До позорното си сваляне тази седмица британският премиер Борис Джонсън можеше да разчита на непоклатимата подкрепа на поне една страна: Украйна. Нейният президент Володимир Зеленски, че е "много щастлив", когато напереният Джонсън доста трудно, но все пак получи вот на доверие като лидер на Консервативната партия миналия месец. Това пише в свой анализ за Bloomberg Панкадж Мишра*, като материалът е посветен на перспективите пред Киев да удържи на своя страна общественото мнение в Европа и САЩ предвид все по-големите икономически трудности за обикновените хора на Запад заради войната в Украйна.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Съвсем наскоро тази седмица Джонсън се обади на Зеленски, след поредния скандал - беше хванат да лъже, че е издигнал своето протеже, което многократно е малтретирало двама мъже. Стратегически обмислените разговори със Зеленски напоследък се бяха превърнали в любим начин за Джонсън да отклони вниманието от обхванатото от скандали правителство.
Не е ясно какво са обсъждали по време на тези много разговори. Колумнистът Саймън Дженкинс написа за това: "Всичко, което знаем, е, че почти всеки път Джонсън, като магьосник, изтегля нов транш помощ за Украйна от британските данъкоплатци".
Същевременно, украинският посланик в Германия Андрий Мелник активно се намесва във вътрешната й политика със своите туитове и изяви в токшоу. Наричайки германския канцлер Олаф Шолц "лебервурст", той се опита да се подиграе и укори Берлин за пасивността му в отношенията с Украйна.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Изглежда неразумно Украйна да заема страна в политиката на съюзническите държави при каквито и да е обстоятелства. И още повече сега, когато данъкоплатците в Западна Европа и Съединените щати се уморяват да харчат пари в подкрепа на борба, в която победата изглежда все по-недостижима.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Разбираемо е, че бързо очертаващият се консенсус сред западните политици и медии относно Украйна не се появи в резултат на публичен дебат и дискусия. По-скоро политици и журналисти, които се наслаждават на новооткритото единство на Запада, разчитаха на обществените чувства - спонтанно отвращение срещу непровокираното нападение на Владимир Путин против суверенна страна и народ и рефлексивно възхищение от смелостта, показана от украинците срещу брутален и безскрупулен враг.
Но чувствата и настроенията се променят по-бързо от политиките, които те създават. Последните примери са западните намеси в Афганистан и Ирак. Отначало те бяха популярни, но с течение на времето помогнаха на Доналд Тръмп да направи немислимото: да се изкачи на власт като антивоенен кандидат. Такива драстични промени се случват, защото обикновените граждани не са съгласни с тези политици и журналисти, които продължават да заемат войнствени позиции, въпреки че тяхната политика отдавна е показала своята неефективност.
Политиците в демократичните страни обикновено намират в чуждите войни възможност за дръзки маневри и смели изявления. Вкъщи те са лишени от такива възможности. Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън седеше с високо вдигната глава за кратко начело на масата на срещата на върха в Мадрид на изглежда възкръсналото НАТО, преди да се върне във Вашингтон, за да продължи загубените си битки по въпроси като контрол върху оръжията и право на аборт. Журналисти и коментатори от богати страни - от Ърнест Хемингуей до Бернар Анри-Леви - отдавна търсят морална сериозност във войните на други нации.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Хората, които не принадлежат към политическия и медиен истаблишмънт, нямат такава професионална и идеологическа мотивация. Те също са по-малко защитени от икономическите трудности и са склонни да променят мнението си относно привидно безкрайните войни.
Така се случи, че никой не информира адекватно обикновените хора за сериозните икономически и военни рискове от проточен конфликт с ядрена и суровинна суперсила. Западните стратези и коментатори на първия етап от въоръжения конфликт в Украйна изведоха на преден план военноикономическата слабост на Русия. Те обаче не взеха предвид, че за разлика от деспотите на Северна Корея и Иран, които попаднаха под западните санкции, Путин е готов и способен да провокира глобална енергийна и хранителна криза в отговор. Те също така не считаха, че Китай и Индия алчно ще купуват евтин руски петрол и че незападните страни ще откажат да наложат санкции на Русия, което ще увеличи приходите на Кремъл, вместо да ги свие.
Рублата не се превърна в "боклук", както обеща Байдън. Напротив, страховете от наближаваща катастрофа нарастват всеки ден, дори и в икономически най-развитите страни. "Северен поток" ще бъде спрян следващата седмица за планов ремонт. Ако след това Путин не отвори отново напълно газовия кран, най-силната икономика на Европа - Германия, ще изпадне в дълбока рецесия.
На фона на масовата безработица симпатиите на германското общество към острия език на украинския дипломат Мелник ще отслабнат. Зеленски също рискува да загуби част от колосалния си морален капитал във Великобритания, тъй като той обяви непоколебимата си подкрепа за Джонсън.
Общественото мнение в Европа се променя бързо, тъй като рекордно високата инфлация подхранва страха от опустошителна икономическа криза. Миналия месец Европейският съвет за външни отношения проведе проучване в десет европейски държави, което показа, че има повече хора, които искат бърз край на военния конфликт, отколкото тези, които искат да накажат Русия. Това мнозинство на Запад със сигурност ще се увеличава. Когато икономическите перспективи се влошат, това мнозинство може дори да стане безразлично към съдбата на украинците.
Изоставянето на украинците е толкова позорно, колкото и предаването на Афганистан на талибаните. Но трябва да се подготвим за факта, че поредната прибързана и зле обмислена намеса, подкрепена от политическия и медиен елит, ще се превърне в хаотичен провал и ще навреди на хората, на които е трябвало да помогне.
ОЩЕ: Защо либералите от обкръжението на Путин не се опитаха да спрат войната
Превод: Ганчо Каменарски
* Панкадж Мишра е колумнист на Bloomberg. Той има няколко издадени книги - "Епохата на гнева: история на настоящето", "От руините на империята: интелектуалците, които преработиха Азия" и "Изкушенията на Запада: Как да бъдем модерни в Индия, Пакистан, Тибет и отвъд тях".
