От днес професионалните музикални състави на БНР спират с концертите. Причината за техния „тих протест“ е ниското възнаграждение на музикантите. Макар концертите на музикалните състави на БНР да спират за неопределен период, репетициите в студио 1 на БНР продължават.
„Нашето искане е да ни направят малко по-различни от заплатите, които са за чистачките, защото ние горе-долу сме на едно и също дередже с тях вече не знам колко години. Много време сме говорили тези неща и изобщо на никой не му пука, и решихме да направим нещо малко по-драстично“, каза Петър Момчев, Биг Бенд на БНР.
Още: С искане за достойно заплащане: Музикантите от БНР спират изявите си
„Заплатите са ни обидно ниски просто от много време. Докато всички оркестри, дори които са към МК, там нещата се оправиха, ние си оставаме на това ниво, на което сме били. Аз си получих преди няколко дни заплатата – тя беше същата, каквато беше септември-октомври. Даже нямаше петте процента, които на повечето са вдигнати. Нищо, същото е, нещата вече са трудни“, обясни пред БНТ Димитър Шанов, Биг бенд на БНР.
„Все още в главата ми са сумите в лева – около 1400 до 1600 лева, или 700 до 800 евро – основните заплати на един музикант, твърде близко до минималната работна заплата. Нашите музиканти нямат възможност да получават финансиране на базата на продадени билети или въобще на някаква друга обективна база. Те са просто част от радиото и трябва да ги финансираме в рамките на бюджета на радиото“, обясни генералният директор на БНР Милен Митев.
Още: Оркестърът на БНР с нов протест: Унизителни възнаграждения вече втори сезон
Служебният министър Найден Тодоров обясни, че не е в правомощията на Министерството на културата да се намеси в тази ситуация. „Музикантите на БНР не представляват юридическа конфигурация. Те са състави – точно това е думата – към музикалната къща на БНР, тоест не са държавни културни институти в юридическия смисъл. Законът за развитие на културата по този начин не може да бъде приложен спрямо тях. Той се прилага спрямо държавните културни институти, които са второстепенни разпоредители на Министерството на културата“, каза той.
За него има два възможни начина проблемът все пак да бъде решен. „Вариантите, които аз виждам, са няколко, но ще ги сведа до два големи – единият е Министерството на културата да съдейства според възможностите ни за промяна на Закона за радио и телевизия, където да се фиксира какви суми се изплащат за музикалните състави на БНР. Другият вариант, когато Министерството на културата може да се намеси директно, е ако се вземе някакво решение – това отново трябва да се случи на такова ниво – музикалните състави на БНР да бъдат разформирани в държавни културни институти“, обясни Найден Тодоров. По думи на музикантите техният „тих“ протест ще продължи, докато видят реална промяна.
