С примери и факти: Как Путин сам предизвика войната и кой е единственият изход от нея

Целта му не беше да защити Русия от някаква несъществуваща заплаха, а по-скоро да разшири властта на Руската федерация, да изкорени държавността на Украйна и да унищожи НАТО - цели, които все още преследва, гласи анализ на американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).

Още: Руските данъкоплатци ще дават общо 20% повече за издръжка на Путин

Двете цели на Путин

До края на 2021 г. Путин се бе убедил, че Русия има възможност безопасно да започне пълномащабно нахлуване в Украйна, за да постигне две различни цели - да установи руски контрол над Украйна, без да срещне значителна съпротива от страна на Запада, и да разбие единството на НАТО. Диктаторът отдавна се стремеше да постигне тези цели, но поредица от събития през 2019-2020 г. подхраниха убеждението му, че разполага както с необходимостта, така и с историческата възможност да установи контрол над Украйна.

Убеждението на Путин е резултат от неуспешните усилия на Кремъл да принуди Украйна да се подчини на исканията на Русия, потапянето на руския президент в идеологически балон по време на пандемията COVID-19 и западните реакции на глобалните събития и руските заплахи през 2021 г. Путин беше решил, че иска война, за да постигне целите си до края на 2021 г., и никакво дипломатическо предложение от Запада или Киев - освен капитулация пред максималистичните му искания - нямаше да го убеди да се откаже.

Основните цели на Путин от самото начало на управлението му са запазването на режима му, установяването на желязна хватка в Русия, възстановяването на Руската федерация като велика сила и формирането на многополюсен световен ред, в който Русия има право на вето върху ключови глобални събития.

Още: Необходимост: Как ЕС се промени от войната в Украйна? (I част)

Опит да се разбие НАТО

Путин се опитва да разбие НАТО и западното единство, но не защото Кремъл се чувства военно застрашен от Алианса. По време на управлението си той никога не е бил загрижен за риска от нападение на НАТО срещу Руската федерация, пише ISW. Страхът на руския диктатор от Алианса се прояви в неговото притеснение за предполагаемите усилия на Запада в областта на хибридната война за организиране на "цветни революции", които според Москва Западът е извършил в различни бивши съветски държави, включително Украйна.

Снимка: Принтскрийн, YouTube

Путин винаги е бил по-загрижен за загубата на контрол върху руската сфера на влияние, отколкото за заплахата от страна на НАТО за Русия. Поради това той инициира политики, насочени срещу единството и разширяването на НАТО. По време на управлението си Путин превърна в свой приоритет да спре присъединяването на още бивши съветски републики и дори на други държави (като балканските страни) към НАТО. Владимир Путин ускори усилията си за подкопаване на западното единство и НАТО след революцията на Евромайдана през 2014 г., която прогони приятелски настроения към Русия президент на Украйна Виктор Янукович и въведе прозападно правителство. В отговор Русия незаконно окупира Крим и части от Източна Украйна през 2014 г.

Решенията на Путин да нахлуе в Украйна през 2014 г. и 2022 г. имат една основна прилика - и в двата случая руският диктатор се възползва от това, което е смятал за възможност да реализира дългосрочна цел, защото е смятал Украйна и Запада за слаби.

Още: Необходимост: Как ЕС се промени от войната в Украйна? (II част)

Украйна в НАТО? Не това е причината за инвазията

Перспективата за членство на Украйна в НАТО не е причина за нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., пишат американските експерти от Института за изучаване на войната. Изказванията на властите в Москва относно разширяването на Алианса през 2022 г. бяха усилия за оформяне на информационното пространство преди нахлуването, а не реакция на действията на НАТО.

Още: Пригожин: Украйна и НАТО нямаше да ни нападнат първи, целта на инвазията бе друга (ВИДЕО)

Първият ангажимент на НАТО за приемане на Украйна в алианса дойде в Букурещката декларация от 2008 г., която обеща на Украйна и Грузия пътища за членство, но не предприе конкретни стъпки за отварянето на тези пътища. Последвалите годишни срещи на върха на НАТО не генерираха по-нататъшен напредък към членство за нито една от двете страни. През годините Путин засили наратива, че НАТО е заплаха за Русия, като към 2021 г. твърдеше, че Москва се страхува от предстоящото разширяване на Алианса в Източна Европа. По това време обаче НАТО не беше предприела никакви значими действия за разширяване.

Присъединяването на нови членове към съюза обикновено изисква те да изпълнят официален План за действие за членство (ПДЧ) с конкретни мерки, договорени от Алианса и бъдещата държава членка. НАТО не изготви ПДЧ за Украйна и Грузия, което означава, че формалният процес на присъединяването им дори не е започнал.

Още: С указ на Путин: Още 130 000 руснаци започват наборна военна служба

Финландия например се присъедини към НАТО едва след инвазията на Путин - в опит да се защити от бъдеща агресия. Същото важи за Швеция, която след дълго забавяне най-сетне получи "зелена светлина" от Турция и се очаква да стане най-новият член на отбранителния съюз.

До момента, в който започна пълномащабното си нахлуване, Путин ефективно бе блокирал присъединяването на Украйна към Алианса - ясно доказателство, че руските страхове от предстоящото членство на Украйна в НАТО не са довели до инвазията.

Руската пропаганда изгради фалшив образ на несъществуващ враг

Основната цел на антинатовската реторика на Кремъл беше да оправдае агресивната външна политика на Путин, която в повечето случаи нямаше много общо с НАТО. Пропагандата на Русия по отношение на Алианса и на Запада става все по-абсурдна през годините. Разказите на руските пропагандисти за измислени американски биолаборатории за производство на оръжия на границите на Русия, несъществуващите планове на НАТО за създаване на военна база в Крим, предполагаемото предстоящо разполагане в Украйна на хиперзвукови ракети, които дори не съществуват в арсеналите на НАТО, или "заплахата" от "натовски ЛГБТ инструктори", са само някои от примерите.

Още: Смях в залата: Русия за биологични оръжия в Украйна - комари и птици, заразени с вируси (ВИДЕО)

Също така е фалшив наративът, че бойци на НАТО се сражават в Украйна срещу Руската федерация. Само че руснаците (и не само) бяха накарани да повярват във всичко това с мощните средства на пропагандата.

Противоречиви твърдения

Перспективата за украинско нападение срещу руснаците също не е причина за нахлуването на Русия в Украйна. Кремъл не вярваше в реална заплаха от страна на Украйна - със сигурност не и през февруари 2022 г., анализира ISW.

Още: Путин поиска от бивш командир от "Вагнер" създаване на "доброволчески отряди" (ВИДЕО)

Представители на Кремъл многократно твърдяха, че по-нататъшното разширяване на НАТО е "въпрос на живот и смърт" за Русия, като същевременно заявяваха, че украинската военна ескалация в Донбас уж ще постави под въпрос украинската държавност. Тези наративи често си противоречаха, тъй като пропагандната машина на Кремъл преминаваше от твърдения, че НАТО е единственият агресор в Украйна, към твърдения, че Киев планира предстоящо нападение срещу окупирания Донбас или Русия.

Снимка: Getty Images

Истинските цели на Путин

Целите на Путин в Украйна винаги са надхвърляли отговора на някаква предполагаема заплаха от страна на НАТО или завладяването на ограничена допълнителна територия. Путин не се задоволи с незаконното анексиране на Крим и част от Донбас, защото териториалното разширяване никога не е било единствената му цел. Путин се стремеше да установи пълен контрол върху Украйна, включително върху външната ѝ политика и дори върху вътрешнополитическите ѝ договорености.

До 2021 г. всички начини, по които Путин се опитваше да си върне контрола над Украйна - без пълномащабна инвазия - се провалиха. Той не успя да накара Украйна да се присъедини към руския Евразийски икономически съюз през 2000 г. и не съумя да постави прокремълски лидери начело на украинското правителство през 2004 г. Не установи пълен контрол над Украйна дори когато Янукович бе на власт, а после не убеди Петро Порошенко и Володимир Зеленски да признаят т.нар. Донецка и Луганска народна република.

Още: Близък до Путин: Да взривим ядрена бомба в Арктика и САЩ ще станат по-сговорчиви

Вътрешните проблеми на диктатора като кризата с цените на петрола през 2020 г. и пандемията също го принудиха да действа. Те се случиха в средата на кампанията му за запазване на властта.

Освен това той не виждаше как НАТО и Западът ще контрират собствените му усилия да овладее Украйна.

Два ултиматума

В средата на юли 2021 г. Путин за първи път постави ултиматум на Киев. Той ясно показа, че в мирогледа на диктатора няма място за независима Украйна. На 12 юли онази година Владимир Путин публикува есе на тема "Историческото единство на руснаци и украинци", в което отбеляза, че украинците, наред с беларусите, винаги са принадлежали към руската нация. В есето открито се поставя под въпрос украинската териториална цялост и се твърди, че съвременна Украйна е "продукт на съветската епоха", оформен "върху земите на историческа Русия". Не се посочваше директно, че се обявява война, но една от кремълските медии написа, че това е "последният ултиматум на Путин към Украйна".

Още: Столтенберг изненадващо пристигна при Зеленски: Украйна е все по-близо до НАТО (ВИДЕО)

След това, през декември 2021 г., Путин постави ултиматум на САЩ и НАТО, който имаше за цел да принуди Запада да се откаже от суверенитета на Украйна и да изостави партньорството на източния фланг на НАТО. Това не е било последно предложение за преговори, а истински ултиматум, анализират от ISW. Поведението на руското външно министерство от октомври 2021 г. до януари 2022 г. демонстрираше намеренията на Путин, тъй като Кремъл започна да ограничава руските дипломати да водят смислени преговори в навечерието на инвазията. Единствено заплахата, че САЩ или НАТО ще се намесят с военна сила, можеше да възпре Путин, но САЩ изрично отхвърлиха подобно нещо.

Путин струпа над 100 хиляди военни по границата и през февруари 2022 г. дойде инвазията - след множество опити на западните сили да го убедят да не предприема такъв ход.

Целите на Путин не са се променили дори и днес, след като претърпя пълен провал в началните етапи на нахлуването и след като армията му претърпя опустошителни загуби във войната, продължаваща вече 20 месеца.

Краят на войната - може ли да има мир?

Прекратяване на огъня или формат за преговори, който замразява конфликта по сегашните линии (които са много по-изгодни за Русия, отколкото бяха линиите преди 2022 г.), в очите на Путин няма да бъде нищо повече от един вид Минск III - нов механизъм, чрез който да продължи да преследва същите цели.

Такъв "мир" няма да бъде никакъв мир. Той ще бъде просто възможност за Русия да възстанови военната и икономическата си мощ, да отвлече вниманието на Запада, да се опита да се възстанови и да се възползва от пукнатините в украинското общество, докато може да възобнови атаките си.

Идеята да се предостави на Путин възможност да си спаси кожата, напълно пропуска да извлече поуките от последните 9 години.

Още: Посланикът на САЩ: НАТО ще увеличи производството на оръжие за Украйна и собствените си запаси

Путин да приеме загубата

За да се сложи траен край на настоящата руска война в Украйна, е необходимо Путин да бъде принуден да приеме поражението. Той и неговите наследници трябва да осъзнаят, че не могат да наложат волята си на Украйна и на Запада с военни средства, не могат да подчинят Украйна политически и не могат да надделеят в дипломатически план. Докато Кремъл храни надеждата за успех, той ще продължи да се стреми да преодолее неуспехите си по начини, които правят подновяването на войната много вероятно.

Украйна и Западът трябва да се стремят към трайно прекратяване на този конфликт, а не към временна почивка. Подновяването на войната вероятно ще бъде по-мащабно и още по-опасно за Украйна и Запада. Тя ще бъде и изключително скъпа. Исканията за намаляване на финансовата тежест на подкрепата за Украйна сега просто натрупват по-голям риск и разходи за бъдещето.

Няма друг път към истински мир, освен да помогнем на Украйна да нанесе недвусмислено военно поражение на Русия и след това да помогнем за възстановяването на Украйна като толкова силна и устойчива армия и общество, че нито един бъдещ руски лидер да не види възможност, подобна на тази, която Путин погрешно възприе през 2014 и 2022 г., заявяват американските анализатори.

Още: С F-16 и ПВО: Румъния вече се отбранява сериозно срещу Русия

Този път според тях е постижим, ако Западът се ангажира да подкрепи Украйна в продължителните усилия, за да тръгне по него. Ако вместо това Западът се подлъже по илюзията за някакъв компромис, той може да прекрати болката за момента, но само с цената на много по-голяма болка по-късно. Путин е показал, че гледа на компромиса като на капитулация, а капитулацията го окуражава да атакува отново.

Тази война може да приключи не когато Путин почувства, че може да спаси кожата си, а когато разбере, че не може да спечели.

Още: "Владимир, ти сам си го причини": Хилари Клинтън се подигра на Путин заради разрастването на НАТО