Израел удря Иран с ядрено оръжие: Генерал от кръга на Тръмп се тревожи

През август 1961 г., по време на период на високо напрежение между Вашингтон и Москва, адмирал Константин Деревянко пише писмо до Хрушчов. Той възнамерява да предупреди генералния секретар срещу "ядрения роман", както той се изразява, на съветския генерален щаб. Думите на адмирала все още пазят силата на логиката и здравия разум и все още заслужават нашето внимание. Още: Ударът на Иран срещу Израел: успех или провал?

"На коя планета тези хора (съветския генерален щаб, бел. автор) възнамеряват да живеят в бъдеще и къде планират да изпратят войски, за да завладеят територии? Чрез безразборно и масово използване на ядрени оръжия в толкова малък регион като Западна Европа, ние не само ще имаме милиони облъчени цивилни, но поради преобладаващите западни ветрове ще заразяваме и милиони наши граждани в продължение на десетилетия - нашите въоръжени сили и населението на социалистическите страни, включително нашата страна чак до Урал". 

Ролята на САЩ

Според неназован служител в правителството на САЩ президентът Байдън съобщил на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че Америка няма да участва в контраатака срещу Иран. Е, това е добра новина.

Въпреки това Израел гледа на операциите срещу Иран или всяка друга държава, която предизвиква стремежа му за стратегическо господство, като нещо повече от притежател на конвенционални военни средства. С други думи, за ръководството на страната въпросът за използването на ядрено оръжие винаги стои на дневен ред. Асиметричните ядрени способности продължават да служат като основно възпиращо средство за Израел.

Досегашната безусловна подкрепа за Нетаняху за всякакви действия вече направи Вашингтон съучастник в умишленото клане и гладуване на арабското население в Ивицата Газа, както и израелските удари по иранското консулство в Сирия са в нарушение на международното право. Тази подкрепа подкопава силата и авторитета на американския народ. Още: Посланикът на Израел у нас: Иран разработва ядрено оръжие и става все по-опасно

Време е да си зададем въпроса дали външната ни политика отново се диктува от националните интереси и здравия разум? Нито Съединените щати, нито Европа или Азия биха се възползвали икономически, политически или финансово от регионална война в Близкия изток, която би затворила Ормузкия проток и потенциално би довела до пряка руска военна намеса в подкрепа на Иран. И наистина ли Байдън е решил да се противопостави на действията на Нетаняху, които мнозина считат за геноцид спрямо населението в Ивицата Газа?

Новината, че министърът на отбраната Лойд Остин е помолил своя израелски колега Йоав Галант да информира САЩ предварително за всяка израелска контраатака, не е много утешителна. Американците не трябва да забравят значителното влияние на Нетаняху върху Капитолия и основните медии. Законодателите вече се навеждат услужливо, за да изпратят повече милиарди на Израел, въпреки че собствената ни национална граница е широко отворена, американци умират от свръхдози фентанил, престъпността се увеличава. Още: Израелският посланик в Германия заговори за бъдещи удари по ирански военни съоръжения

Следователно може би е преждевременно да се отговаря на въпроса дали външната политика на САЩ се е променила. Защо? Защото, според израелските медии, на последните две заседания на военния кабинет на близкоизточната страна са избухнали разгорещени дебати за целесъобразността на мащабен удар срещу Иран. Подобна атака вероятно ще бъде насочена към ирански командни и контролни центрове, обекти с ракети с голям обсег, въздушни бази, военни пристанища и петролна инфраструктура. От друга страна се съобщава, че дискусията е засегнала и "по-балансирана" реакция с цел предотвратяване на по-широк регионален конфликт.

Американците знаят, че Иран се е прицелил само срещу израелски военни цели, а не срещу цивилни. Освен това той е използвал само малка част от своя арсенал и много малко модерни оръжия. Макар да се твърди, че две израелски летища и, вероятно, разузнавателен център на Голанските възвишения са претърпели известни щети, цялата иранска операция беше по същество показна демонстрация.

Това не изненада никого. Поне не израелските ВВС и техните колеги от САЩ и Великобритания. Както беше отбелязано по-горе, с редки изключения, по-голямата част от безпилотните самолети и ракетите (имаше повече от 300) бяха прехванати и свалени. Още: Ердоган: Нетаняху е виновен за иранската атака срещу Израел

Иран също разбира какво наистина е необходимо за потискане на въздушната отбрана на Израел и неговите съюзници. Това предполага, че Техеран също е имал желание да избегне ескалацията. Сега си представете какво би се случило, ако Иран изстреля 1500 дрона и 800 балистични ракети в рамките на часове или дори дни. Техеран пренаписа условията за ограничаване в своя полза.

Приключен ли е наистина въпросът?

Иран заяви чрез своята мисия в ООН, че счита въпроса за израелските удари по консулските служби в Сирия за приключен, но нищо не е решено. И като цяло малко се е променило. Милиони хора гладуват в Ивицата Газа и американците трябва да се подготвят за кървавата израелска кампания и изселването от Ивицата Газа да продължи в близко бъдеще.

В резултат на това Нетаняху ще поиска подчиняването или унищожаването на Иран – или всяка мюсюлманска държавна единица, която оспорва стратегическото господство на Израел. Нетаняху счита, че за Израел това е въпрос на оцеляване. САЩ обаче не се подписаха за атаки срещу Иран. За Нетаняху това е неприемливо и той ще положи всички усилия да промени позицията на Вашингтон, пише The American Conservative.

При тези обстоятелства Вашингтон трябва да очаква Израел да използва всяка военна сила, с която разполага, включително ядрени оръжия, за да унищожи стратегическата мощ на Иран. Израел гледа към подземните ядрени съоръжения на Техеран от много дълго време. Още: Два сценария за конфликта Иран-Израел: Говори доц. Искрен Иванов (ВИДЕО)

Русия няма да толерира разрушителна атака срещу Иран. Въпросът е дали Байдън ще я толерира и ще продължи да одобрява израелските операции в Ивицата Газа. Може би Байдън трябва да спре и да прочете съвета на адмирал Деревянко от 1961 г. към Хрушчов, преди да отговори.

Автор: Дъглас Макгрегър

Превод: Ганчо Каменарски