От завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом съюзниците на САЩ все по-често се питат какви са намеренията на Вашингтон. В разгара на войната с Иран обаче се появява и друг, още по-съществен въпрос: доколко Америка все още има необходимия военен капацитет, за да защитава съюзниците си, ако реши да го направи? Конфликтът с Техеран е изчерпал значителни количества американски боеприпаси и показва ограниченията на американската военна мощ.
Това поражда тревога както сред съюзници и противници на САЩ, така и във Вашингтон, че комбинацията от индустриален упадък, липса на ясна стратегическа последователност и политическа дисфункция може да е отслабила страната до степен, в която тя вече трудно би могла да упражни решаваща сила при едновременен конфликт на няколко фронта – в Европа, Близкия изток и Азия, пише The Wall Street Journal.
Доверието вече не е единственият проблем
Според стратега Матю Крьониг от Атлантическия съвет доскоро основният въпрос е бил дали САЩ действително биха използвали силата си в защита на съюзниците. Сега обаче все по-важен става въпросът дали изобщо разполагат с достатъчно ресурси.
На този фон решението на Тръмп да ограничи военните учения с Южна Корея и да определи режима в Северна Корея като „непредставляващ заплаха и уважителен“ поражда нови съмнения. Това се случва в момент, когато Пхенян разполага балистични ракети и изпраща войници в Европа в подкрепа на Русия: Заради Иран: Тръмп с военен удар по Южна Корея. Американски генерал призна за огромна слабост с дроновете (ВИДЕО).
Паралелно с това Вашингтон провежда многомесечна политика на сближаване с Китай, включително чрез замразяване на американски оръжейни продажби за Тайван на стойност 14 млрд. долара – обрат спрямо приоритетите на Тръмп по време на първия му мандат.
В същото време ключови американски военни ресурси, сред които системи за противоракетна отбрана и единственият американски самолетоносач, останал в Тихия океан, са прехвърлени от Азия към Близкия изток заради кризата с Иран.
Още: Мащабно и мистериозно: НАТО вдигна десетки самолети край Калининград и Батийско море (ВИДЕО)
Европа се съмнява в американския "ядрен чадър": опасна възможност за Путин
В Европа също нарастват съмненията. Макар публично администрацията на Тръмп да заявява подкрепа за НАТО, европейски представители все по-често изразяват насаме опасения, че САЩ няма да рискуват собствената си сигурност, за да защитят европейските си съюзници при евентуална руска атака.
Това засилва усещането за отслабване на американския ангажимент към европейската сигурност и създава, според бившия германски високопоставен представител в сферата на отбраната Нико Ланге, опасна възможност за диктатора Владимир Путин.
Снимка: Getty Images
Комбинацията от затрудненията на САЩ във войната с Иран, неяснотата около ангажимента им към Европа и нежеланието на самите европейски държави да демонстрират достатъчна готовност за възпиране на Русия може да насърчи Москва да предприеме по-агресивни действия, смятат от WSJ.
Още: Иран ще атакува военни цели в Европа, ако Тръмп ескалира войната: FT
Вашингтон отрича да има недостиг на боеприпаси, но са изразходвани половината от предвоенните запаси
Белият дом отхвърля твърденията за сериозно изчерпване на американските запаси. Според администрацията американската армия разполага с достатъчно боеприпаси, за да изпълни всички стратегически цели на президента, а войната с Иран е показала какво се случва, когато противник се изправи срещу САЩ. В същото време Тръмп е настоял американските производители на оръжия да увеличат производството.
Военни анализатори обаче представят по-различна картина. Според оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) САЩ вече са изразходвали около половината от предвоенните си запаси от ракети прехващачи, включително Patriot и THAAD, както и около една трета от запасите си от далекобойни ракети "Томахоук" и JASSM.
От Съвета за външни отношения предупреждават още по-сериозно - американският арсенал е намалял до степен, при която вече не осигурява достатъчен капацитет за възпиране на евентуална китайска атака срещу Тайван. Според анализа производството на високоточни ракети трябва незабавно да бъде поставено на военна основа, защото увеличаването му едва след началото на конфликт би било твърде късно.
Пентагонът отхвърля тези оценки и заявява, че твърденията за недостиг са неверни и че американската армия остава най-мощната бойна сила в света.
Истинската слабост: противоракетната отбрана
Особено тревожен е недостигът на ракети прехващачи за балистични ракети, най-вече Patriot PAC-3 MSE. Според анализите именно той може да се превърне в „ахилесовата пета“ не само на САЩ, но и на целия западен свят и неговите партньори.
Снимка: Kremlin.ru
CSIS изчислява, че американският арсенал вече разполага само с около 800 ракети Patriot. Производството се увеличава, но бавно, докато Русия рязко е ускорила собственото си производство на ракети след началото на войната в Украйна. Lockheed Martin е доставила 620 PAC-3 MSE прехващача през миналата година – над 20% повече спрямо предходната, но това остава недостатъчно на фона на темповете на използване.
Проблемът е структурен: авторитарните държави, които вече водят войни или се подготвят за тях – Русия, Иран, Китай и Северна Корея – постепенно са поставили военнопромишлената си база на военен режим. Западът продължава да функционира до голяма степен по мирновременни правила, при които корпоративните интереси и интересите на акционерите често имат предимство пред нуждите на националната сигурност.
Русия произвежда ракети с темп, който Западът трудно догонва
Според разузнавателни оценки Русия вече произвежда повече от 100 балистични ракети месечно, както и приблизително толкова крилати ракети. Производството на балистични ракети от Русия, Китай, Северна Корея и Иран надхвърля многократно производството на прехващачи на Запада. Това е особено проблематично, защото за свалянето на една балистична ракета често са необходими два или дори три прехващача. Така математиката на противоракетната отбрана работи в полза на нападателя.
Последиците вече се усещат в Украйна. Страната практически е останала без достатъчна защита срещу руски балистични ракетни залпове, след като администрацията на Тръмп отказва многократните искания на Киев за още системи Patriot. Това допълнително насърчава Москва да продължи войната, включително чрез ракетни удари срещу украинската енергийна инфраструктура, с цел да принуди Киев към капитулация.
В Персийския залив държави като Саудитска Арабия също са предпазливи към възобновяване на мащабна американска кампания срещу Иран, тъй като собствените им запаси от прехващачи не са достатъчни за защита на критичната инфраструктура при нова иранска ракетна атака. Европейските държави също разработват собствени системи, но според материала са на години от създаването на надеждна защита срещу руски или ирански ракети.
Балистичните ракети вече са инструмент за политически натиск
Промените в технологиите превръщат балистичните ракети във все по-мощен инструмент за геополитическа принуда. За разлика от миналото, когато те са били скъпи и относително неточни и са имали най-вече ядрено предназначение, днес дори средни по сила държави като Иран разполагат с високоточни балистични ракети.
Иранските ракети нанесоха сериозни щети по американски военни бази в Персийския залив и Йордания, както и по енергийни и индустриални обекти в държавите от Залива и Израел. Макар ракетният потенциал на Иран да е отслабен от израелските и американските удари, той не е напълно неутрализиран.
Още: Мрежа от сенките: Русия е изградила 10 тайни бази за дронове, от които може да удари НАТО (СНИМКИ)
Това показва и по-широк проблем - дори значително по-слаб противник вече има способността да нанесе сериозни щети във война между отделни държави. Според експерта по ракетни системи Фабиан Хофман самата концепция на противоракетната отбрана е била подложена на тежко изпитание от реалността, тъй като САЩ и техните съюзници не могат структурно да произвеждат прехващачи със скоростта, с която противниците произвеждат ракети.
Западът започва да наваксва
Противоракетните системи са сред най-сложните и скъпи оръжия, а производството им е концентрирано в ръцете на малък брой компании. Това ги поставя в съвсем различна категория от дроновете и средствата за борба с тях, които са значително по-евтини и лесни за производство.
САЩ и съюзниците им вече влагат стотици милиарди долари в противоракетна отбрана и далекобойни оръжия. Пентагонът е сключил с Lockheed Martin договор за 59 млрд. долара, който трябва да утрои производството на Patriot PAC-3 до края на 2030 г.
Снимка: Getty Images
Още: NYT: Путин преследва разпад на НАТО и ЕС до края на 2026 г., основната му цел е Молдова
Друг седемгодишен договор за 35 млрд. долара трябва да увеличи четирикратно производството на прехващачи THAAD. И двата договора обаче все още не са изцяло финансирани.
Въпреки тревожната картина някои анализатори виждат и положителна страна. Според тях фактът, че слабостите на западната противоракетна отбрана са станали очевидни във война срещу сравнително по-слаб противник като Иран, може да се окаже необходимият сигнал за промяна. Десетилетията относително спокойствие са създали усещане за сигурност, което вече се оказва трудно за поддържане. Самият военен конфликт, макар и неприятен, може да се превърне в стимул западните държави да увеличат производството, да преструктурират отбранителната си индустрия и да се подготвят за далеч по-сериозен бъдещ конфликт.
Губят ли САЩ статута си на водеща световна сила?
В същото време оценката, че Америка е отслабена, не означава непременно, че САЩ са загубили статута си на водеща световна сила. Според Майкъл Фулилов от Lowy Institute, цитиран от WSJ, би било погрешно Китай и Русия да приемат американските трудности като доказателство за американски упадък. САЩ продължават да разполагат с огромни финансови, технологични, културни и демографски ресурси, които могат да позволят на страната да се възстанови.
Още: Адът е претъпкан, но пази място за Путин: Молитвите му не струват и една сълза на тази жена
Засега азиатските съюзници на Вашингтон не очакват непосредствено избухване на мащабна война. Според анализатори в региона запасите могат да бъдат възстановени, а Китай има значителни вътрешни проблеми, които трябва да решава. Но самият факт, че въпросът за американската способност да води продължителна война на няколко фронта вече е поставен, е сериозен сигнал за промяна в стратегическата среда.
Основният извод е, че проблемът пред САЩ вече не е само дали имат политическата воля да защитават своите съюзници. Все по-важен става въпросът дали разполагат с достатъчно оръжия и производствен капацитет, за да го направят. А надпреварата между западните системи за противоракетна отбрана и бързо растящите ракетни арсенали на Русия, Китай, Иран и Северна Корея може да се окаже един от ключовите фактори, определящи сигурността на Европа, Близкия изток и Азия през следващите години.
