Гледна точка: Не очаквайте новите санкции срещу Русия да променят нещо

Въпреки че високопоставен съветник на Белия дом увери, че "извънредните санкции" са задушили енергийния сектор на Иран след атаки от подкрепяни от Иран групи в Близкия изток, разследване на The New York Times установи, че страната все още изнася петрол за милиарди долари. Разследването, допълнено от убедителни фотографски доказателства за заобикалящи санкциите петролни танкери, пристигащи от ирански пристанища или прехвърлящи петрол на други танкери в морето, отваря дупка в разказа на Белия дом за ефективен натиск върху Иран за атаки от страна на негови съмишленици срещу американски военни в региона.

The Times съобщи, че санкциите са били пропускани за танкери, застраховани от американска компания, които са въвели фалшиви GPS местоположения, докато са взимали петрол в иранските пристанища или са прехвърляли ирански петрол на танкери на други държави в морето. Превозвачите, искащи да нарушат санкциите, получават голяма премия (лихва) върху нормалните си печалби, докато страните-вносителки, които решат да игнорират санкциите (в този случай Китай), получават петрол на по-ниска цена от обичайното.

Още: Строги санкции? Стоки за половин милиард долара са влезли от ЕС в Русия за година

Същите заобикалящи маневри се проведоха в опит да се ограничи руският износ на петрол след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. В този случай, тъй като Русия е основен производител на петрол, целта на Запада не беше да се прекъсне целият ѝ износ, което може да доведе до устойчиво увеличение на световните цени, застрашавайки по този начин изборните перспективи на някои западни политици, а да се създаде ценови таван извън които не би било възможно да се продава руски петрол.

Налагането на този режим на тавана на цените също е трудно. Измамата в местоположението на танкерите и прехвърлянето на петрол в морето помага да се скрие произходът на руския петрол и да се заобиколи таванът на цените.

Какво постигат санкциите?

СНИМКА: Getty Images

Икономическите санкции върху износа на петрол не са единствените, които могат да бъдат пренебрегнати. Като цяло санкциите могат да бъдат наложени едностранно или многостранно на картел от държави. Освен ако една държава, налагаща санкции, не е монополист (единственият продавач) или монопсон (единственият купувач - в който случай едностранните санкции могат значително да увеличат или намалят цената на даден продукт, като по този начин причиняват вреда на целевата държава) - едностранните санкции обикновено остават символични, целящи да изразят недоволство към страната, срещу която се използват.

Опитът да се принудят други държави да се съгласят на санкции и да се формира санкциониращ картел (както САЩ обикновено се опитват да направят) може да увеличи ценовия ефект, но рядко напълно лишава целевата държава от възможността да внася или изнася целеви продукти поради техники за заобикаляне, включително тези по-горе.

Многостранните санкции отнемат повече време за координиране и прилагане от едностранните санкции и могат да продължат известно време, но след това повечето санкционирани държави се научават да ги избягват с течение на времето. Санкциите срещу Русия за нейната инвазия (и вероятно тези, които ще бъдат наложени за смъртта на дисидента Алексей Навални), както и срещу Иран и Венецуела за поведение, което не се харесва Съединените щати, имаха известно икономическо въздействие, но техният успех не може да бъде измерен единствено за причинени краткосрочни или дългосрочни икономически щети. Всъщност те не промениха радикално действията на държавите, към които са наложени ограниченията. Още: Невидимите хора на Путин: Как арменските компании, помагащи на руската армия, заобикалят западните санкции

Санкциите са икономически наказания, използвани за постигане на политически цели. Дори ако ограниченията са всеобхватни (за целия износ и внос на целевата страна), широко мултинационални, включващи много държави, и по този начин дори причиняват икономически щети на целевите държави за известно време, те често се провалят политически.

Санкциите обикновено са по-успешни, когато имат ограничени цели - например принуждаване на санкционираната страна да спре някакво конкретно действие, което не е всеобхватно. Санкциите обикновено не успяват да постигнат големи промени в политиката или правителственото управление на целта.

Още: Войната в Украйна: Китай започна да играе на два фронта и обърка Запада

Някои от най-суровите санкции, налагани някога, не принудиха Саддам Хюсеин да отмени инвазията си в Кувейт през 1990 г., не подтикнаха Владимир Путин да прекрати войната в Украйна и не принудиха Иран или Северна Корея да спрат ядрените си програми и да се държат "по-прилично" на международната сцена. Чуждестранните санкции може да са изиграли роля в принуждаването на Южна Африка да сложи край на апартейда, но движещата сила зад процеса беше вътрешната политика.

Икономическите санкции могат да имат висока цена за страните, върху които са наложени, но нямат високо ниво на успех в постигането на основни политически цели - защо тогава страните - особено Съединените щати, прилагащ такива тактики - все още ли ги използват? Отговорът е, че санкциите са символични.

Още: Отговорните да не си правят илюзии: Лондон санкционира управата на затвора, където почина Навални

В държава, която налага санкции, това служи за демонстриране на международна загриженост относно политиките на целевата страна - и най-важното - пред вътрешната политическа аудитория. А санкциите често се оказват средата между очевидно неубедителни дипломатически протести и прекомерна употреба на военна сила или тайни атаки срещу цел.

В много случаи политиците, които избират "точно правилната" опция за санкции, може дори да не вярват, че тези мерки могат да постигнат политическата си цел или дори, като се има предвид вероятното масово избягване на санкции, да причинят голяма икономическа вреда за целевата държава. Въпреки това, те имат известна увереност, че предвиденото икономическо наказание ще послужи като символ, за да покаже, че "правят нещо" относно възмутителното поведение на мишената.

Автор: Иван Еланд, за The American Conservative

Превод: Ганчо Каменарски

Още: ЕС постигна съгласие за 13-ия пакет санкции срещу Русия