На 8 ноември се навършват 40 дена от смъртта на бившия собственик на Ботев Пловдив Илиян Филипов. Кончината му предизвика голям отзвук, включително и в света на футбола, като много хора, свързани по един или друг начин с "канарчетата", почетоха паметта му. Капитанът на Ботев Пловдив Тодор Неделев даде интервю пред колегите от bTV, в което разказа за отношенията си с Филипов и разкри как се е почувствал когато е разбрал за смъртта му.
Тодор Неделев: "Чувстваше ни като свои деца"
Ето какво каза Тодор Неделев за отношенията си с Филипов: "Илиян Филипов не беше само собственик на отбора. Той ни беше като баща, като приятел. Смело мога да твърдя, че за първи път в кариерата си като футболист мога да кажа, че приемам един собственик на клуб, в който съм играл, не като собственик, а като личен приятел. Чувстваше ни като свои деца. Наистина даваше абсолютно всичко за отбора, за момчетата, за клуба и много ми липсват разговорите с него. Ние си говорихме на обяд, преди да започна тренировка.
Още: Пълно класиране в Първа лига 2026/27 - минимална разлика преди Вечното дерби!
Бяхме на базата. Отново се бъзикахме, че след тая контузия сега дали няма вече да спра и да се ориентирам към друга длъжност в клуба. Беше наистина уникален човек. Много ми е тежко, въпреки че гледам да не го показвам, защото в такъв момент трябва да бъдем силни. Аз съм казал и на съотборниците, че ние трябва да играем всеки мач за него, най-вече за него".
"Изведнъж ми подкосиха краката"
Тодор Неделев разказа и за момента, в който е разбрал, че Илиян Филипов е убит: "То става в един часа през нощта. Вече бях заспал, научих по телефона. В първия момент даже викам: Кой Илиян? Въобще не разбрах за какво става въпрос и просто като ми казаха Илиян Филипов, направо изведнъж ми подкосиха краката, целият изтръпнах. Не можах да повярвам. Струваше ми се, че това е сън. Почувствах се все едно са ми казали, че са убили баща ми буквално. Без да преувеличавам.
Още: Зрелище на "Колежа"! Вратар отчая Ботев Пловдив, а новакът в Първа лига измъкна точката
Направо целият настръхнах и оттук нататък просто не можах вече да заспя. Аз и до ден днешен продължавам да си мисля, че това нещо не се е случило и че е било някакъв кошмар, някакъв сън. Но за съжаление, това е реалност и просто не искам да го приема, не мога да го приема. Може би това е вторият път в живота ми, в който съм плакал за човек, когото съм изгубил".
Още: Счупиха носа на български национал в Първа лига, съдията не отсъди дори нарушение
