Анализ: Какво трябва да се случи за мир в Украйна?

И двете страни са подписали Хартата за европейска сигурност, приета през 1999 г. на 6-ата среща на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Истанбул. Член II от документа потвърждава правото на всяка държава да гарантира собствената си сигурност чрез съюзи и договори, като постановява, че трябва да има взаимно уважение към такива договорености.

Ясно е, че днес парадигмите за сигурност на Украйна и Русия не могат да бъдат лесно съгласувани, но това не означава, че е невъзможно да се излезе със споразумение, с което и двете страни биха се съгласили, особено с такова, което включва гаранции от други сили.

САЩ бяха незаменими за сигурността и независимостта на Украйна, но поетият ангажимент няма да продължи дълго. Напоследък Вашингтон сигнализира, че противодействието на руския експанзионизъм в Украйна и другаде е странично шоу и че Китай е основната му грижа. Следователно гаранция за сигурността на Украйна трябва да бъде предложена от Европейския съюз, чиито икономически интереси и интереси на сигурността са застрашени в този конфликт. Украйна може да предпочита подкрепа от американците, но рано или късно ще разбере, че европейските й съседи са далеч по-стабилни съюзници. Още: Американско издание: Китай ще е единственият победител във войната в Украйна

Европейците могат да гарантират сигурността на Украйна, като съживят предишни планове за Европейска отбранителна общност (EDC), предложени още през 1952 г. от страните от Бенелюкс – включително Франция, Италия и Западна Германия – за посрещане на съветската военна заплаха, пише Ал Джазира. Инициативата беше прекратена, когато ратификацията ѝ се провали във френския парламент, но днес е малко вероятно Париж да блокира подобна идея.

EDC може да разположи сили в Украйна, за да направи гаранцията надеждна. По този начин европейците ще се противопоставят на твърденията на Русия, че действа в самозащита срещу НАТО в Украйна.

Европейските конвенционални сили биха били достатъчно силни, за да се противопоставят на руската заплаха, при условие че държавите-членки на ЕС прилагат настоящите планове за засилване на отбранителните способности и не стават жертва на пожелателното мислене, че светът е мирно място.

Проблемът с това споразумение може да е противодействието на ядрената заплаха на Русия. Има два начина за квадратура на този кръг.

Първо, руска атака срещу Украйна може да бъде възпряна от простото присъствие на войски на EDC. Те ще дойдат от страни, които са членки на НАТО. Макар да не е ясно дали в тази ситуация член 5 от Северноатлантическия договор, който определя колективната отбрана, може да бъде активиран, стратегическата неяснота, която създава, може да бъде достатъчна, за да възпре руска атака.

Второ, ядрените оръжия на Франция също могат да бъдат използвани като възпиращо средство. Френският президент Еманюел Макрон вече посочи, че Париж обмисля да играе роля в колективната сигурност на Европа чрез ядрения си арсенал. А идеи за ядрено възпиране са били лансирани и преди. В началото на 60-те години на миналия век САЩ предложиха многостранен ядрен флот на НАТО, известен като Многостранните сили.

Френският ядрен арсенал не е достатъчно диверсифициран, (разнообразен) за да отговори на руските ядрени заплахи и достигането му до това ниво ще изисква време и пари. Така че френските ядрени оръжия, които заменят арсенала на САЩ като ядрено възпиращо средство за Русия в Европа, биха били само работещо решение в дългосрочен план.

Създаването на гаранция за сигурност за Русия вероятно ще падне на Китай. Пекин непрекъснато заявява, че „кризата в Украйна не е това, което искаме да видим“. Това, което вероятно китайският президентът Си Дзинпин иска да види, е руският президент Владимир Путин да не е нито губещ, нито победител.

Китай няма интерес от изход, който да помогне на Русия, неговия върховен съперник в Централна Азия, да стане по-силен, нито иска да види падането на режима на Путин, тъй като неговият крах може да посее съмнения относно стабилността на автократичните режими.

През март, след като прие китайския президент Си Дзинпин, Путин каза, че Русия и Китай не създават военен съюз. Това е така, защото руският президент не се нуждае от него. Той трябва само да знае, че оцеляването му и неговия режим е основен интерес на Китай – това е достатъчна гаранция за сигурност.

Перспективата Русия да води сериозни мирни преговори, стига да съзира съчувствие към нейната позиция от Китай, е далечна. Ето защо, ако Пекин е сериозен в намерението си да „не иска“ украинската криза да продължи, той ще трябва да демонстрира на Москва границите на своята гаранция за сигурност. Още: Да зарежем НАТО и да правим други военни съюзи: Призив на медия, близка до Тръмп

Тя може да направи това, като само промени реториката си и прокара идеята, че Русия е тази, която блокира мирното споразумение. Това със сигурност би подкопало глобалните симпатии към Москва, отнемайки един от нейните козове.

Путин вероятно ще се противопостави на мирните преговори без да е постигнал категорична победа в Украйна, защото счита, че вътрешната цена е твърде висока. След като измина повече от година, казвайки на руския народ, че ръководи само „военна операция“, за да отърве Украйна от „нацистите“ и да спре „геноцида“ срещу рускоговорящите в страната, руснаците може да започнат да задават въпроси, ако той внезапно прекрати кампанията и реши да преговаря с тези, които нарече „нацисти“.

Си може да успее да помогне на Путин в това затруднение, посочвайки реторичната акробатика, към която трябваше да прибегне един от неговите предшественици, Дън Сяопин, след като китайската атака срещу Виетнам през 1979 г. беше отблъсната от калената в битки виетнамска армия. „На Виетнам беше даден урок“, каза Сяопин тогава, и Путин може да заяви днес: „Украйна също трябва да научи урока си“.

Неизбежно краят на войната в Украйна ще накара Русия да се примири с това, че е национална държава. Путин и руският народ ще трябва да приемат, че Царската империя и Съветският съюз са ограничени до историята и не могат да бъдат възкресени.

Западът, от своя страна, ще трябва да работи за преобръщане на глобалните представи за това кой е виновен за конфликта. В противен случай подозрението, че САЩ и ЕС са използвали Украйна, за да преследват собствените си интереси, ще нараства, което ще ги изолира допълнително.

САЩ също трябва да внимават да не класифицират евентуално китайско-руското „съгласие“ като опит за нарушаване на глобалния ред и като основна заплаха за американските интереси. Ако това стане, останалата част от света може да втвърди убеждението си, че НАТО е настроена на конфронтация с Русия и евентуално с Китай.

Въпреки че създаването на гаранции за сигурност както за Украйна, така и за Русия несъмнено ще бъде предизвикателство, това е единственият начин да се сложи край на този конфликт. Животът при продължителна война е непривлекателен за всички страни. И колкото и да се страхува от възхода на Китай, Западът ще трябва да приеме отредената му от обстоятелствата роля на посредник за постигане на мир в Украйна. В противен случай рискува да изпадне във все по-дълбока изолация от останалия свят.

Превод: Ганчо Каменарски