Израел и Украйна: Лагерите и играчите, които са на различни позиции

Тези два конфликта не са свързани помежду си, те имат специфична динамика и реакции. В геополитически план единият е насочен към подкопаване на процеса на сближаване между Украйна и Запада, другият е насочен към нормализиране на отношенията между Израел и арабските страни. Но дори и с различията си, и двата водят до разриви, които се разпространяват далеч отвъд техния регион и образуват блокове от държави, които предпочитат само едната страна или са „необвързани“. Но се вижда, че до голяма степен и двата конфликта засягат едни и същи проблеми, които водят до общо световно разединение.

Анализът на реакциите на световната общност към атаката на "Хамас", извършен от геополитическото списание Le Grand Continent дава обща картина, сравнима с гласуването на Общото събрание на ООН относно резолюцията за инвазията в Украйна през март 2022 г. По своята същност настоящата ситуация не може да бъде толкова ясна, колкото гласуването в ООН. Нещо повече, ставащите събития могат да предизвикат нови обрати и несъответствия. Но дипломатическият език на първите реакции дава възможност съвсем ясно и от политическа гледна точка да се разделят три блока: тези, които пряко осъждат "Хамас" и силно подкрепят Израел; онези, които призовават за край на насилието (с различни нюанси на критика и на двете страни); и тези, които подкрепят "Хамас". Още: С Авдеевка Русия тръгна да обръща хода на войната в Украйна (ВИДЕО)

Западът

Първото нещо, което може да се отбележи, когато се наблюдава баланса на силите в двата конфликта, е, че групата, която предоставя най-очевидната подкрепа за Израел, се състои от около 60 държави, според статистиката на Le Grand Continent. Основното ядро е от около 40 държави, които оказват най-активна подкрепа и на Украйна чрез въвеждане на санкции срещу Русия. Това е съвкупност от развити демократични държави, обвързани от общи ценности и асоциации (НАТО) или общи структури на властта (ЕС).

Разбира се, нито по отношение на Украйна, нито по отношение на Израел позицията на Запада не е еднозначна: има специфики и разногласия. Военните действия на Израел, които очевидно надхвърлят границите на международното право, се критикуват повече от някои стран. Ако това продължи, единството може да се разпадне. Някои вече одобряват спирането на хуманитарното финансиране за палестинците, докато други го отхвърлят (преобладаващо в ЕС). В украинската криза също имаше и има различни гледни точки.

Въпреки това може да се открие значителна степен на сближаване в блока пред лицето на два конфликта, които нанасят удари по две демокрации - макар и с очевидни недостатъци. На лице са два процеса, от които Западът (и преди всичко САЩ) е заинтересован – процесът на сближаване с Украйна и процесът на нормализиране на отношенията между Израел и арабските страни. Най-малкото, тази степен на конвергенция е по-структурирана и ясна от тази на други действителни или потенциални блокове като BRICS или Глобалния юг, пише испанското издание El Pais.

Кризата в Украйна, подобно на кризата в Израел, също показва две „грешки“. Първата е геополитическа: дистанцията на тази група по отношение на Турция, която се свързва със Запада като член на НАТО, но не прилага санкции срещу Русия и не подкрепя Израел. Другата грешка е чисто политическа: вътрешни разделения в различни групи от „лявото“. Умерените по-ясно изразяват подкрепата си за Израел и Украйна, докато крайностите наблягат на злоупотребите срещу палестинците и пацифизма, което би лишило Киев от предимствата на военната помощ. Още: Петролните пазари прогнозират кратка война в Газа

Освен това за Запада тези две кризи са свързани с двойни стандарти, за което мнозина по света го упрекват. Реакцията му в началото на инвазията в Украйна ще бъде разгледана в светлината на реакцията в Ирак, а критиките му към действията на Путин ще бъдат съпоставени с позицията му спрямо Израел.

Тихоокеанските демокрации

Друг модел, който може да се види и в двете кризи, е ясната западна ориентация на развитите демокрации в тихоокеанския регион, като Япония, Южна Корея, Австралия и Тайван. И двете кризи се случват много далеч от преките им интереси. Но извън споделените ценности със Запада, в интерес на тези страни е изрично и активно да преговарят по въпроси с перспективата за реципрочност пред потенциалните рискове, свързани с развитието на Китай и ситуацията със Северна Корея.

Въпреки че не са свързани с география, тези страни все повече се включват в геополитическата концепция на Запада, например чрез проекта AUKUS (между Австралия, Великобритания и САЩ) и по-тясната координация с НАТО, които започнаха да канят някои от тях на своите срещи на върха. В същото време те укрепват връзките помежду си както на двустранно, така и на многостранно ниво. Още: "Какво е бъдещето на Газа?": В САЩ се притесняват, че Израел няма план

"Велики" евразийски режими

Ако погледнете групата държави, които предпочитат да се съсредоточат върху деескалацията или пряко подкрепят "Хамас", както и тези, които не осъдиха началото на инвазията в Украйна, тогава в общи линии можете да видите голямо разделение в модерния свят. В основата на конфронтацията лежат силни различия между развитите демокрации и евразийските страни, водени от Китай, Русия и Иран.

Логично е, че чрез инвазията в Украйна Русия е искала не само да преследва конкретни цели, но и да ръководи движение срещу Запада с надеждата да насърчи други страни да последват нейния пример. Така се случи например с Иран, който я снабдява с оръжие и който в момента е ключов играч в конфликта между "Хамас" и Израел. Остава да се види дали и до каква степен Техеран е сътрудничил в конкретното планиране на атаката, но неговата посредническа роля като поддръжник на "Хамас", както и голям поддръжник на Хизбула в Ливан, е ясна. Трябва да се отбележи, че скоро Ливан също може да стане нов участник в този конфликт. Напрежението между Иран и Запада датира от десетилетия. А кризата и в Украйна, и в Израел ги утежнява.

Що се отнася до близките отношения между Русия и Иран, интересно е да се отбележи, че Москва, която през по-голямата част от управлението на Путин развиваше и задълбочаваше отношенията с Израел, вместо това зае много скромна позиция при настоящите обстоятелства. Несъмнено позицията на РФ е оправдана от вече установените отношения с Техеран и тоталната конфронтация със Запада, който подкрепя Израел. Кремъл вече представи резолюция в ООН и по някакъв начин действа като възможен посредник между страните. Да видим какво ще се случи по-нататък, но вече е очевидно, че тази криза демонстрира глобална повратна точка, неразривно свързана с предишни събития.

Китай от своя страна също се позиционира като алтернатива на Запада и е сред онези, които не вземат ясно страна и не призовават страните към деескалация на конфликта. Тази позиция е в съответствие с неговите дипломатически традиции. Но сегашната криза представлява специален тест за Пекин, който ще тества жизнеспособността на амбициите му като глобален играч и степента на влиянието му в региона. Още: Русия и Китай може да се окажат единствените победители от войната в Ивицата Газа

Китай наскоро се опита да поеме водеща роля в региона, като насърчава подновените отношения между Иран и Саудитска Арабия, докато САЩ стимулират размразяването между Израел и арабските страни. Сега не Иран е ударен, но перспективата за ескалация на войната може да тласне Китай в светлината на прожекторите на международното внимание, точно както стана в Украйна.

Ако настоящият конфликт между "Хамас" и Израел ескалира в още по-интензивна конфронтация с участието на Хизбула, тогава срещу Иран ще се надигне вълна от натиск, дори по-силен от сегашния. В резултат на това Китай ще стане обект на претенции от страна на Запада, което ще го насърчи да използва влиянието си върху Техеран, който до голяма степен зависи икономически от азиатския гигант.

Индия и Глобалният юг

Индия заема много различни позиции по отношение на геополитическия сценарий в Украйна и Израел. В първия случай Ню Делхи поддържа необвързана позиция, клонейки в полза на Русия и купувайки неин петрол. Във втория случай южноазиатската сила ясно се идентифицира в полза на Израел, като по този начин застава на страната на Запада.

Тази промяна в отношенията с Израел беше инициирана преди много години от Нарендра Моди. Няма съмнение, че политическите възгледи на индуисткия национализъм, който има тенденция да маргинализира голямата мюсюлманска общност в тяхната страна, също са влиятелни. Това е вътрешен проблем, но има политическа проекция върху останалия свят. Възможно е индийският лидер да е видял възможност да направи благосклонен жест към Запада след недоволството, което предизвика с позицията си спрямо Русия. Нещо повече, Западът търси съучастието на Индия в лицето на общите опасения за възхода на Китай. Ню Делхи приема сериозно този аргумент, но не иска да се присъедини към блока, а иска да бъде независима сила, която играе на различни страни в зависимост от интересите си. Още: Незабележимото оръжие, което Русия успешно използва в Украйна

Това поведение на Ню Делхи е още един епизод, който показва липсата на геополитическа съгласуваност и консенсус сред блокове като БРИКС. Единственият му истински общ знаменател е търсенето на повече власт в световния ред. Подобно на Русия, Бразилия също насърчава проекторезолюцията в ООН. Всяка от тези страни има своите интереси. Често те се състезават да бъдат лидери и „знаменосци“ на Глобалния Юг, който, подобно на тях, има някои общи изисквания към Севера – и особено към Северозапад.

Мюсюлманският свят

Разбира се, кризата, причинена от атаката на "Хамас", има много характеристики, които не приличат на руската инвазия. Най-очевиден е причиненият разрив в мюсюлманския свят, който има собствена регионална логика. Държавите с установени отношения с Израел или силни връзки със САЩ са заели средна позиция (сред тях Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Мароко), което съдържа изрична критика към прекомерните мерки на Израел, но не стигат толкова далеч, за да изразят изрична подкрепа за "Хамас".

От друга страна, има друга група в мюсюлманския свят, явно противопоставена на Съединените щати и Запада като цяло, която се позиционира в подкрепа на "Хамас". Тя включва освен Иран и Сирия, Ирак, Йемен, Алжир, Либия и Мавритания. Заедно с тях, извън мюсюлманския свят, западни страни като Венецуела, Куба или Никарагуа също се обявиха в подкрепа на "Хамас".

Световните схизми се умножават и се движат по картата. И тези, които се стремят да ги разширят, да ги превърнат в пропасти, изглежда надделяват над тези, които се стремят да строят мостове.

Превод: Ганчо Каменарски