Военната помощ за Украйна от САЩ намалява. Може ли Европа да поеме щафетата?

Възниква въпросът: ще успее ли Европа да запълни празнотата, ако САЩ оттеглят военната подкрепа за Украйна?

„Европейските лидери се стремят да запълнят празнината в американската военна помощ“, съобщава The New York Times. Но съществуват реални страхове, че Европа няма да може да се справи с тази задача, тъй като самата тя от десетилетия е зависима във военно отношение от САЩ. Както The Wall Street Journal призна: „Европа няма резерви, за да компенсира липсата.“ Още: Чешко издание: Войната в Украйна ще се реши от икономиката, а не от войници

Вероятно това е причината европейски служители да молят американските лидери да не намаляват помощта за Украйна, съобщава Ройтерс. Повече от 100 „високопоставени“ законодатели от целия континент изпратиха съвместно писмо до Конгреса, призовавайки ги да разрешат вътрешните противоречия и отново да осигурят на Киев приток на оръжия и пари. „Военните разходи са се увеличили в цяла Европа“, подчертаха те. „Американската военна помощ обаче е критична и следователно спешна.“ Но какво ще стане, ако в Конгреса не постигнат споразумение?

Какво казват експертите?

„Европа трябва да засили подкрепата си за Украйна“, пише Кристофър Локууд в The Economist. Военната стратегия на Русия цели да гарантира, че Западът „рано или късно ще се умори от поетите задължения“, които все повече изглеждат неосъществими. В светлината на политическата несигурност европейските лидери „трябва да разберат, че тежестта на украинската подкрепа ще падне върху техните плещи“, е категоричен Локууд. Това означава, че е време Европа да започне да инвестира в производството на оръжия още днес, както в подкрепа на Украйна, така и за самоотбрана. „Проблемът е, че повече не може да се очаква Америка да води тази битка“, заключава той.

„Европейските страни се борят да се справят с все по-опасната ситуация, но техните индустрии и армии още не са преминали на бойна нога“, пише Джъстин Бронк в статия за Кралския институт на обединените служби за отбранителни изследвания. НАТО е „силно зависима“ от Съединените щати за всичко - от боеприпаси до сателитни способности, пише The Week.

Ако Америка прекъсне помощта или бъде принудена да прехвърли ресурси към Тихоокеанския театър, Европа ще бъде „уязвима“, пише той. С изключение на Полша, повечето европейски демокрации не успяха да изпълнят обещанията си да увеличат военните разходи и в резултат на това оръжейните запаси на континента са "сериозно изчерпани". Необходима е спешна инвестиция, но тя отнема и време. „Ще трябват години, докато инвестициите в отбраната дадат резултат“, обобщава той. Още: Висш военен: Републиканците зарязаха Зеленски и САЩ са големите губещи

„Няма съмнение, че Европа може да отговори на военните нужди на Украйна“, каза Кийр Джайлс от Кралския институт за международни отношения (известен още като Chatham House) в интервю за Фондация Карнеги. Въпросът е дали тя ще се реши на това. Вярно е, че Европа по едно време изобщо „делегира на САЩ отговорността за собствената си защита“. Тя обаче вече няма друг избор, тъй като Русия явно се готви за продължителен конфликт. Ако Европа не действа сега, „тя ще бъде изправена пред много по-големи разходи в бъдеще, тъй като Русия остава не победена и неустрашима“.

Какво следва?

Европейската дилема е толкова свързана с политиката, колкото и с ресурсите. Например унгарският премиер Виктор Орбан дълго време не искаше да подкрепи новия пакет от помощи на ЕС за Киев. „Единственият начин да разберем позицията на Унгария не само за Украйна, но и по много други въпроси, е да приемем, че тя е против Европа и всичко, което Европа защитава“, заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис пред репортери. Още: Въпросът пред САЩ: Християнска Украйна или еврейски Израел?

Следователно по-нататъшните стъпки на Европа за увеличаване на помощта за Украйна в никакъв случай не са гарантирани. „Надявам се, че европейското единство няма да бъде нарушено, защото сега не е моментът да отслабваме подкрепата си за Украйна“, каза върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. Ако Европа не се обедини в защита на Украйна, каза друг министър, предстоят „тъмни времена“.

Превод: Ганчо Каменарски