Съветът на ЕС избегна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог. Това пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News, цитирано от агенция "Фокус".
Следващият критичен момент за тези отношения, изглежда, е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития.
На първо място е фактът, че новоизбраният Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство.
Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“.
Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400.
Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“.
Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море.
„Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба „Оруч Рейс" и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета.
Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион.
Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието.
Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия.
Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност.
