Температурите на повърхностните води в тропическия Тихи океан се покачват бързо, което води до необичайно силно явление Ел Ниньо, чиито връх се очаква да достигне през декември 2026 г. Явлението може да повлияе на метеорологичните модели по света, да засили сушите и наводненията, да повиши морското равнище и да навреди на морските екосистеми. Мащабното природно явление ще предостави на учените и рядка възможност да наблюдават как океанът реагира на екстремни горещини.
Изданието Gizmodo пише за това, цитирайки океанографа Ясир Едебар, морския еколог Джон Бруно и климатолога Зик Хаусфадър.
Супер Ел Ниньо може да счупи температурни рекорди
Ел Ниньо е естествен климатичен феномен, свързан с периодично повишаване на температурата на повърхностните води в централната и източната част на тропическия Тихи океан. То влияе върху атмосферната циркулация и следователно променя температурните и валежните модели в различните региони на планетата.
Настоящият епизод се развива особено бързо. Японската метеорологична агенция съобщи, че през септември 2026 г. температурната аномалия в района на Ниньо 3 е достигнала +4 °C, надминавайки предишния рекорд от +3,6 °C, регистриран през декември 1997 г.
Световната метеорологична организация (СМО) също прогнозира необичайно силно събитие. Тя изчислява, че средната температурна аномалия в района на Ниньо 3.4 през октомври-декември може да бъде около +3.7 °C, с очакван пик около декември. Това е прогноза за различна част от Тихия океан от данните на японската агенция.
Последиците могат да се усетят далеч отвъд Тихоокеанския регион: Ел Ниньо може да промени моделите на валежите, да увеличи риска от суши и наводнения и да допринесе за необичайно високи температури. Световната метеорологична организация (СМО) очаква феноменът да продължи поне до февруари 2027 г.
Въпреки опасностите, масовото затопляне на Тихия океан открива възможности за изследователите да изучават процеси, които са трудни за повторение в лаборатория: как повишаващите се температури влияят на морските организми, популациите и цели екосистеми.
Ясир Едебар, изследовател в Института по океанография „Скрипс“ към Калифорнийския университет в Сан Диего споделя, че това е уникална възможност да се тестват много от хипотезите и предположенията за това как работи Ел Ниньо.
Преди това учените използваха предимно сателитни наблюдения на температурата на океана и концентрациите на хлорофил, както и автономни буйове Argo, които измерват температурата и солеността на водата. Сега към тях се присъединиха биогеохимични поплавъци BGC-Argo. Те могат да се гмуркат на около 2000 метра и да измерват не само температурата, но и концентрациите на хлорофил, кислород и нитрати.
Тези показатели ще помогнат да се проучи как хранителните вещества, производството на кислород и активността на фитопланктона се променят по време на силно Ел Ниньо. Те са основата на много морски хранителни вериги, така че промените в тяхното изобилие могат да повлияят на други видове и функционирането на цели екосистеми.
Две сателитни мисии на НАСА също са важни за наблюденията. Сателитът PACE ще помогне за проследяване на промените в съобществата на планктона и фитопланктона, докато сателитът SWOT ще изучава височината на океанската повърхност и дребномащабните циркулационни процеси, включително водовъртежи и турбулентни течения. Комбинирането на тези данни ще ни позволи да видим как биологичните процеси са свързани с движението на водата.
Морският еколог Джон Бруно обяснява, че Ел Ниньо създава условията за естествен експеримент: в някои части на океана се наблюдават локализирани участъци с изключително топла вода, докато други остават по-хладни. Това позволява на учените да сравнят как организмите реагират на различни условия и да наблюдават промените в естествената среда, а не в лабораторен резервоар.
„Това е естествен експеримент за това как затоплянето на океана, причинено от човешката дейност, ще се отрази на организми, популации, видове и цели екосистеми“, отбеляза той.
Кораловите рифове будят особен интерес. Прекомерната топлина кара коралите да губят симбиотичните водорасли, които им осигуряват хранителни вещества и им придават характерния цвят. Това води до обезцветяване, а при продължителен топлинен стрес - до смърт на коралите. Наблюденията на рифовете по време на настоящия Ел Ниньо ще помогнат да се разбере колко уязвими са те към екстремни температури.
Учените ще могат също да оценят колко ефективни са програмите за възстановяване на рифовете и други мерки за защита на крайбрежните общности, рибарството и инфраструктурата от последиците от затоплянето.
Ел Ниньо може да предостави на изследователите нови прозрения за въглеродния цикъл – обменът на въглерод между океана, атмосферата и живите организми. При затоплянето на водата се абсорбира по-малко въглероден диоксид от нея. В същото време сушите и горските пожари освобождават въглерод, който преди това е бил съхраняван в растителността и почвите, а растенията, поради липса на влага, абсорбират по-малко от него.
Въпреки че Ел Ниньо не е точен аналог на антропогенното изменение на климата, тези процеси имат различни механизми и водят до различни модели на затопляне. Настоящото явление се случва на фона на вече повишени глобални температури, така че предоставя възможност да се изследва как естествената климатична променливост взаимодейства с предизвиканото от човека затопляне.
Прочетете също: НАСА за Ел Ниньо: Светът никога не е виждал нещо подобно досега
