Балканите - чувствителна зона, която тревожи Брюксел

Страните от Западните Балкани кипят. Същевременно Русия, Турция, Китай, Саудитска Арабия и Катар се опитват да разширят влиянието си в региона. Една опасна смес.

"Балканите са силно чувствителна зона, където в най-кратки срокове заради безотговорни действия може да се възродят отдавна преодолени конфликти", предупреди председателят на Комисията по външни работи в Европейския парламент Дейвид Макалистър. ЕС обаче ще се опита да противодейства с всички сили.

В балканските страни се разраства нетърпението

През 2003 г. в рамките на срещата на върха в Солун, Гърция, на всички държави от Западните Балкани, т.е. Сърбия, Албания, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина, бе обещано присъединяване към клуба на Брюксел. Оттогава насетне обаче не се е случило много. Страните са нетърпеливи, а проевропейските сили в региона искат да знаят от Брюксел какво следва в бъдеще.

Сега ЕС иска да внесе свеж въздух в присъединителните преговори. Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини заяви в началото на март по време на посещение в Белград, че има "послание към Сърбия и целия регион". А именно - след напускането на Великобритания Общността няма да остане само с 27 страни-членки, защото ще бъдат допуснат нови държави. "И аз съм сигурна, че Сърбия ще бъде една от тях", увери италианският политик.

Не само Сърбия, но и Албания трябва да таи надежди. "Преговорите за присъединяване с Албания може да започнат в рамките на следващите дванадесет месеца, т.е. не по-късно от началото на 2018 г.", отбелязва Макалистър. През 2010 г. ЕС определи дванадесет основни приоритета, които страната трябва да изпълни, за да започне преговори за присъединяване, а от юни 2014 г. Албания е официален кандидат за ЕС. Оттогава процесът се ускорява.

Макалистър похвали партиите в Тирана за постигнатото единство в съдебната реформа. "Това е важна предпоставка за стартиране на преговорите за присъединяване. След това първо ще бъдат разгледани въпросите за правовата държава", уточни Макалистър, допълвайки, че все пак Албания все още е далеч от членство в Общността.

С поглед към Сърбия Макалистър коментира, че наблюдава както положителни тенденции, така и проблеми. Страната е кандидат-член от март 2012 г.. и започна преговори през януари 2014 г. Към настоящия период са открити осем от 35-те преговорни глави.

Русия провежда политика на дестабилизация

"Москва се опитва да повлияе силно на медиите, някои политици и гражданското общество в Сърбия. Русия преследва в Сърбия умишлено дестабилизиране. Това дава основание за сериозна загриженост", предупреди Макалистър. Експертът подчерта, че ЕС е отделил за Сърбия около 1,5 млрд. евро безвъзмездни средства до 2020 г., превръщайки се по този начин в най-големия донор за насърчаване на реформите и икономически проекти в балканската страна.

"В същото време сръбското общество възприема Русия като най-големия поддръжник. За ЕС това може да означава само, че трябва да направи по-видим нашия ангажимент с помощта на сръбската политика и на гражданското общество", настоя германският политик.

ЕП: Нараства влиянието на Русия и Турция на Балканите

Европейският съюз трябва да има по-видимо присъствие в Западните Балкани, за да се справи с опитите на Москва да дестабилизира регион...

Прочети повече

Все още е неясно колко силен трябва да бъде съюзът между държава, кандидатстващата за членство в ЕС като Сърбия, с Москва. През май 2014 г. Русия и Сърбия анонсираха "стратегическо партньорство". Двете страни са ангажирани чрез договор за обмен на разузнавателна информация и съвместни военни учения. До президентските избори на 2 април Сърбия очаква доставките на шест безплатни изтребители МиГ от Русия.

Брюксел е обезпокоен

Дипломатът на ЕС Могерини също улови проруското настроение в страната. По време на посещението си в Белград парламента преди няколко седмици, депутати от опозицията я поставиха в неудобна ситуация. "Сърбия, Русия - не се нуждаем от (Европейския) съюз", скандираха парламентаристите. Някои носеха и банери: "Сърбия няма доверие в Брюксел". Това е стряскаща аларма за ЕС.

Не на последно място, председателят на Комисията на ЕС Жан-Клод Юнкер също направи усилия да вдъхне кураж на Западните Балкани. По-нататъшни присъединявания може да има още към края на това десетилетие, въпреки че през 2014 г. люксембургският политик категорично изключи подобен сценарий. ЕС ще съществува в бъдеще, но "със сигурност с повече от 30 членове", увери Юнкер.

Die Welt