Джумхуриет: "Това ли ни е умната държава?"

По указания на министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, общината в централния истанбулски район „Бейоглу” забрани традиционната съботна седяща стачка на „почернените турски майки”, пише вестник „Джумхуриет”. Депутатът от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Сезгин Танръкулу, подкрепящ действията на „почернените майки”, е потърсил за обяснения по телефона вътрешния министър. Сюлейман Сойлу е потвърдил, че именно той е дал нареждане за отмяна на традиционния мирен граждански протест.

„Почернените майки” се събраха вчера на своята 700-тна протестна съботна акция на площад „Галатасарай” на централния турски булевард „Истиклял”. Единственото им искане е турската държава да разкрие и те да научат за съдбата на хилядите техни деца и близки роднини, безследно изчезнали след задържане и вкарване в затвора, съобюава ИА "Фокус".

В изпълнение на дадените указания, полицията се намси решително и безкомпромисно, като използва сълзотворен газ и оцветени с боя куршуми. Десетки протестираща бяха „закопчани” с белезници зад гърба и задържани. Полицията използва сълзотворен газ и по страничните улици покрай булевард „Истиклял”. Някои от задържаните все пак бяха освободени в късните вечерни часове. Подкрепящите „почернените майки” депутати от НРП призоваха за още по-масово участие в следващото 701-во издание на протеста в следващата събота.

„Джумхуриет” публикува и покъртителни снимки за полицейското насилие заедно с анализ на известната журналистка и колумнистка Аслъ Алтънташбаш.

Ето нейната позиция, публикувана от ИА "Фокус", озаглавена „Това ли ни е умната държава?”:

 

„Предлагам изразът „умна държава” да бъде изваден от обръщение. Това, което трябва да направим, е Институтът за турски език моментално и директно да забрани използването на този израз. По един или друг формален повод.

А ако някой продължи да го използва – да бъде наказан със солена парична глоба.

Ако някой умник се появи по телевизията с хвалби от типа „Брей, брей, колко умна държава имаме!”, веднага да бъде свален от екрана.

Питате - Защо? Ами, вие самите си отговорете. Лично аз не виждам да съществува нещо като „умна държава”. Добре; нека дори и за момент да приемем, че Турция вече ще продължи своя път с един авторитарен режим. Но пак няма да има „умна държава”.

Тя непрекъснато се „само прострелва”. Примерно – в краката. Защото съществуват структури, които раздуват проблемите, стоящи пред Турция.

Това са рефлексите и структурите вътре в самата държава. Дори и на пръв поглед да изглежда, че постоянно защитават интересите на държавата; всъщност в повечето време те се занимават със своя собствен дневен ред.

Пак питате – Защо? Ами, много просто – за да могат да запазят собствените си позиции; самите причини за тяхното съществуване. Те постоянно държат „жива и актуална” темата, че опазването на държавата е поставено под заплаха; че силно желаят да увеличат своята обвързаност, която имат към системата и към техните избиратели.

Не ви ли се струва нещо познато? Нещо като „Дежа вю”? Да, за съжаление. Преди 7-8 години имахме държавническо разбиране за състоянието на сигурността, пробутвано ни от представители на т.нар. „Терористична организация на гюленистите” (ФЕТО); както е определяна днес. Днес, пак са същите представители, колкото и да се правят, че са противници на ФЕТО. Тази позиция отново стана техен лозунг. Пак по същата тяхна склонност за произволно поведение; буквално – да си гледат кефа. А камуфлажът на всичко това днес е, както и в миналото – мъгляви понятия за „сигурността на родината и на нацията”…

Както и при ФЕТО, целта е политическата воля да бъде държана единствено и безусловно обвързана с тях. За да могат да контролират вътрешните и външните рефлекси на държавата.

Искате примери? Според вас нормално ли е, когато се очертава някаква възможност за смекчаване на отношенията с Европа; изведнъж да стартира фурия от арести, които буквално подлудяват Европа?

Например, показният и шумен арест на остров „Бююкада” в Мраморно море на световно известния защитник на човешките права Осман Кавала, в навечерието на важна международна среща на върха. Случи се точно един ден преди лидерската среща на ЕС, на която в една или друга форма щеше да се обсъжда отношението към Турция.

Да кажем, че всичко това е случайно…

Добре, а каква беше вчерашната съботна фурия с арести на протеста на „почернените майки”? Не е ли страшно съмнително, че става в момент, когато от Европа към Турция започват да пристигат положителни, топли послания? Помислете си само; това е една група, която се събира от 1995 година; в продължение на 700 седмици всяка събота протестира с мирни средства на площад „Галатасарай” на централния булевард „Истиклял” в Истанбул. Вчерашната им среща съвпадна с края на религиозния празник „Курбан Байрам”. Щеше да премине при нормални условия, ненатрапчиво, без много шум; може би много от вестниците дори и нямаше да й обърнат никакво внимание.

А какво се случи? Хоп, излезе някой си, като предизвика истинска фурия с мирните действия на „почернените майки”, които се провеждат в продължение на 23 години. Създаде се голяма дандания; сълзотворен газ, куршуми с боя, арести.

И най-интересното е, че това става точно в период, когато се търсят пътища за нормализиране на отношенията на Турция с Европа. В края на септември има договорена визита на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Германия. Анкара обмисля символични стъпки за смекчаване на диалога с Германия, за да може да балансира силно влошените си отношения със САЩ.

Очевидно е обаче, че някои кръгове искат да саботират това.

Точно по начина, по който бяха влошени турско-американските отношения покрай кризата с проповедника от САЩ Ендрю Крейг Брънсън. Когато имаше една тънка нишка връзка, а и договорка, между Ердоган и президента на САЩ Доналд Тръмп и хоп – намеси се правосъдната ни система.

Сега вие преценете и кажете. Аз ли съм конспиратор, или някои други кръгове. Които се стремят да възпрепятстват оправянето на отношенията на Турция със Запада и за тази цел използват различни подходи и съображения за националната сигурност – за да променят курса на държавния кораб?

Или изразът „умна държава” напълно е изтъркан и фалирал, като държавата ни се люшка насам и натам – напълно безконтролна и без спирачки?...”