Природни катаклизми: иде краят на цивилизацията?

"Вече сме жертви на екстремното време", казва 22-годишната жена. "Щом чуя, че се задава тайфун, ме обзема страх, че ще се удавя в собствената си спалня".

Как ще изглежда светът след 30 години?

Подобно на повечето филипинци, Тан добре познава опасностите от циклоните. Само две седмици преди тайфуна Вамко, друг тайфун - Гоби, една от най-опустошителните тропични бури, регистрирани някога, за късмет подминава столицата Манила и нейните 13 милиона жители. Тан знае, че със затоплянето на планетата подобни стихии ще стават все по-опасни.

Колко време ще може обществото да издържи на подобни катаклизми? Въпрос, чийто отговор все още съдържа много неизвестни. Но едно е сигурно: докато 22-годишната Тан навърши възрастта на своята майка, която е на 58, наводненията в Манила и редица други градове ще са се превърнали в ежегодно събитие. Такива критични наводнения едно време са се случвали само веднъж на 100 години.

Същевременно продължителните засушавания застрашават растителността, което ще доведе до още по-сериозна заплаха от пожари на много места по света, включително в редица градове на САЩ и Австралия.

След 30 години поне една четвърт от глетчерите в района на Хиндукуш в Хималаите ще са се разтопили, а това може сериозно да изостри споровете за питейна вода между трите ядрени сили Индия, Пакистан и Китай с техните над 2,8 милиарда жители. Трите държави са силно зависими във водоснабдяването си от реки, които се захранват от ледниците в Хималаите.

Промените са факт, но дали ще са апокалиптични?

Усещането, че предстои климатична катастрофа предизвиква сериозни страхове в обществото. Според проучване на YouGov, 30% от американците вярват, че ще преживеят апокалиптична катастрофа. Изследване от 2019 година сочи, че половината от анкетираните във Франция, Италия, Великобритания и САЩ са убедени, че днешната цивилизация ще рухне през следващите няколко години.

Въпреки широко разпространените страхове, няма научнообосновани доказателства, че подобен срив на човешката цивилизация е вероятен или пък неизбежен. Климатичните катаклизми могат обаче да засегнат някои райони толкова тежко, че “сцеплението в обществото като цяло да бъде нарушено”, казва Михаел Опенхаймер, професор по науки за Земята в университета “Принстън”.

През септември 2020 година Институтът за икономика и мир (Institute for Economics and Peace) публикува доклад, който прогнозира, че до 2050 година 1,2 милиарда души ще се окажат климатични бежанци. Според три организации, с чиито представители ДВ разговаря, този доклад обаче обрисува грешна картина и борави неправилно с данните. “Цифровите данни са пълна фикция”, казва по този повод политоложката Сара Неш от Земеделския университет във Виена.

Гневът като мотив за действия

Учените и активистите неизбежно се изправят пред въпроса: мотивира ли говоренето за климатичните промени и катаклизми хората да действат или пък ги води до отчаяние? “Апокалиптичната нагласа може напълно да ни обезсърчи“, казва Майкъл Ман, експерт по климата от Пенсилванския университет. В новата си книга Ман пише, че апокалиптичните нагласи вече са станали по-масови от отричането на климатичните промени.

Гневът и страхът също са мощни двигатели за промяна, но само ако хората чувстват, че могат сами да определят живота си. Гневът е основният мотив и на Тан в борбата ѝ срещу климатичните промени. “Не искаме хората да се надяват”, казва тя, “искаме да са гневни и да искат да действат”.

Източник: Дойче веле