The Economist: Орел, рак и щука - съюзът Русия, Китай и Иран не плаши САЩ

7605
The Economist: Орел, рак и щука - съюзът Русия, Китай и Иран не плаши САЩ
Снимка: Getty Images

Руският президент Владимир Путин и неговият ирански колега Ебрахим Раиси имат няколко общи неща: и двамата принадлежат към малка група световни лидери, които са били лично обект на американски санкции. Въпреки че са по-скоро "домошари", и двамата са посещавали Китай през последните години. Освен това се отнасят един към друг все по-топло. Срещнаха се в Кремъл през декември, за да обсъдят войната в Газа. На 18 март Раиси побърза да поздрави Путин за "убедителната" му победа на изборите.

През цялата история Русия, Иран и Китай не могат да се похвалят с много силно приятелство. Империалисти по природа, те често се намесват в работите на своите съседи и се състезават за контрол над търговските пътища на Азия. Неотдавнашните действия на Америка обаче промениха обичайния баланс на силите. През 2020 г., две години след като се оттегли от ядреното споразумение с Иран, Чичо Сам отново наложи ембарго. През януари тази година бяха обявени нови наказателни санкции на Иран за подкрепата му за "Хамас" и йеменските бунтовници хути. Русия попадна под санкциите на Запада през 2022 г. с началото на инвазията в Украйна и оттогава те само се увеличават. Китай е изправен пред собствените си ограничения, които заплашват да станат още по-строги, ако Доналд Тръмп стане президент през ноември. Обединявайки се пред лицето на общ враг, триото се закле да следва обща външна политика: да подкрепя един многополюсен свят, в който Америка вече няма да бъде предопределена да управлява. Те виждат по-силните икономически връзки като ключ към силата на техния нов съюз. Китай, Русия и Иран започват съвместни военни учения в Оманския залив (ВИДЕО)

Китай обеща на Русия партньорство "без граници", а през 2021 г. подписа "стратегическо споразумение" с Иран за период от 25 години на стойност над 400 милиарда долара. И трите държави са членове на едни и същи международни клубове, като БРИКС. Двустранната търговия между тях нараства и се разработват планове за безмитни блокове, нови платежни системи и търговски пътища, които заобикалят контролираните от Запада територии. Това заплашва да се превърне в кошмар за Америка и съюзниците ѝ.

Една процъфтяваща антизападна ос ще позволи на противниците да заобикалят санкциите, да печелят войни и да привличат други играчи на своя страна. Освен това споразумението засяга области, в които връзките вече са силни, но има и области на ограничено сътрудничество и дори някои нерешени проблеми. Какво бъдеще очаква алианса след 5-10 г.?

Китай е дългогодишен клиент на петролни държави, включително Иран и Русия. Но преди това двете страни също продаваха много петрол на Европа, която се намира сравнително близо както до руските полета, така и до Персийския залив. Но Европа ги избягва от известно време, а Китай започна да купува барели на конкурентни цени. През декември руският внос на петрол в Китай се увеличил до 2,2 милиона барела на ден, което представлява 19% увеличение.

И ако санкциите на Запада позволяват на Русия да изнася петрола си за всички, които не са част от Седморката, то срещу иранската енергийна индустрия са в сила така наречените вторични санкции, които важат и за трети страни. От 2022 г. обаче администрацията на Байдън облекчи тяхното прилагане, като си затвори очите за някои нарушения, за да паднат цените.

Русия и Иран нямат друг избор, освен да продават въглеводороди на Китай. Пекин подлежи на ограничения само върху вноса на западни технологии; той не е изправен нито пред финансови забрани, нито търговско ембарго. Така той е свободен да купува петрол и от други страни – което и прави, спечелвайки ценно предимство в преговорите. В резултат на това Китай купува руски и ирански петрол с отстъпка от 15-30 долара спрямо световната цена и след това преработва евтините въглеводороди в по-ценни продукти. Производственият капацитет на нефтохимическата промишленост на Китай е нараснал повече от всички останали страни, взети заедно, през последните две години. Още: Хутите се споразумяха с Русия и Китай да не нападат техни кораби

Търговия, но не пряка помощ

Не беше трудно да се увеличи стокообменът между трите страни. Всеки иска петрол. Въпреки това Китай последователно се стреми да поддържа зависимостта си от който и да е доставчик на суровини до не повече от 15-20% от общите си нужди, което означава, че вече е близо до максимално увеличаване на вноса си от Иран и Русия. Докато обемът на търговията все още служи като спасителен пояс за двете страни, ползата ще дойде само ако те могат да изразходват твърдата валута, която спечелят, за внос на други стоки. Оттук и желанието за развитие на други видове търговия.

Износът на Китай за Русия рязко се покачи. Когато коронавирусната карантина почти задуши икономиката на страната, Китай се опита да компенсира, като увеличи износа на промишлени стоки. Вместо обувки и тениски, Пекин започна да изнася скъпи стоки - по-специално автомобили и машини.

Проучванията на мениджъри показват, че иранските компании постоянно изпитват недостиг на "полуготови материали" - категория, която включва както високотехнологични продукти като компютърни чипове, така и по-прости продукти като пластмасови части. Това възпрепятства развитието на производствената индустрия на Иран, която е толкова обширна, колкото петролния сектор. Китай обаче изнася много малко резервни части за Иран и само 300-500 коли на месец (за сравнение, дори съседен Ирак внася около 3000). Малко китайски износители на промишлени стоки с голямо присъствие на западните пазари са готови да рискуват американско отмъщение. Още: САЩ са провели тайни разговори с големия си враг Иран заради хутите

Теоретично разширяването на бизнеса с Русия може да помогне на Иран: страните взаимно се снабдяват с полезни стоки. От 2022 г. Иран продава на Русия дронове и оръжейни системи, които нанасят щети на Украйна. По-дълбоките връзки правят санкциите по-трудно приложими.

За да издържат на санкциите в дългосрочен план, Иран и Русия се нуждаят от инвестиции и това в момента е най-слабата област на сътрудничество. Обемът на китайските преки чуждестранни инвестиции в ислямската република не се е променил от 2014 г., въпреки че Пекин активно инвестира в други развиващи се икономики. Сумата от 3 милиарда долара остава нищожна за икономика с размера на иранската.

Русия разчиташе Китай да финансира изграждането на тръбопровода "Силата на Сибир 2", който след завършването му трябваше да доставя 50 милиарда кубически метра газ на Поднебесната империя - почти колкото най-големият руски тръбопровод "Северен поток" (но далеч от общото руско количество за Европа преди войната в Украйна от над 155 млрд. куб. метра). Въпреки това, без подкрепата на Пекин, проектът няма развитие.

Не без помощта на приятели

Алиансът вече постигна изключителни резултати: спаси младши членове от колапс след западното ембарго. Но достигнал ли е пълния си потенциал? Отговорът зависи от това дали неговите членове преодоляват външни и вътрешни пречки. Още: САЩ: Изборите в Иран "със сигурност ще са нечестни"

Редица форуми вече са насочени към насърчаване на сътрудничеството и трансграничните инвестиции. Миналия юли Иран стана деветият член на Шанхайската организация за сътрудничество, алианс за сигурност, ръководен от Китай, който включва Русия. През декември Пекин подписа споразумение за свободна търговия с водения от Русия Евразийски икономически съюз, който включва по-голямата част от Централна Азия.

Тези срещи дават на триото повече възможности за общуване. На последните срещи на върха иранските и руските министри подновиха преговорите за разширяване на 7200-километровия международен транспортен коридор Север-Юг, който ще свърже Русия с Индийския океан през Иран. Новият проект, който се състои от сложна мрежа от пътища, железопътни линии и пристанища, ще превърне Иран в експортен пазар за Русия.

Иранската и руската бюрокрация имат сравнително скромна история на сътрудничество, а обемът на необходимите инвестиции е наистина огромен: Евразийската банка за развитие, със седалище в Москва, ги оцени на 26 милиарда долара само в Иран и Русия. Набирането на такива средства в страни, които не са особено благоприятни за инвеститорите, е непосилна работа в най-добрите времена, да не говорим за ерата на санкциите. Идеята обаче постепенно набира скорост. На 1 февруари представители от двете страни обсъдиха стъпки за изграждането на железопътната линия Ращ-Астара на стойност 1,6 милиарда долара, която ще улесни транзита на стоки в Северен Иран. Миналата година Русия за първи път използва връзките в коридора Север-Юг за транспортиране на стоки до Иран чрез железопътен транспорт. Още: Иран е пратил на Русия стотици мощни балистични ракети, ще има и още (ВИДЕО)

По-големият проблем е, че икономиките на Иран и Русия са твърде сходни, за да бъдат естествени търговски партньори. От 15-те основни категории експортни стоки 9 съвпадат, а от 15-те вносни стоки съвпадат и десетте. Само две от 15-те най-търсени стоки в Русия са сред най-добрите експортни стоки на Иран. И там, където Техеран има реални пропуски в търсенето, които Москва би могла да запълни - например в автомобилите, електрониката и машиностроенето - ограниченият производствен капацитет оказва влияние.

Тъй като ползите от търговията са ограничени от редица санкции, отношенията между двете страни рискуват да се превърнат в конкурентни вместо в партньорства, особено в износа на енергия. Откакто Запада наложи ембарго върху руския петрол, Москва се бори с Техеран за дял от китайския внос, което от своя страна доведе до ценова война. И Иран загуби тази битка. Русия е основен производител на петрол и вторичните санкции не се прилагат за нейния енергиен сектор. Освен това част от петрола може да се изнася за Китай по евтин тръбопровод.

Имайки такова предимство, Русия не е заинтересована да помага на своите съюзници. Вместо това тя създаде свой собствен „сенчест“ флот от танкери, без да даде на иранците достъп до него, казва Йесар ал-Малеки от изследователската организация Mees. Иран поиска от Русия средства и технологии за разработване на гигантски газови находища, но Москва се ограничи само до скромна подкрепа.

В други области Китай се превърна в конкурент на Иран. Доскоро обширната производствена база беше ключът към устойчивостта на ислямската република. С течение на времето Техеран се надяваше да се изкачи нагоре по веригата, като в крайна сметка изнася климатици и може би дори автомобили. Китай обаче превърна тези надежди в прах. Постепенно преминавайки към износ с по-висока стойност, той наводни целевите пазари на Иран с по-достъпни и висококачествени стоки.

Изглежда, че Запада няма особено желание да прилага вторични санкции в голям мащаб. Но дори сегашните мерки са изпълнени с допълнителни главоболия. През декември Америка заплаши с глоби всеки, който работи с руски фирми в индустрии като строителство, производство и технологии. Те са много подобни на тези, въведени срещу Иран през 2011 г. и прекратени през 2015 г. след подписването на ядреното споразумение. Но само за няколко години тези мерки доведоха до рязък спад на вноса в Иран от Китай. Още: Китай иска световна конференция за мир: Русия и Украйна "при равни условия"

Въпреки че новите санкции не засягат енергийния сектор на Русия, те биха могли да попречат на петролната търговия с клиенти, различни от Китай. През октомври Вашингтон също наложи санкции на 50 танкера за предполагаемо нарушаване на санкциите. Около половината от тях оттогава са спрели да товарят руски петрол. Всичко това прави износа за Китай едновременно важен и труден, което неизбежно увеличава съперничеството с Иран. Америка може да затегне още повече винтовете, като притисне Малайзия да спре контрабандата на петрол в нейните води и да прекъсне иранските потоци. И самият Китай също се оказа на прицела: през февруари ЕС обяви санкции срещу 3 китайски фирми, за които се твърди, че помагат на Русия.

Индикатор за страх

На този етап тази антизападна Антанта е тревожна, но не и плашеща. Какво бъдеще я очаква през следващите години и десетилетия? Най-вероятният сценарий е този съюз да остане само инструмент в интерес на Китай, но няма да се превърне в истинско партньорство. Пекин ще го използва, докато може да извлича ситуационни ползи, но не смята да му дава шанс. Китай няма да поддържа алтернативни търговски пътища и платежни системи, тъй като не иска да рискува бизнеса си на Запад.

Ситуацията обаче заплашва да се промени, ако Америка - може би във втория мандат на Тръмп - се опита да изтласка Китай от западните пазари. Ако няма какво да губи, Китай няма да пести ресурси за формиране на алтернативен блок и със сигурност ще се опита да развие отношения и да разшири съюзите. Младшите партньори няма да харесат това: тяхната производствена индустрия ще пострада, ако Китай пренасочи износа си. Америка също ще пострада: потребителите ще трябва да плащат за внос, а лидерите рано или късно ще видят първото сериозно предизвикателство пред господството на тяхната страна в глобалната търговска система.

Превод: Ганчо Каменарски

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

F-16 в Украйна: Какво ще направи и какво няма да направи срещу Русия

Нов руски дрон променя правилата на играта на фронта в Украйна (ВИДЕО)

В Турция прогнозират нов проблем между Изтока и Запада

Ситуацията в Украйна се влошава, тревожат се в САЩ

Путин превърна немислимото в реалност: Трилиони долари за оръжие на Запад

Иновацията, която позволи на Русия да наложи въздушно превъзходство в Украйна (ВИДЕО)

Денков пред POLITICO: Русия ще се опита да възвърне влиянието си в България

Огромен бюджет, но и криза: Военният флот на САЩ е изправен пред проблеми

Без ток: Русия смени тактиката за най-суровите атаки срещу Украйна

Тероризмът и Олимпиадата в Париж: Китайски анализ

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com