Анализ: Украйна трябва да внимава със съюзниците си, за да не ѝ обърнат гръб

Съвсем наскоро тази седмица Джонсън се обади на Зеленски, след поредния скандал - беше хванат да лъже, че е издигнал своето протеже, което многократно е малтретирало двама мъже. Стратегически обмислените разговори със Зеленски напоследък се бяха превърнали в любим начин за Джонсън да отклони вниманието от обхванатото от скандали правителство.

Американски анализ: Нямаме ключови национални интереси в Украйна

Анализът е публикуван в The National Interest. Авторът Уилям Ругер е президент на Американския институт за икономически изследвания. Ве...

Прочети повече

Не е ясно какво са обсъждали по време на тези много разговори. Колумнистът Саймън Дженкинс написа за това: "Всичко, което знаем, е, че почти всеки път Джонсън, като магьосник, изтегля нов транш помощ за Украйна от британските данъкоплатци".

Същевременно, украинският посланик в Германия Андрий Мелник активно се намесва във вътрешната й политика със своите туитове и изяви в токшоу. Наричайки германския канцлер Олаф Шолц "лебервурст", той се опита да се подиграе и укори Берлин за пасивността му в отношенията с Украйна.

Изглежда неразумно Украйна да заема страна в политиката на съюзническите държави при каквито и да е обстоятелства. И още повече сега, когато данъкоплатците в Западна Европа и Съединените щати се уморяват да харчат пари в подкрепа на борба, в която победата изглежда все по-недостижима.

Разбираемо е, че бързо очертаващият се консенсус сред западните политици и медии относно Украйна не се появи в резултат на публичен дебат и дискусия. По-скоро политици и журналисти, които се наслаждават на новооткритото единство на Запада, разчитаха на обществените чувства - спонтанно отвращение срещу непровокираното нападение на Владимир Путин против суверенна страна и народ и рефлексивно възхищение от смелостта, показана от украинците срещу брутален и безскрупулен враг.

Но чувствата и настроенията се променят по-бързо от политиките, които те създават. Последните примери са западните намеси в Афганистан и Ирак. Отначало те бяха популярни, но с течение на времето помогнаха на Доналд Тръмп да направи немислимото: да се изкачи на власт като антивоенен кандидат. Такива драстични промени се случват, защото обикновените граждани не са съгласни с тези политици и журналисти, които продължават да заемат войнствени позиции, въпреки че тяхната политика отдавна е показала своята неефективност.

Борел: Страните от Г-20 не споделят позицията на ЕС за Украйна

Ръководителят на дипломацията на Европейския съюз Жозеп Борел призна, че позицията на съюза и страните от Г-7 по отношение на руската и...

Прочети повече

Политиците в демократичните страни обикновено намират в чуждите войни възможност за дръзки маневри и смели изявления. Вкъщи те са лишени от такива възможности. Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън седеше с високо вдигната глава за кратко начело на масата на срещата на върха в Мадрид на изглежда възкръсналото НАТО, преди да се върне във Вашингтон, за да продължи загубените си битки по въпроси като контрол върху оръжията и право на аборт. Журналисти и коментатори от богати страни - от Ърнест Хемингуей до Бернар Анри-Леви - отдавна търсят морална сериозност във войните на други нации.

Хората, които не принадлежат към политическия и медиен истаблишмънт, нямат такава професионална и идеологическа мотивация. Те също са по-малко защитени от икономическите трудности и са склонни да променят мнението си относно привидно безкрайните войни.

Така се случи, че никой не информира адекватно обикновените хора за сериозните икономически и военни рискове от проточен конфликт с ядрена и суровинна суперсила. Западните стратези и коментатори на първия етап от въоръжения конфликт в Украйна изведоха на преден план военноикономическата слабост на Русия. Те обаче не взеха предвид, че за разлика от деспотите на Северна Корея и Иран, които попаднаха под западните санкции, Путин е готов и способен да провокира глобална енергийна и хранителна криза в отговор. Те също така не считаха, че Китай и Индия алчно ще купуват евтин руски петрол и че незападните страни ще откажат да наложат санкции на Русия, което ще увеличи приходите на Кремъл, вместо да ги свие.

Рублата не се превърна в "боклук", както обеща Байдън. Напротив, страховете от наближаваща катастрофа нарастват всеки ден, дори и в икономически най-развитите страни. "Северен поток" ще бъде спрян следващата седмица за планов ремонт. Ако след това Путин не отвори отново напълно газовия кран, най-силната икономика на Европа - Германия, ще изпадне в дълбока рецесия.

На фона на масовата безработица симпатиите на германското общество към острия език на украинския дипломат Мелник ще отслабнат. Зеленски също рискува да загуби част от колосалния си морален капитал във Великобритания, тъй като той обяви непоколебимата си подкрепа за Джонсън.

Украйна има основателна причина да се страхува от падането на Борис Джонсън

Оставката на Борис Джонсън като премиер на Великобритания заплашва да сложи край на политическата му кариера, но също така сериозно ще ...

Прочети повече

Общественото мнение в Европа се променя бързо, тъй като рекордно високата инфлация подхранва страха от опустошителна икономическа криза. Миналия месец Европейският съвет за външни отношения проведе проучване в десет европейски държави, което показа, че има повече хора, които искат бърз край на военния конфликт, отколкото тези, които искат да накажат Русия. Това мнозинство на Запад със сигурност ще се увеличава. Когато икономическите перспективи се влошат, това мнозинство може дори да стане безразлично към съдбата на украинците.

Изоставянето на украинците е толкова позорно, колкото и предаването на Афганистан на талибаните. Но трябва да се подготвим за факта, че поредната прибързана и зле обмислена намеса, подкрепена от политическия и медиен елит, ще се превърне в хаотичен провал и ще навреди на хората, на които е трябвало да помогне.

ОЩЕ: Защо либералите от обкръжението на Путин не се опитаха да спрат войната

Превод: Ганчо Каменарски

* Панкадж Мишра е колумнист на Bloomberg. Той има няколко издадени книги - "Епохата на гнева: история на настоящето", "От руините на империята: интелектуалците, които преработиха Азия" и "Изкушенията на Запада: Как да бъдем модерни в Индия, Пакистан, Тибет и отвъд тях".

Оръжията, които Украйна иска, но няма да получи - засега

Западът е решен да помогне на Украйна толкова, колкото е необходимо за победата над Русия. В същото време той не иска да изглежда като ...

Прочети повече