ред изисква по-големи резервоари за гориво и намалено челно съпротивление, за да се подобри ефективността на полета. Огромни крила като тези на Tempest и J-36 осигуряват и двете, отбелязва авиационният експерт Бил Суитман. Бойният обхват е особен проблем за Америка. Нейните въздушни бази в Япония са в обсега на огромен брой китайски балистични ракети.
Самолетите за дълги разстояния са привлекателни по няколко причини. „Говорим за изключителен обхват“, казва лейтенант Бил, тактически ръководител на Tempest в Кралските военновъздушни сили. Наскоро той говори по темата в подкаста Team Tempest. Според него самолетът би трябвало да може да прекоси Атлантическия океан с един резервоар гориво. Още: САЩ срещу Русия: Кои са най-добрите изтребители в света? (ВИДЕО)
Сега „Тайфун“ се налага да се дозарежда с гориво във въздуха три или четири пъти. Една от причините за това може да е, че големите самолети-цистерни, някога държани безопасно в тила, стават все по-уязвими за новите ракети „въздух-въздух“, като например китайските PL-17. Друга причина е, че Tempest може да използва маршрути, заобикаляйки руските противовъздушни системи, разположени по най-очевидните маршрути за подход.
Сглобете всичко това и ще получите самолети, които приличат на старомодни бомбардировачи. Суитман сравнява обемистия J-36, с масивните му крила и огромни оръжейни отсеци, с „въздушен крайцер“, оптимизиран за обсег, скритост и полезен товар за въздушен бой. Най-важното изискване за Tempest е способността да носи много оръжия, казва полковник Бил, отбелязвайки, че той ще има около два пъти по-голям полезен товар от най-въоръжения F-35. Това е напълно логично, ако можете да осигурите повече огнева мощ на бойно изстрелване и можете да уцелите целта си с по-малко рисковани полети във вражеското въздушно пространство. „Същите принципи като цяло важат за всички“, казва Майк Прайс, който е консултирал Министерството на отбраната на Обединеното кралство по въпросите на бойните въздушни системи. „Стой настрана, не ставай забележим, стреляй пръв, не влизай в близък бой.“ Още: Су-57 срещу F-16 в Украйна: Кой ще спечели? (ВИДЕО)
Превод: Ганчо Каменарски
