"Златната ера за Америка започва точно сега " – това обеща Доналд Тръмп на американците преди една година, след като положи клетва като 47-ия президент на САЩ . Ако разгледаме развитието на американските борси от 20 януари 2025 година насам, може и да си помислим, че е бил прав, пише германската обществена медия АРД.
През този период основният индекс Dow Jones се покачи с над 14 процента, пазарният индекс S&P 500 – с почти 17 процента, а технологичният индекс Nasdaq 100 – дори с повече от 21 процента. Но дали американските борси наистина отразяват състоянието на американската икономика?
Растежът се дължи предимно на бума в областта на ИИ
"Ако погледнем развитието на Уолстрийт, ще видим , че индексите се движат предимно от големите компании в областта на изкуствения интелект (ИИ)", казва Щефан Ризе, стратег на капиталовия пазар в компанията за управление на активи Acatis. Това е само една част от американската икономика, която обаче има голямо влияние на борсата. "Реалната икономика все още не се е повлияла силно от това", допълва той.
"Тръмп има невероятния късмет, че технологичният сектор , свързан с изкуствения интелект, преживява такъв бум и че водещите световни компании са именно американски", смята и Дейвид Кол, главен икономист в банката Julius Bär. През третото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 4,3 процента на годишна база. Американската икономика не е отбелязвала толкова силен растеж от лятото на 2023 насам – главно благодарение на милиардни инвестиции в изчислителни центрове.
Но именно по отношение на изкуствения интелект е спорно колко устойчив е растежът на американската икономика и дали изобщо той влияе положително на предприятията и заетостта, казва Лаура фон Даниелс от Фондация "Наука и политика" (SWP). Има една голяма въпросителна пред растежа, който се дължи най-вече на все по-голямата автоматизация и използването на ИИ на пазара на труда, допълва експертката.
"Недоразвита стратегия"
Още: Тръмп, "майната ти": ЕС застана твърдо зад Дания и Гренландия (ВИДЕО)
Тръмп твърди, че с икономическата си политика за митата, дерегулацията и намаляването на данъците цели да защити местната промишленост, да увеличи производството на американските компании и по този начин да създаде работни места. "За да постигне това, Тръмп се нуждае от инвестиции в собствената си страна", обяснява фон Даниелс. В преговорите с търговските партньори той е получил обещания, че те ще инвестират в американския пазар . "Това обаче не дава никаква представа за измеренията на инвестиционната дейност в САЩ през следващите години", смята експертката.
Освен това общоикономическият ефект е под въпрос. "Виждаме упражняване на натиск върху други страни, но досега той не е представил зряла икономическа или индустриална стратегия", казва пред АРД анализаторката от Фондация "Наука и политика".
Снимка: Getty images
Във всеки случай обещанията на Тръмп все още не се отразяват на пазара на труда. През ноември 2025 безработицата в САЩ достигна 4,6 процента, което е най-високото ниво за последните четири години. Особено слабо се представя преработвателната промишленост. Само през декември, според американската Агенция по труда, в този сектор са били съкратени 8000 работни места. "Тръмп не представя концепции за това как би искал да запази или увеличи заетостта в САЩ", казва фон Даниелс. Пример за това е тайванският производител на чипове TSMC. "Те инвестират в американския пазар и искат да произвеждат чипове там, но поради липса на достатъчно квалифицирана работна ръка, водят със себе си свои експерти, свои специалисти", допълва тя пред АРД.
Одобрението за Тръмп спада
Основната тема в предизборната кампания на Доналд Тръмп беше инфлацията. Впрочем, една от причините, поради които той спечели изборите, беше и това, че непрестанно се оплакваше от високите цени и обвиняваше за това Демократическата партия на Джо Байдън и Камала Харис. Междувременно картината се обърна: инфлацията не спадна, а потребителските цени през декември се увеличиха с 2,7 процента, продължавайки тенденцията от ноември. Още по-голям проблме за Тръмп обаче представлява все по-скъпата издръжка в САЩ - разходите за жилище и храна.
Именно това донесе на демократите неотдавна победи в няколко щата. Тръмп беше обещал да понижи цените "много, много бързо" и да "направи Америка отново достъпна". Въпреки това цените са с около 25% по-високи от нивото преди пандемията. Символ на кризата с достъпните цени са станали редица ежедневни стоки като яйца, кафе, пържоли, портокалов сок. Въпреки че през този период заплатите също са се повишили значително, хората обикновено усещат по-силно скока на цените, отбеляза АРД.
Според проучване на Reuters/Ipsos, одобрението на икономическата политика на Тръмп сред всички американски граждани е спаднало до 33 процента, което е най-ниската стойност от началото на мандата му. "За мен това е индикатор, че хората усещат, че Тръмп иска да им продаде нещо, от което не може да се очаква особено голям ефект", коментира фон Даниелс.
Митата означават по-високи цени за потребителите
Дали разходите за американските граждани ще спаднат след време е много спорен въпрос. По-скоро ще се случи точно обратното, тъй като наложените от Тръмп мита върху вноса, които имат за цел да стимулират търсенето в САЩ и да натоварят чуждестранните износители, могат да доведат до по-нататъшно покачване на цените. Досега само около 4% от митническата тежест е била понесена от чуждестранни фирми, докато 96% са били прехвърлени върху американските купувачи, както показва актуално проучване на Института за световна икономика в Кил (IfW), цитирано от АРД.
"Митата са автогол", казва Юлиан Хинц, кото ръководи научните изследвания на института. Той е категоричен, че твърдението, че чуждите държави понасяли тези мита, е мит.
Митата оскъпяват вносните стоки сякаш са данък върху потреблението, казва на свой ред експертката от SWP фон Даниелс. "В началото негативният ефект от митата беше донякъде смекчен от два фактора: наличните складирани стоки, които все още се продаваха на старите, по-изгодни цени. Вторият фактор са чуждестранните износители, които за разлика от първия мандат на Тръмп вече не са склонни да понижават цените и да намаляват печалбите си", разяснява пред АРД Лаура фон Даниелс от SWP.
Още: Списъкът на Тръмп: Кои държави са поканени в Съвета за мир и къде е България? (ВИДЕО)
Държавният дълг може да продължи да расте
Тръмп обаче успя да постигне две цели с митата: първо, търговският дефицит се сви до около 30 милиарда долара, колкото нисък не е бил от 2009 насам. И второ, по данни на Белия дом през миналата година САЩ са имали около 200 милиарда долара приходи от мита. Тръмп иска да финансира с тях данъчната си реформа – т.нар. "Голям красив закон".
Само че приходите от митата ще са достатъчни само за около половината от разходите за гигантската фискална програма, смятат експертите от британската компания за управление на активи Insight Investment. Въпреки съкращенията на здравните и социалните програми, експертите очакват дългът да нараства. Причината е, че спестяванията от съкращенията едва ли ще компенсират намалените приходи заради по-ниските данъци.
При това държавният дълг на САЩ междувременно - за първи път - надхвърли границата от 38 трилиона долара. "Фактът, че държавният дълг на САЩ в момента възлиза на повече от 123 процента от брутния вътрешен продукт, продължава да бъде тревожен", казва по този повод фон Даниелс.
"Привилегированото положение" на най-важната икономика и на долара все още привлича инвестиции. Дали така ще остане и в бъдеще обаче ще зависи от това дали Тръмп ще продължи с атаките си срещу Федералния резерв като независима централна банка, посочва още експертката от SWP пред АРД.
