Природата може и да мрази вакуума, но обожава шестоъгълната решетка. Шестоъгълната форма е изключително ефективен начин за разделяне на пространството – от морската пяна до пчелните пити. А сега учените са открили признаци, че човешкият мозък използва същата тази геометрия, за да организира нашите емоции. С помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ) екип от невролози е открил шестоъгълна характеристика в мозъчната активност, когато хората оценяват емоционална информация – което предполага, че система, наподобяваща решетка, може да помага на мозъка да сортира тази информация.
"Тези открития сочат, че познанието за емоциите е структурирано чрез координатна система, наподобяваща решетка, в човешкия мозък", пишат невролозите Юменг Ма и Филип А. Крагел от Университета Емори в статия, публикувана в "PLOS Biology", цитирани от "Science Alert".
Често смятаме емоциите за една от най-объркващите страни на човешкото съществуване. Те могат да бъдат мимолетни или трайни, противоречиви, преобладаващи и трудни за разбиране дори за самия човек, който ги изпитва. И все пак това как възприемаме света изглежда е от жизненоважно значение. Емоциите ни помагат да оценяваме рисковете, да вземаме решения, да реагираме на променящите се обстоятелства и да изграждаме връзки с другите.
Още: Ключово за менталното здраве: Притежаваме "шесто чувство", за което не сме чували
Когато способността ни да изпитваме или регулираме емоциите си е нарушена, последиците могат да се отразят на почти всеки аспект от живота ни. Ето защо, за да се ориентираме в света, трябва да можем да разпознаваме емоциите, да ги разграничаваме и да разбираме как те са свързани помежду си. И макар учените отдавна да знаят, че нашето разбиране за емоциите следва изненадващо подредена структура, как точно мозъкът кодифицира тази структура остава загадка.
Две емоционални оси
Снимка: Envato
От десетилетия изследователите описват емоциите по две оси. Едната е валентността, която се отнася до това колко приятна или неприятна е дадена емоция; а другата е възбудата, която показва колко успокояваща или активираща е тя. Заедно те съставляват афективния циркумплекс – двуизмерна карта на емоционалните понятия. Доволството и вълнението, например, могат да бъдат приятни, но едното е силно успокояващо, а другото – значително по-малко успокояващо. По същия начин гневът и възторгът са еднакво силно активиращи, но се намират в противоположните краища на оста на валентността.
Съществуват обаче улики от други проучвания, изследващи как мозъкът организира и представя информацията – като например пространствената информация за заобикалящата ни среда. И това ни води до един вид неврони, известни като "решетъчни клетки". Идентифицирани за първи път при плъхове през 2005 г., решетъчните клетки са неврони, които се активират, когато животното се движи през определени места в своята среда.
Още: Какво е алекситимия? Милиони я преживяват, но не знаят как да я обяснят
Но ето и наистина увлекателната подробност. Ако нанесете на картата на околността на животното всички места, където дадена решетъчна клетка се активира, те образуват повтарящ се модел от равностранни триъгълници, създавайки решетка с шестоъгълна симетрия. Тоест, една клетка се активира, когато плъхът посети центъра или някой от шестте ъгъла на въображаем шестоъгълник – и моделът се повтаря из цялата околност на животното. Различните решетъчни клетки реагират на различни подредби на местата, като заедно предоставят на мозъка координатна система, която помага на животното да проследява къде се намира, докато се движи, пише "Science Alert".
Но кодирането по решетъчен модел може би не се ограничава само до ориентирането във физическите пространства. Предишни изследвания са открили доказателства, че мозъкът използва подобни модели на невронна активност, за да организира абстрактна информация – от визуални концепции до относителната стойност на различните избори.
И това поражда една интригуваща възможност. Ако емоциите могат да бъдат организирани на двуизмерна карта, би ли могъл мозъкът да използва същия вид координатна система, за да се ориентира в тях? Ето тук нещата стават наистина интересни.
Проучването
Снимка: Envato
Ма и Крагел проучват 18 души и им показват "стимули, натоварени с емоции" – изражения на лицето, преминаващи от една емоция към друга, и поредици от фрази, предизвикващи емоции – докато прават неинвазивни фМРТ снимки на мозъчната им активност. Всеки стимул включва преход през афективния циркумплекс, което позволява на изследователите да проследят мозъчната активност, докато участниците следват движението през това двуизмерно емоционално "пространство".
В област на мозъка, наречена вентромедиална префронтална кора, изследователите откриват характерния отпечатък на шестоъгълна мрежа, докато участниците в проучването мислят за емоционални състояния. Мозъчната активност варира в зависимост от посоката на движението по емоционалната карта, следвайки повтарящ се модел на шесткратна симетрия – точно както се случва при кодирането под формата на решетка, когато мозъкът се ориентира във физическото пространство.
Още: Какво се опитват да прикрият хората с гняв?
Освен това този модел се проявява независимо дали участниците оценяват изражения на лицето, или писмени фрази, което подсказва, че мозъкът кодира връзките между емоционалните понятия, а не просто реагира на това, което участниците виждат.
Изследователите установяват също, че мозъчната активност отразява разстоянието между емоционалните концепции в афективния циркумплекс – и че този сигнал е свързан с начина, по който участниците преценяват промените в емоционалната информация. Все пак има някои ограничения. Проучването е с доста малък мащаб – 18 души не представляват голяма извадка – и ще са необходими по-нататъшни изследвания, за да се разбере как функционира тази решетъчна система и дали тя играе пряка роля в начина, по който обработваме емоционалната информация.
Още: С това се отличават емоционално зрелите хора – вижте дали сте сред тях
Все пак това е много интригуващ резултат – той подсказва, че мозъкът може да използва същите принципи за организиране на нашия емоционален свят, както и за ориентиране във физическия. "Тези открития", пишат изследователите, "подсказват, че структурата, която се проявява в самооценката, може да отразява начина, по който мозъкът организира знанието за емоциите, използвайки механизми, подобни на тези, които участват в пространствената и концептуалната навигация."
Цялото изследване е публикувано в списанието "PLOS Biology".
