Светът се нуждае от трилиони долари за борба с климатичните промени

Председателят на COP28 Султан Ал Джабер приветства напредъка, постигнат на преговорите на ООН миналата година в Дубай, където страните се споразумяха да утроят световния капацитет на възобновяемите енергийни източници през това десетилетие и да се "откажат" от замърсяващите изкопаеми горива. Но в споразумението липсваха важни подробности, включително относно финансирането, което постави тежестта върху тазгодишната среща на COP29 в Азербайджан, предава БГНЕС.

Още: Ето кои храни ще поскъпват още много, ако не се реши този проблем

Експертите твърдят, че с ускоряването на въздействието, тъй като в световен мащаб се чупят топлинни рекорди, договореното през тази година финансиране ще изиграе важна роля за насърчаване на правителствата да повишат целите си за декарбонизация.

"Финансиране на всяко ниво"

Джабер заяви, че финансирането е "основният фактор за положителна промяна с необходимата скорост и мащаб". "Но не обикновено финансиране - ние се нуждаем от финансиране на всяко ниво", каза той по време на събитие в Париж, организирано от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Очаква се тази година страните да изработят нова цел за размера на годишната подкрепа, която богатите държави ще предоставят на по-бедните за техния енергиен преход и адаптиране към климатичните въздействия от 2025 г. нататък.

Още: Франция се включва в битката с климатичните промени, но не с пари, а с държавни гаранции

Неуспехът на богатите държави да постигнат предишната си цел от 100 млрд. долара годишно до 2020 г. накърни доверието на света, като се появиха индикации, че целта вероятно е била постигната едва през 2022 г. Нуждите вече далеч надхвърлят наличните средства. Подкрепяната от ООН експертна група за финансиране на борбата с изменението на климата изчисли, че развиващите се икономики, с изключение на Китай, ще трябва да изразходват около 2,4 трилиона долара годишно до края на десетилетието. "Сега светът трябва да вдигне летвата, за да се справи с предизвикателството, пред което сме изправени. Трябва да започнем да мислим за трилиони, а не за милиарди“, каза Джабер.

Признаването на мащаба на необходимата подкрепа постави акцент върху разширяването на източниците на финансиране. Световната банка и Международният валутен фонд са подложени на натиск да започнат мащабни реформи, за да приведат кредитирането си в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива.

Още: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца

Други обсъждани инициативи включват ново данъчно облагане, особено на замърсяващите индустрии, както и пренасочване на субсидиите за изкопаеми горива към екологично развитие. Обединените арабски емирства, Азербайджан и домакинът на COP 2025 Бразилия стартират инициатива за поддържане на глобалния фокус върху запазването на целта от 1,5 °C. Джабер предупреди, че съществува риск "политическият импулс да се разсее, а след това да изчезне или да изчезне между COP".

Ръководителят на МАЕ Фатих Бирол заяви, че енергийната агенция, която се е превърнала в ключов участник в насърчаването на енергийния преход, ще предложи на страните помощ за повишаване на целите за намаляване на емисиите, като през тази година и през 2025 г. се очакват засилени планове за декарбонизация.

Още: Обединеното кралство се нуждае спешно от план за справяне с топлинните вълни

Той обяви също така, че от 1 март ще бъде въведен нов механизъм за измерване на разликата между целите на страните и предприетите действия. "Вярваме на правителствата, че ще направят това, което са обещали, но в МАЕ имаме най-голямо доверие именно в числата", каза той.