За "безпрецедентен ценови натиск върху предприятията" сигнализираха АИКБ, БСК, КРИБ, БТПП и на работниците и служителите – Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Става въпрос за цената на тока за бизнеса - конкретно стойността на електричеството на борсовия сегмент "Ден напред". Затова всички изброени по-горе искат спешна среща с правителството, начело с премиера Румен Радев, като едно от другите искания е работодателите повече да не плащат цени на борсата (става въпрос енергоемки предприятия да не плащат на свободния пазар), а да са с "регулирани цени" както ТЕЦ-овете и газоразпределителни предприятия. Регулираните цени за тези предприятия да бъдат "в рамките на договорените количества за 2026 и 2027 г., докато има екстремни цени".
Още: От 1 юли: По-високи сметки за ток, парно и топла вода
Какво твърдят работодателите: От юни до октомври 2026 година цената на тока (за промишлеността) се е увеличила с около 126% (от 98,08 евро/MWh до 221,59 евро/MWh), а спрямо октомври 2025 г. – с приблизително 82%. За 29 октомври 2026 г. вече е обявена дневна цена от 320,13 евро/MWh.
При действащите два режима за компенсации – за небитовите крайни потребители и за енергоемките потребители, тяхното действие е с отложено плащане точно когато са най-необходими. Действащата програма за компенсации не осигурява навременна подкрепа, настоява изрично БТПП, визирайки първата програма (за небитови потребители). А АИКБ, БСК, КРИБ и КНСБ недоволстват и от двата режима за компенсации - Още: Скъпият ток затваря предприятия, бизнесът иска помощ
1. Програмата за компенсиране на небитовите потребители премина през последователни решения на Министерския съвет: Решение № 691 от 6.10.2025 г., Решение № 344 от 30.04.2026 г. и Решение № 730 от 18.09.2026 г. С Решение № 344/2026 г., което беше резултат от структуриран диалог между Министерството на енергетиката и социалните партньори, беше въведено ежемесечно изчисляване и изплащане на компенсациите. Тази промяна бе приета положително от бизнеса, защото даваше предвидимост и възможност за навременно планиране на разходите.
С Решение № 730/2026 г. за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. редът е съществено променен:
- Окончателната компенсация се изплаща еднократно, след изтичането на целия десетмесечен период – основното плащане е предвидено след 30 юни 2027 г., а изплащането – до 31 декември 2027 г.
- Междинна (авансова) подкрепа се предоставя само в месеците, в които средната борсова цена надвиши 180 евро/MWh, макар компенсацията да се изчислява спрямо базова цена от 122,71 евро/MWh. За разликата между двете стойности не е предвидена никаква междинна подкрепа.
- Окончателният процент на компенсиране (до 80% от разликата) ще бъде определен с отделен акт на Министерския съвет едва след 30 юни 2027 г., според наличните по това време средства във Фонда.
- Практическите последици са ясни. Септември 2026 г. завърши със средна цена 166,24 евро/MWh – с около 43 евро/MWh над базовата цена, но под прага за аванс. За този месец предприятията не получават никаква текуща подкрепа. Дори и за октомври, когато прагът е надвишен, авансът ще покрива само част от реалната тежест, докато предприятията имат оперативни разходи ежемесечно.
2. Специалната Програма за компенсиране на енергоемките потребители, приета с ПМС № 237/2025 г. в съответствие с европейската рамка CISAF (Пакта за чиста промишленост), беше официално разписана с тригодишен хоризонт от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. и общ прогнозен бюджет до 334 млн. евро (с бюджет до 124 млн. евро за първия ценови период). Въпреки че рамката предвижда държавна помощ за индустриите със значителен риск от преместване на дейността извън ЕС, самото ѝ приемане през ноември 2025 г. за период, стартиращ ретроактивно през юли същата година, нагледно показа хроничното забавяне и фрагментиране при прилагането на подобни спасителни механизми в България.
Още: 20% скок в потреблението на ток само за месец
Параметрите на този специален режим залагат изключително стриктен механизъм на подпомагане, който комбинира ценови ограничения с висока административна тежест:
- Праг на задействане и интензитет. Месечната компенсация се изчислява като 50% от среднопретеглената борсова цена за "Ден напред", но е поставена под железен предпазен клапан – реалната постигната цена на предприятието след подпомагането не може да пада под пределната намалена цена от 125 лв./MWh (63,91 евро/MWh) за първия регулаторен период и 50 евро/MWh за втория регулаторен период.
- Стриктно разграничаване на дейностите. С последващите изменения в постановлението бе въведено задължително аналитично отчитане – предприятия с повече от една дейност получават компенсация единствено за количеството електроенергия, потребено за допустимите икономически сектори (по NACE кодове), което изисква подаване на допълнителни декларации и методики за измерване.
- Насрещни зелени инвестиции. Програмата задължава предприятията да вложат най-малко 50% от получената помощ в нови или модернизирани активи с доказан ефект (ВЕИ, съхранение, енергийна ефективност, водород или електрификация) в срок до 48 месеца, като при неизпълнение сумите подлежат на връщане в пълен размер заедно със законната лихва.
- Административната процедура и верификация също бе допълнително затегната чрез нови изисквания за служебна обмяна на данни между ФСЕС, Министерството на енергетиката и мрежовите оператори, както и през задължителен независим финансов одит за подлежащите на такъв субекти. Финансовият модел на програмата залага на ежемесечни компенсации през фактурите, но със задължително окончателно изравняване за целия 12-месечен ценови период. При това, МС си запази правото при недостиг на средства във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да увеличава пределната цена или дори да спира прилагането на схемата.
Според работодателските организации, в крайна сметка, след поредицата от корекции, специализираният режим по CISAF се очерта като механизъм с изключително висок праг на достъпност и тежки насрещни ангажименти. Вместо да осигури бърза и гъвкава оперативна ликвидност по време на ценови шокове, индустрията бе поставена в условия на строга административна съвместимост, при която държавната подкрепа е забавена във времето и е пряко обвързана с бъдещи инвестиционни рискове и последващи проверки.
Други две важни мерки, които се искат - Министерството на енергетиката и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) да представят публично икономическата обосновка за връщането към еднократно плащане – разполагаем ресурс на Фонда, прогнозни разходи при различни ценови сценарии, източници на финансиране и очакван процент на компенсиране. И още - да бъде проучено осигуряването на допълнителен финансов ресурс за Фонда, така че забавеното плащане да не се превръща в риск от недофинансиране, включително чрез държавна гаранция, мостово финансиране или други инструменти.
