Пет причини, които дават добри шансове на Путин да спечели в Украйна

Когато през февруари 2022 г. започна руско-украинският конфликт, аз, както почти всички западни наблюдатели, бях убеден, че руснаците няма да постигнат целите си и ще бъдат победени. Ако пропуснете подробностите, тогава това убеждение, което се оказа неправилно, се базираше на три основания. Така започва анализ на проф. д-р Мартин ван Кревелд за германското издание Die Welt, публикуван на 28 юни. И продължава така:

1. Първо, от 1945 г. насам много редовни армии по света бяха победени от всякакви "асиметрични" противници, които разчитаха на народна подкрепа: регионални въстания, градски боеве, терористи и т.н. Помислете например за Малайзия, тази "война в Малая", която неправилно се рекламира като победа за британците от феновете на твърдите антипартизански методи. Това се отнася до конфликта между малайзийските селяни и британските колониални власти през 1948-1960 г., който завърши с предоставянето на независимост на Малайзия, въпреки военното поражение на бунтовниците. Но имаше и победи на бунтовниците в Алжир, успешната борба срещу американската армия на виетнамците - освен тези добре познати примери, в съзнанието ни идват битката срещу чуждите войски на иракчаните и десетки подобни конфликти в Азия и Африка. Почти без изключение във всички тези войни окупаторите са губили от окупираните. Победителите не бяха редовните армии, а бунтовниците.

2. Втората причина за виждането ми за поражението на Русия беше географска: обширната територия и голямото население на Украйна. Тези фактори ме убедиха, че Русия се опитва да заграби твърде много. Очаквах, че резултатът ще бъде продължителен, кървав и разрушителен конфликт. Изходът му, струваше ми се, щеше да се реши не толкова на бойното поле, колкото в съзнанието на хората, когато и руските формирования в челните редици, и руското население като цяло паднат едновременно.

Един пример сякаш беше пред очите ми: събитията между 1981 и 1989 г. в Афганистан, когато Съветският съюз изпрати войски в тази страна и се включи в борбата срещу бунтовниците. Оказа се, че в края на тази борба стои не само поражението на територията на Афганистан - афганистанската история стана една от причините за разпадането на Съветския съюз.

В полза на сценария с поражението на Русия в Украйна, както ми се стори, говори и опитът от чеченската кампания, когато руснаците там се сблъскаха с най-големи трудности, преди все пак да успеят да си върнат Чечня - регион много по-малък както по размер, така и по население и по значение от Украйна.

3. Третата причина за неправилната ми преценка беше просто фактът, че наистина исках всички да изживеят щастливия край. В това малко се различавах от повечето западни наблюдатели, включително държавни глави, министри, военни, служители на разузнаването и медии.

Но откакто приех всички тези съображения, изминаха четири месеца, изпълнени със събития. През това време напълно промених оценката си за настоящата ситуация (в смисъл, че е по-вероятно Русия да победи). А ето и факторите, които ме накараха да го направя.

Първият фактор: "украинската партизанска" не се състоя

Първо, партизанската война на украинците срещу руснаците така и не започна. Вместо кървава борба в градски условия, украинското ръководство, както се вижда от неговите "списъци с желания" относно западните оръжия, се надява да води междудържавен въоръжен конфликт без използването на оръжия за масово унищожение. Танк срещу танк, пистолет срещу пистолет, самолет срещу самолет. И всичко това, очевидно, с доста сериозно намерение не само да спре настъплението на руснаците, но и постепенно да ги изтласка от украинската територия. Но ако вземем предвид, че досега руснаците са отговаряли с десет оръдейни залпа на всеки украински, горната стратегия не може да се нарече по друг начин освен "рецепта за поражение".

Вторият фактор: променената тактика на руснаците

Руснаците промениха значително тактиката си по време на операцията. Очевидно някой в руското ръководство силно е подценил врага, тъй като конфликтът започна с опит за превземане на центровете на властта в Киев с помощта на парашутисти. След като това се провали, руснаците работиха върху грешките известно време. В този процес някои високопоставени генерали загубиха постовете си. Но след смяната им войските наистина започнаха да действат по различен начин. Последва прегрупиране и системна, без бързане борба за отслабване на отбраната на украинските градове и селища, нещо като действията на Сталин и неговите генерали през втората половина на съветско-финландската война от 1939-1940 г.

Както във Финландия, така и през цялата Втора световна война, руснаците разчитаха на най-мощното си оръжие - масираните артилерийски удари. Досега тази тактика дава резултати: руснаците изглежда наистина са намалили загубите си. И това ще им позволи да водят ефективни военни действия още дълго време. Така че те може да се изчерпят по-късно от украинците, за които самият Зеленски призна, че всеки ден умират от 100 до 200 от най-добрите му бойци.

ОЩЕ: Руската армия готви решителна атака в Донбас, Украйна няма да каже военните си жертви до края на войната

Третият фактор: проблеми с доставките на украинската страна

Сами по себе си западните оръжейни системи, особено системите за противовъздушна отбрана, бронебойните системи и безпилотните самолети - всички те в големи количества можеха да помогнат на украинците. Но ограничените запаси вдъхват увереност в победата на противоположната страна. На руснаците им помага и дългогодишната скромност на европейците по въпросите на отбраната, глупавата им увереност, че "в Европа войната вече не е възможна". Добавете към това необходимостта от бързо обучение на украински военнослужещи да боравят с тези оръжия. Резултатът: тъпчем там, където трябва да бягаме, и като цяло едно добро оръжие или изобщо не пристига, където е особено необходимо, или пристига с голямо закъснение.

Тук роля играе и фактът, че руснаците се бият в близост до своя територия, а комуникационните линии на НАТО се простират на стотици километри – от източните граници на Украйна до Полша, от Словакия и Румъния на запад до Донбас на изток. Доставката на оръжие се извършва през равнината, където всичко се вижда, където не можете да се скриете и населението е малко. Резултат: транспортираното оръжие може да бъде лесна мишена за руските ВВС.

Фактор четири: Устойчивостта на руската икономика

Строгата цензура, която забранява на руснаците да се оплакват от живота, затруднява оценката на ефективността на западните санкции. С какво и как те влошиха живота на руското население, ние, за съжаление, не можем надеждно да разберем. Ако има някакви слухове за намаляване на стандарта на живот, тогава тези слухове се разсейват енергично. Въпреки това дори най-общият макроикономически поглед върху ситуацията показва, че Русия се оказа много по-способна на икономическа съпротива, отколкото Западът очакваше.

Златните резерви на Русия не намаляват, а растат. Рублата, която беше на ръба на пълен колапс след избухването на военните действия, внезапно получи втори живот и достигна най-високия обменен курс спрямо долара от седем години. Освен това тенденцията към укрепване на рублата продължава. Когато Западът реши да намали износа за Русия, намаляването на вноса и рязкото покачване на цените на "бойкотираните" руски енергийни ресурси доведоха до най-нежелания ефект за Запада: повече пари сега се вливат в руската хазна отвсякога. Голяма част от тези пари идват от продажбата на енергия, храни и суровини на страни като Китай и Индия. Китай в новите условия става индустриална сила номер едно, веднага след като се справи с проблемите си с "коронавируса".

Пети фактор: последиците от войната за Запада

Икономическите последици от конфронтацията с Русия се оказаха много по-тежки за Запада от очакваното. Изтръгването на Украйна от лапите на Русия се оказа по-голямо предизвикателство от антисъветската мисия в Афганистан през 80-те години. От двете страни на Атлантическия океан инфлацията в страните от НАТО е по-висока отвсякога след 80-те години на миналия век. Особено тежка е ситуацията в енергийния сектор, където Русия все повече отказва на Европа обичайните ѝ услуги. В тази област ЕС е изправен не просто пред намаляване на сигурността на доставките, а пред истинска извънредна ситуация.

Ако нещата продължат така, а то почти сигурно ще стане, ще расте недоволството сред европейското население. Това население във всяка отделна страна ще бъде все по-малко склонно собствената му държава да участва в друга мисия с голямо име. Или може би хората в ЕС ще поискат край на подобни "общи проекти", дори ако това означава да изоставим Украйна и да позволим волята на Путин да бъде изпълнена.

Борбата срещу Русия води до разчупване на стари табута: от епохата на Просвещението Европа се гордее, че е крепост на свободата, справедливостта и върховенството на закона. И изведнъж пред очите на всички се случва повторно и публично низвергване на т.нар. олигарси. Такава открита конфискация на имуществото на отделни лица поставя под съмнение всички гореизброени високи думи за правовата държава. Тук си струва да добавим: никой не може да определи кой е олигарх и кой не. Медиите предполагат, че това е някой богат човек, общуващ с Путин. Но ако следваме духа на закона, фактът, че човек може да е бил в повече или по-малко тесен контакт с Путин преди много години, не трябва автоматично да го превръща в престъпник. И тогава, дори ако прословутите олигарси, които отдавна живеят на запад, са престъпници, не е много ясно защо толкова време не ги пипаха? Защо те попаднаха на вниманието на служителите на реда едва след като Русия започна военни действия? И няма ли да се окаже, че преследвайки по този начин "олигарсите", Западът залага мина под доверието в собствените си високи лозунги и принципи?

Не ме разбирайте погрешно: все още нищо не може да се предвиди със сигурност. Но както показват все повече признаци, украинският конфликт ще бъде дълъг. И победител ще бъде този, който има "белите дробове" на бегач на дълги разстояния плюс способността да издържа на тежки натоварвания. И по двата показателя Русия има добри шансове.

История: Путин искаше да унищожи украинския народ, но вместо това укрепи украинската идентичност

Автор: Мартин ван Кревелд. Ван Кревелд е роден в Амстердам през 1946 г. в еврейско семейство. Той има докторска степен и е почетен професор по история в Еврейския университет в Йерусалим. Той е един от най-известните експерти в света по военна история, но е известен и с доста смели и "политически некоректни" гледни точки. Например, той подкрепяше обединение с режима на Башар ал Асад в Сирия в името на войната срещу ислямския фундаментализъм и тероризъм.

Превод: Ганчо Каменарски