Украйна в НАТО: Или Трета световна война, или усмиряване на Русия

Украинският лидер Володимир Зеленски пристигна в литовската столица, за да постигне стратегическа цел, а именно място на общата маса на НАТО. За Зеленски и неговото правителство този воден от САЩ съюз представлява дългосрочен мир и сигурност. Член 5 от Хартата на НАТО е силна гаранция за взаимна защита, подкрепена от американски, британски и френски ядрени оръжия.

Чрез членството в НАТО Киев ще има директен билет за Запада, което ще му позволи да сложи край на вековното подчинение на Москва и да осигури сигурността, от която се нуждае, за да възстанови страната.

Украйна обаче поставя редица трудни въпроси пред 31-те членки на НАТО. Тези въпроси стигат до самата същност на съществуването на Алианса, включително доколко неговите членове са склонни да воюват с Русия и дали клаузата за взаимна отбрана е защитно покритие, което приютява всички държави, или знак за отличие, който трябва да се спечели, пише в анализ на Financial Times.

"В сравнение с 2008 г. Украйна днес застана много по-близо до НАТО", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за Financial Times, имайки предвид годината, когато беше направено официалното съобщение, че рано или късно Украйна ще се присъедини към Алианса.

По времето, когато Естония, Латвия и Литва се присъединиха към НАТО през 2004 г., те бяха независими държави повече от 10 години. В този момент Русия беше в състояние на хаос, преживяваше икономически провали и политически катаклизми, а въоръжените ѝ сили бяха слаби и зле оборудвани.

Днес ситуацията е съвсем различна. Стотици хиляди хора вече са загинали в резултат на войната в Украйна, а повече от 10 милиона украинци са били принудени да напуснат домовете си. Това е ясна демонстрация на готовността на издирвания от Международния наказателен съд за систематично отвличане на деца руски диктатор Владимир Путин да използва военна сила, за да постигне целите си.

Повече от 17 месеца след избухването на военните действия, по време на които съюзниците от НАТО предоставиха на Украйна военна и финансова помощ на обща стойност 160 милиарда долара, западните столици са изправени пред много по-голям проблем. Те вече са дали на Киев средствата да противодейства на руската офанзива, но готови ли са да обещаят, че ако такава офанзива се случи отново, войниците на НАТО също ще се бият и ще загиват? И ако това не е така, тогава какво точно е готов да предложи Алиансът в замяна?

Закуската, която вкара НАТО в проблеми

Семената на настоящата дилема бяха посети на закуска в Букурещ през 2008 г. На втория ден от срещата на върха на Алианса тогавашният генерален секретар Яп де Хоп Схефер се срещна с президента на САЩ Джордж У. Буш и с неговите френски и германски колеги Никола Саркози и Ангела Меркел. Резултатът от закуската и резултатът от смекчаването на позицията на Меркел относно идеята на Буш да предложи членство на Украйна и Грузия стана изявление на цялата НАТО.

В тогавашното изявление на Алианса се казва, че Украйна и Грузия "ще станат членове на НАТО", но не се дава времева рамка. Тази декларация, която беше едновременно недвусмислена и неангажираща, беше възприета като голямо постижение. След това обаче тя се превърна в позор. Страни като Германия и Франция, които се противопоставиха на влизането на Украйна - приемането на нови членове изисква единодушно решение на всички членове на Алианса, а Берлин и Париж имат право на вето - вярваха, че това ще им позволи да замразят амбициите на Киев за неопределен срок.

Москва видя в тази декларация друга крайност, а именно готовността на НАТО в крайна сметка да приеме Украйна и Грузия. На следващия ден Путин каза, че това е "пряка заплаха" за сигурността на Русия и нарушение на обещание на Алианса да не приема нови членове от бивши съветски републики: Наистина ли САЩ обещават на Русия НАТО да не се разширява на Изток: Спомени от Харвард. В резултат на това Киев и Тбилиси се оказаха притиснати между чука и наковалнята: бяха заплашени заради обещанията да ги приемат за членове на НАТО в бъдеще, но все още не можеха да разчитат на защитата на Алианса, която идва едва след присъединяването към него.

Четири месеца по-късно танковете на Путин навлязоха в Грузия. През 2014 г. Русия анексира полуостров Крим. Путин знаеше, че НАТО не приема нови членове, чиито територии са "замразени конфликти". Освен изобличителната реторика, Алиансът не е направил почти нищо, за да накаже Русия по някакъв начин за действията ѝ.

"Най-опасното място за съседите на Русия е чакалнята на НАТО – каза естонският външен министър Маргус Цахкна – Преди 15 години ние поставихме Грузия и Украйна в тази чакалня".

Алиансът заявява, че се придържа към принципа на "отворени врати" при приемането на нови кандидати. За изминалите оттогава 15 години НАТО прие в редиците си 5 нови членове.

Промяна на езика

СНИМКА: Getty Images

Най-голямото предизвикателство на срещата на върха на НАТО тази седмица беше промяната на езика, който беше договорен на срещата на върха в Букурещ. Въпреки че абсолютното мнозинство членове на Алианса са съгласни, че Киев няма да може да се присъедини към неговите редици, докато е във война, те продължават да водят интензивни и емоционални дискусии дали и как да повишат статута.

"Има огромен набор от възможности между формулировката от 2008 г. и обещанието за пълноправно членство. През цялата изминала година ние се движехме напред-назад в нашите дискусии по този спектър. Ние вече сме доста близо до това да решим на какво точно ще се спрем и всички са единодушни, че основната задача тук е да запазим единството", каза един високопоставен американски дипломат.

Страни като Съединените щати и Германия, които възразяват най-силно срещу всяка формулировка, която незабавно би разширила задълженията по член 5 към Киев, искат да гарантират, че Украйна ще може да се присъедини към Алианса само след като са направени всички необходими реформи.

Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че няма да ускори процеса на присъединяване на Украйна към НАТО. "Няма да опростявам прекалено процеса. Мисля, че те направиха всичко, за да демонстрират способността си да координират военните усилия, но все още има редица въпроси: Безопасна ли е тяхната система? Корумпирана ли е? Отговаря ли на всички стандарти, които съответстват на всяка друга страна в НАТО? Това не е автоматичен процес".

ОЩЕ: Байдън каза готова ли е Украйна да влезе в НАТО (ВИДЕО)

Междувременно други членове на Алианса промениха предишната си позиция. Френският президент Еманюел Макрон каза през май, че Украйна трябва да получи "пътна карта за членство в НАТО". Когато Украйна най-накрая получи покана, каза Йенс Столтенберг, тя ще трябва да бъде освободена от бюрократичните процедури, заложени в официалния предприсъединителен план, които изпълняват повечето държави, желаещи да се присъединят към Алианса.

Според представители на НАТО трябва да се ускори процесът, макар и в този си вид той да не пречи да се решат въпроси, които не подлежат на обсъждане: антикорупционни реформи, използването на модерни оръжия по стандарт на НАТО, съвместими с оръжията на съюзниците и създаване на структури за защита на класифицираната разузнавателна информация на Алианса. Колко време отнема зависи от това кого питате. Решителни противници на Русия, като Полша например, твърдят, че Украйна вече е изпълнила някои от тези условия.

"Израелски модел"?

СНИМКА: Getty Images

Украйна беше наясно какво ще се случи тази седмица - членството няма да бъде обсъждан. Но лидерите на НАТО разбираха, че ако Зеленски напусне Вилнюс с празни ръце, това ще изпрати силно послание. Алиансът направи всичко възможно да подчертае, че гаранциите за сигурност, които предлага, нямат нищо общо с въпроса за членството в НАТО и член 5 от Устава на тази организация. В действителност обаче мнозина ги възприемат като още една стъпка към присъединяването на Украйна към НАТО. Това е не на последно място, защото основните страни, предоставящи тези гаранции - членовете на Четворката, тоест Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия - са четири от петте най-големи военни сили на НАТО.

ОЩЕ: Ето какви гаранции за сигурност на Украйна договориха Г-7 (ВИДЕО)

Някои длъжностни лица се опитаха да представят ангажимента като "израелски модел" - мярка за открита военна подкрепа, която Вашингтон предоставя на Израел. Сега САЩ имат ангажимент да осигурят "качественото военно превъзходство" на Израел в Близкия изток и двете страни подписват меморандуми за разбирателство на всеки 10 години.

Бен Талис, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения, казва, че подобни ангажименти носят допълнителни ползи за Съединените щати: "Вашингтон все още блокира [членството на Украйна] и го блокира по причини, които не са съвсем несправедливи, макар и донякъде пристрастни: те искат европейците да се грижат повече за собствената си отбрана сами, а не просто да добавят друга страна към своите редици".

Но иначе изборът е ясен: "Или израелският модел, който предполага, че Украйна ще може да се защити и който ще бъде скъп от гледна точка на инвестициите, или моделът на НАТО, според който Алиансът ще я защити ако е необходимо".

Руските сухопътни сили може и да са претърпели сериозни загуби в Украйна, но все още остават мощна сила. А на украинския фронт те получават безценни уроци по отношение на спецификата на съвременната война.

Най-гласовитите поддръжници на Украйна, предимно от Източна Европа, твърдят, че този страх трябва да принуди НАТО да действа по-бързо. Според тях Европа ще може да спи спокойно само когато Украйна е в НАТО и когато е въоръжена до зъби.

Преди началото на руската инвазия имаше много съмнения дали Украйна наистина се е отърсила напълно от съветското си минало или все още е в орбитата на Русия. Сега стана ясно, че украинският народ е направил своя избор.

ОЩЕ: Зеленски не получи "идеалния резултат" от НАТО: Знам, че никой не иска световна война (ВИДЕО)

Превод: Ганчо Каменарски, от Financial Times