Избори за Европейски парламент и войната в Украйна: Опасна комбинация за Макрон

Остават само два месеца до изборите за Европейски парламент на 9 юни, последните статистически данни описват ситуацията: кандидатите от президентската партия все още значително отстъпват по популярност на кандидатите от Националния сбор. Редица проучвания на общественото мнение показват, че разликата между двете групи кандидати е поне 10%. Тази ситуация обещава съкрушителен провал за президентския лагер в изборния ден, въпреки че през 2019 г. поддръжниците на Макрон бяха наравно с крайната десница. Изглежда украинската карта, която държавният глава разиграва в предизборната надпревара с надеждата да увеличи разликата си от Националния съюз, не се оказа достатъчно мощна, за да увеличи броя на гласовете в полза на претендентите от неговия лагер.

Всъщност предизборната кампания още не е започнала. Валери Айер, лидерът на президентския лагер, чиято листа все още не е формирана, е малко известен кандидат в сравнение с наследника на Марин льо Пен Джордан Бардела. Последният се стреми да избегне всякакъв дебат, особено относно руската инвазия в Украйна, докато неговият съперник пътува до Киев в края на март, за да покаже подкрепата си за украинците. Още: "Има ли изход?": Европа се бои да не затъне в украинското кърваво тресавище

През последните седмици президентският лагер активно привлича общественото внимание към украинския въпрос, като същевременно отрича да прави това с цел предизборна кампания. Конфликтът е в задънена улица, Русия постепенно завладява Донбас, а Еманюел Макрон междувременно се опитва да подготви французите и европейците за рязко увеличаване на военната подкрепа за Киев. Ситуацията в Украйна е много сериозна, а втвърдяването на реториката на Кремъл към Париж е забележима и опасенията, изразени от ръководителя на републиката, са още по-основателни. Освен всичко друго времето е на страната на Русия: през ноември ще се проведат президентските избори в САЩ и има вероятност Белият дом да бъде окупиран от Тръмп, който обещава да прекрати военните действия само за 24 часа. Как по-точно - по начин, който ще удари Запада: Тайният план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна

Спорна дискусия

Стратегията, която поставя проблемите, свързани с Украйна, в центъра на предизборната кампания, може да има двоен ефект. От една страна, това може да помогне за мобилизирането на електората на Макрон преди изборите за Европейски парламент. От друга страна обаче на този етап вече има поле за маневриране на проруските партии, които след избухването на войната в Украйна почти две години останаха практически в сянка.

Дебатът на 12 март във френския парламент относно двустранното споразумение за сигурност, подписано между Париж и Киев, несъмнено помогна за изясняване на намеренията на всички страни: 372 депутати гласуваха за документа, 99 бяха против. Привържениците на Еманюел Макрон, почти всички депутати от републиканците, социалистите и еколозите подкрепиха текста, депутатите от партията Национално обединение се въздържаха, а Непокорена Франция и комунистите гласуваха против. Още: Всеки втори млад французин е готов да воюва при нужда в Украйна: Проучване

В същото време полемиката около възможното разполагане на западни войски в Украйна, която беше инициирана от Еманюел Макрон на 26 февруари, засенчи дискусията. Това позволи на парламента, както и на депутатите от партията "Непокорена Франция", да влязат в дебат, за да поставят под въпрос компетентността на френския държавен глава. Марин Льо Пен не пропусна да осъди идеята за изпращане на френски войници в Украйна. Като цяло тази перспектива все още буди сериозни съмнения в обществото. Още: Макрон се преориентира към военна икономика: Отваря отново завод от Първата световна война (ВИДЕО)

И докато Франция, която съюзниците на Киев критикуват, че е предпазлива от началото на руската инвазия в Украйна, обещава да засили военната подкрепа, повече от 40% от гласоподавателите изглежда са готови да гласуват за партии, които се стремят на първо място да избегнат ескалацията и да приоритизират мирните преговори.

Надценено лидерство

„Онази част от електората, която е най-скептична към Европейския съюз, има и най-силни резерви относно подкрепата за Киев. Следователно не трябва да буди учудване, че „украинският лост“ не действа с исканата сила", отбелязва политологът Тиери Шопен от института „Жак Делор”. „Проблемът с войната в Украйна несъмнено е по-актуален за балтийските страни и Централна Европа, отколкото за французите, които са и най-сдържани относно разширяването на ЕС."

В същото време държавният глава се преструва, че вярва – поне това е целта на Елисейския дворец – че формираният от Франция наратив се утвърждава в рамките на „двадесет и седемте от ЕС“, лидер на когото естествено френският президент не би отказал да стане. Разбира се, влиянието на проевропейския Макрон върху ЕС не бива да се подценява след идването му на власт и речта му в Сорбоната през септември 2017 г., в която той вече защити идеята за европейския суверенитет и отбрана. Сега той отново прави опити да наложи това (мнимо) лидерство. Пречка по този път беше първоначалното му колебание по отношение на войната в Украйна, пише още Le Monde.

След като Еманюел Макрон предложи да се обмисли изпращането на войски в Украйна и по този начин промени позицията си спрямо Русия, той успя да намери известна подкрепа в Централна Европа, както и сред скандинавците и балтийските държави. Но в същото време той си влоши отношенията с Германия. Още: Макрон на думи е твърд към Москва, а Франция увеличава вноса на руски газ

Колкото по-радикални партии укрепват влиянието си в бъдещия Европейски парламент, толкова повече желанието за неограничена подкрепа на Киев ще отслабва в страните от ЕС, противно на това, което Еманюел Макрон сега защитава. Вече виждаме как тези партии оспорват вероятността Украйна да се присъедини към ЕС в дългосрочен план, критикувайки идеята за интеграция на страната в НАТО или достъпа на нейните селскостопански продукти до европейския пазар. Тези изключително чувствителни въпроси вече са част и от кампанията преди изборите на 9 юни.

Автор: Филип Рикар

Превод: Ганчо Каменарски