"Изоставаме ли технологично от агресора", пита глас от Украйна

Отпускането на допълнителни средства за армията постоянно се отлагаше. Ракетните програми се провалиха. Много заводи на Укроборонпром работеха само няколко дни в седмицата. Винаги е имало липса на средства за най-новите военнотехнически разработки. Отбранителни укрепления не бяха изградени, въпреки че първите тревожни сигнали за подготовката на Русия за нахлуване започнаха да се появяват още през пролетта на 2021 г. Формално ситуацията беше благоприятна за агресора. Но Москва не взе предвид волята на украинския народ за съпротива. Още: Залужни с двусмислен коментар за подслушването: Разглеждам го като война (ВИДЕО)

Украинската нация се обедини за една цел. Доброволчеството се превърна в истински национален феномен. В първите дни, седмици и месеци на голямата война гражданското общество подложи рамо на не съвсем ефективната и тромава държавна машина. От 24 февруари 2022 г. украинците са дарили над 100 милиарда гривни в помощ на въоръжените сили. Доброволците поеха значителна част от осигуряването на военнослужещите с всичко необходимо. Бързата мобилизация на обществото помогна на Украйна да спре блицкрийга и да отблъсне врага от голяма част от окупираните територии. Освен това се оказа, че въоръжените сили са избрали правилната и по-гъвкава тактика на първия етап от войната. Украинската армия можеше да се похвали с използването на модерни дронове, което частично компенсира липсата на достатъчна военна мощ. Към края на 2023 г. обаче много неща не се промениха към по-добро.

Руски пробив?

Врагът се отърси от шока на 2022 г. Не може да се твърди, че Русия е направила технологичен пробив. Основното му предимство сега е възможността за мащабно нарастване на военното производство. Врагът не се отличава с креативност. Той обаче перфектно се научи да копира успешни решения и технологични подходи с последващото им мащабно увеличаване. Може би "Шахид" не е най-страшното и не най-ефективното оръжие. Въпреки това способността да се произвеждат големи количества от тези дронове компенсира техните недостатъци. За врага не е важно качеството, а количеството, пускайки десетки дронове. Същото важи и за "Ланцети" и "Орлани". Още: Прогноза от Полша: Какво ще се случи на фронта в Украйна през 2024 г.?

Врагът активно развива собствена индустриална база, където се ремонтират дронове, управляеми боеприпаси, самолети, хеликоптери и бронирани бойни средства. Сателитни изображения записват появата на нови цехове и хангари в предприятията на военнопромишления комплекс. Москва също обяви, че ще произвежда собствени военноморски дронове от следващата година. Военнопромишленият комплекс на агресора показва признаци на изграждане на капацитет и успешно заобикаля санкциите. Но всичко това не може да стане без централизиран подход и държавна намеса.

Доброволчеството и подпомагането на армията е полезно и необходимо нещо. Но войната не може да бъде спечелена само чрез доброволчество или дарения за въоръжените сили. Доброволците няма да строят нови оръжейни заводи. Те няма да купуват самолети F-16 или танкове Abrams със собствени средства. Ракети, способни да достигнат Москва, няма да бъдат доставяни на военните. Те няма да поръчат голяма партида боеприпаси от чужбина и няма да произвеждат обещаните от украинските власти стотици хиляди дрона.

Доброволците изпълняват основната си функция от началото на войната. Те дадоха оперативно време на украинските власти, за да пренаредят работата по военните линии, да се възстановят от шока и да установят ефективна дейност на министерствата и агенциите. За съжаление украинските власти не показаха, че са в състояние бързо да реагират на предизвикателствата. Вместо това те затънаха в поредица от корупционни скандали и направиха много грешни преценки, разчитайки твърде много на външна помощ и работейки доста вяло за увеличаване на нашата военна мощ. Още: В Сената на САЩ: Провал на ключова сделка, касаеща пари за Украйна преди Нова година

Масовото производство на оръжия, танкове, самолети, артилерия и появата на най-новите оръжия по време на Втората световна война стана възможно само благодарение на централизираната и целенасочена работа на правителствата на воюващите страни. Правителствата на САЩ, Великобритания, Третия райх и СССР осигуряваха на армиите всичко необходимо. Те координираха производството на оръжия, разработването на нови видове оборудване. Пак те инвестираха средства в изграждането на големи фабрики за производство на оръжия. Осигуриха работа на милиони хора, които да работят за военнопромишления комплекс.

Какво трябва да се случи?

Въпреки изобретателския талант на отделни способни учени и инженери, десетки хиляди самолети и танкове не биха били произведени без централизираната организационна дейност на правителствата. Нямаше да се появят първите ракети FAU-1 и FAU-2 или първите самолети с реактивен двигател. А „Проектът Манхатън“ за разработване на ядрена бомба със сигурност щеше да се срине, ако не беше координиран и финансиран от американските власти, пише zaxid.net.

Сега има много критики към местното самоуправление. Например, вместо да купуват дронове, чиновниците полагат павета. Но, признавайки проблемите в работата на местното самоуправление, си струва откровено да кажем: ангажирането във военно производство или осигуряването на военни части с оборудване не е негова функция. Киев или Лвов не могат да купят няколко бойни самолета, танков батальон или система за противовъздушна отбрана за собствена защита със средствата на градския бюджет. Местното самоуправление дори не е в състояние да финансира закупуването на ударни дронове. Защото това не е негова задача.

Правителството и Министерството на отбраната трябва да се занимават с осигуряването на армията. Няма нужда да се прехвърля отговорност на местните власти, когато има отговорност на централното правителство. Ако местното самоуправление е заето да търси военна техника и боеприпаси, определено няма да спечелим войната. Още: Страхът в Украйна расте: Петте фактора, които играят в полза на руснаците

Големите войни се печелят не само от съзнателни патриотични граждани, не от доброволци, а от ефективните държави. Правителства трябва да са в състояние за мащабно нарастване на производството, да преформатират икономиката, да привлекат специалисти и професионалисти за постигане на технологични пробиви. И да се насочат всички усилия за победа, отхвърляйки вътрешната политическа конкуренция и дребнавостта.

Превод: Ганчо Каменарски