Икономисти: Ползите от спешните климатични действия ще надвишат разходите

Голямото международно проучване установи, че почти три четвърти от участващите в него икономисти смятат, че са необходими "незабавни и драстични" действия, за да се ограничат последиците от изменението на климата, като се предупреждава, че разходите от неуспешно намаляване на замърсяването с въглеродни емисии бързо ще достигнат трилиони долари всяка година.

Почти 9 от 10 (89%) заявяват, че изменението на климата ще влоши неравенството в световен мащаб и почти всички са единодушни, че „хората, чиято премиера е посветена на изследване на икономиката, са широко съгласни, че изменението на климата ще бъде скъпо, потенциално опустошително“, каза Питър Хауърд, икономически директор в Института за политическа интеграция в Юридическото училище в Ню Йорк, който проведе проучването. "Тези констатации показват ясна икономическа обосновка за спешни действия в областта на климата", допълни той.

Години наред икономистите са разделени по отношение на съотношението между разходите и ползите от финансирането на действията по климата, като дори академици с Нобелова награда като Уилям Нордхаус твърдят, че твърдите действия трябва да бъдат балансирани спрямо разходите. Повечето традиционни модели на климатичните разходи се фокусират върху промените в БВП през определена година - тоест така нареченото „ниво на въздействие“. Но все повече изследвания показват, че изменението на климата ще намали икономическия растеж под прогнозираното в световен мащаб. Консенсусът, постигнат от анкетираните, предполага, че прогнозираните икономически негативни последици от изменението на климата ще достигнат 1,7 трилиона долара годишно до 2025 г. и приблизително 30 трилиона долара годишно до 2075 година. За разлика от това, 65% от анкетираните казват, че разходите за технологии за възобновяема енергия, като вятърна и слънчева енергия, ще продължат да падат през следващото десетилетие и изчисляват, че половината от световния енергиен микс ще бъде зелен до 2050 г. Две трети от анкетираните икономисти се съгласяват с идеята, че ползите от достигане на нетни нулеви емисии до средата на века - както обещават няколко големи емитиращи компании - ще надхвърлят разходите, необходими за достигане до там.

Близо 80% от анкетираните заявяват, че нивото на загриженост за климата се е увеличило през последните пет години. Главно това се дължи на „наблюденията им на екстремни метеорологични събития, приписвани на климатичните промени“.

Авторите на проучването заявиха, че се надяват констатациите да помогнат за информирането на политиците относно разходите за бъдещите им усилия за смекчаване на последиците от климатичните изменени, предава АФП, цитирани от БГНЕС.