Politico: ЕС започва тежка битка за конфискуване на руски активи

Няма обаче законен начин да го направи, тъй като липсва правно отъпкан път. Засега всички варианти, които се разглеждат, са в противоречие с международното право.

Целта на действията на ЕК ще бъде да се определи как да се подобри търсенето, идентифицирането, замразяването и управлението на активи като предварителни стъпки за евентуална конфискация.

Потенциалната печалба ще се състои от почти 300 милиарда долара замразени активи на Руската централна банка, както и активи и доходи на физически и юридически лица в списъка със санкции на ЕС. Тази идея беше обсъждана още през май и се подкрепя от Украйна, както и от Полша, балтийските страни и Словакия. През октомври лидерите на ЕС инструктираха Комисията да проучи правните възможности за конфискуване на руски активи, които в момента са замразени от санкции.

Но пъзелът е, че в момента няма правен механизъм за конфискация на руски активи, както посочи още през май министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.

„Възможно е да има някакъв начин ЕС да конфискува законно замразените активи съгласно международното право, но това изглежда е изключително труден, дълъг и неизследван път“, споделя Ян Дунин-Васович, адвокат в Hughes, международно правно и консултантско дружество.

Това обаче не може да попречи на Еврокомисията да го разгледа.

По отношение на частни активи, принадлежащи на лица или организации под санкции, Брюксел подготвя предложения за признаване на изключения в наказателното право на ЕС, които да улеснят конфискацията им, но само в случай на осъдителна присъда на техния подсъдим по наказателно дело. Но дори ако такива изключения бъдат въведени и наложени, всеки такъв случай ще изисква отделно съдебно дело, което вероятно ще отнеме години.

Това е така, защото много от тези активи ще се считат за чуждестранни инвестиции, които се ползват със защита от експроприация без компенсация и правото да бъдат третирани справедливо и равнопоставено в съответствие с международните договори, които Русия има с много страни от ЕС.

Органът за конфискация също ще трябва да установи съществена връзка между собственика на имуществото и конфликта в Украйна.

„За да осигурят пропорционалност на решенията, съдилищата ще трябва внимателно да обмислят кои са собствениците, връзката им с конфликта и т.н.“, е мнението на Щефан Шил, професор по международно икономическо право и публична администрация в университета в Амстердам.

Що се отнася до замразените валутни резерви на Централната банка на Русия, най-голямата финансова институция в страната, високопоставен служител на ЕС пише в документ, че „такива институции обикновено се считат за имунизирани“, с бележка под линия, посочваща Конвенцията на ООН за юрисдикцията Имунитети на чуждите държави и тяхното имущество, който беше приет през 2004 г., но засега тя все още не е влязла в сила. (Става дума за Конвенцията, приета с резолюция на Общото събрание на ООН от 2 декември 2004 г. № 59/38 и подписана от Руската федерация на 1 декември 2006 г. Тя е подписана от 28 държави, включително от основните европейски държави, а за влизане в сила са необходими 30 участници. Държавите, подписали международен договор, обаче са длъжни да се въздържат от действия, които биха ги лишили от нейния предмет и цел, което означава, че в своята правоприлагаща практика те нямат право да пренебрегват разпоредбите на конвенцията. – Бел. превод.)

„От гледна точка на международното право е съвсем ясно, че без съгласието на Русия няма да можете да използвате активите на нейната Централна банка“, каза Шил.

По отношение на активите на държавните предприятия, собственост на Русия, документът отбелязва, че те „по принцип“ не са предмет на споменатата конвенция, но изземването им може да причини проблеми, подобни на конфискацията на частна собственост, „освен необходимостта да демонстрират достатъчната си връзка с руската държава“.

ЕС също така обмисля налагането на "изходен данък" върху активите или доходите от активи на санкционирани лица, които искат да преместят имуществото си извън ЕС. Но тази идея ще срещне сериозни проблеми, защото ще има за обект определена група хора. Това обаче противоречи на разпоредбите на международното право за не дискриминация, което от своя страна може да въведе важната тема за правата на човека по въпросите на частната собственост, която може да бъде ефективно използвана за защита на обекти от подобни посегателства.

Според холандския професор Щефан Шил, доколкото му е известно, няма скорошни и настоящи прецеденти за някоя от тези опции.

„ЕС и страните членки просто се опитват да въведат нов наказателен закон“, каза той.