Чумата е унищожила европейската икономика през Средновековието

"Устойчивото нарастване на концентрацията на олово в ледовете, образувани в ранното и късното Средновековие, показва, че европейската икономика се е развивала бързо по това време. Този растеж е спрял през XIII-XVI век, когато Европа е залята от епидемии от чума, а концентрацията на олово в леда е спаднала", казва Джо Маконъл от Института за изследване на пустините в Рино (САЩ), цитиран от БГНЕС.

През последните години учените активно се интересуват от това как човешката дейност и растежът на населението може да са повлияли на климата и екологията преди индустриалната епоха (с което обикновено свързват глобалното затопляне и рязкото увеличаване на концентрацията на вредни вещества в атмосферата, водата и почвата).

Например преди година австралийските климатолози анализираха редица природни климатични "хроники" и установиха, че глобалното затопляне може да е започнало не в средата на 20-ти век, а през 1880-1890 г., когато Европа и Америка преживяват пик на индустриално развитие.

Историците и климатолозите отдавна се интересуват и от друга "визитна картичка" на човешката цивилизация - тенденцията да се замърсява природата с олово и други тежки метали. Древните римляни и много други народи активно използвали олово за производството на ястия и различни домакински вещи, тръбопроводи и дори за производството на захар.

Средновековните хора били обречени на слабоумие и болести

Средновековните граждани и заможните слоеве на населението страдали от хронично отравяне с олово. Те пиели и се хранели от удобни във в...

Прочети повече

Първото такова изследване е проведено от учени преди две години: те са изучили химическия състав на ледовете, образувани в швейцарските и италианските Алпи през последните 2000 години. В резултат на това, в допълнение към неочаквано високото ниво на замърсяване на въздуха, беше установено, че икономическото развитие на Европа няколко пъти рязко спира и дръпва назад. Най-големият епизод е свързан с известната "черна смърт" - най-мощната епидемия от чума през 1349-1353 г.

Ако се вярва на данните от Алпите, тогава производството на олово за няколко десетилетия почти напълно е спряло поради смъртта на около 1/3 от населението на Европа и унищожаването на всички икономически и търговски връзки. Много историци не повярваха в такива катастрофални резултати, така че поддръжниците и противниците на тази хипотеза започнаха да търсят доказателства.

"За разлика от нашите предишни изследвания и работа на колеги, сега използвахме не една, а 30 ледени проби. Нашият анализ потвърди, че дори преди индустриалната революция оловото започва да се натрупва в големи количества във всички части на Арктика и единствения му източник действително са могли да бъдат само европейските металургични емисии", продължава Маконъл.

Ученият отбелязва, че проби от лед са добити не в Алпите, а в много отдалечени точки на Арктика - на повърхността на ледниковия пласт в Гренландия и край бреговете на руската Северна Земя.

Стар щам на чумата е помогнал на азиатци да променят генотипа на европейците?

Ужасяваща болест, известна само като "чумата" може да помогне при разгадаването на мистерия, която озадачава учените от години, съобщав...

Прочети повече

Сравнявайки процента на олово в пробите, изследователите не само са могли да проверят изявленията на своите колеги, но и да локализират източниците на емисии и да ги свържат с конкретни мини, както и с растежа и спада на икономиката на някои региони на Европа.

Например, открити са следи от бързия растеж на френската икономика през 700–1000 г. и едновременното западане на бившата Римска империя, както и доказателства за раждането на първите германски държави и феодални владения. Интересното е, че Европа е достигнала нивото на древния Рим едва в началото на XII век, а това показва огромен спад в икономиката след падането на Пакс Романа.

Освен това учените са регистрирали няколко резки сривове на икономиката, свързани с други пандемии: древната чума на Юстиниан и епидемията на Киприан и Антонин през II и III век, също се твърди, че са причинени от чумната епидемия.

Открити са и първите следи от две мощни епидемии от холера, ударили Русия и Европа в средата на 19-ти век. Тези огнища на болестта са засегнали особено силно количеството на оловото в руския лед на Арктика и са генерирали отрицателен ефект, сравним с въздействието върху икономиката на епидемията от чума.

Според климатолозите, концентрацията на олово може да се обясни както с факта, че холерата има особено силно влияние върху живота на Руската империя, така и с факта, че ледът на Нова Земя като цяло е по-чувствителен към промените в количеството на емисиите в сравнение с ледената покривка на Гренландия. Други проби от древен лед, надяват се изследователите, ще помогнат да се даде по-категоричен отговор на този въпрос и да се открият още тайни от историята.