Войната в Израел: Без да прави нищо, Путин получава това, което иска

Изминалите дни ясно показат периферния статус на Москва. Докато президентът на САЩ Джо Байдън пътува до Израел като част от интензивната совалкова дипломация на Америка в Близкия изток, руският президент Владимир Путин, след като чака близо 10 дни, за да уважи израелския премиер Бенямин Нетаняху с телефонно обаждане, отлетя за Пекин. В ООН руски официални лица изразиха съжаление за цивилните жертви на войната и поискаха прекратяване на огъня по хуманитарни причини. Но това не беше нищо повече от игра за публиката. Без лостове за влияние върху страните в конфликта, Москва не може да осигури освобождаването на взетите от "Хамас" заложници или да осигури безопасността на хуманитарните коридори, да не говорим за прекратяване на военните действия.

Въпреки ограниченото си влияние върху този конфликт, Русия става основният бенефициент от тази война. С минимални усилия Москва жъне предимствата на регионалния хаос, който заплашва израелците и палестинците с опустошение . Русия може да спечели от удължаването на палестинско-израелския конфликт в три ключови области: военната кампания срещу Украйна, плановете в Близкия изток и глобалната война на наративите със западните държави. Без да прави нищо особено, Путин получава това, което иска.

Направленията за успех за Путин

На първо място събитията в Газа отвличат вниманието на западните политици и обществеността от военния конфликт в Украйна. Киев, който води изтощителна контраофанзива срещу въоръжените сили на Русия и в същото време търпи безмилостни руски бомбардировки, сега трябва да споделя международния дневен ред с Израел и Палестина. Страховете, че западните общества са започнали да страдат заради "умора от Украйна", които бяха съвсем реални още преди 7 октомври, сега само ще продължат да растат. За Русия това може да донесе добре дошла почивка от постоянния фокус върху бруталните й военни действия в Украйна.

"Никой не вярва в победата ни, както аз": Досег до Зеленски и изтощителната му битка

Ако на Украйна ѝ липсва медийно внимание, значи ѝ липсват и муниции. Байдън обеща, че САЩ могат да подкрепят военните нужди както на Израел, така и на Украйна и поиска от Конгреса 106 милиарда долара спешно финансиране, за да ги покрие. Но Израел също може в крайна сметка да се нуждае от оръжията, които в момента липсват на Украйна, включително атакуващи дронове и артилерийски снаряди: Републиканците в САЩ предложиха помощта за Израел да се отдели от тази за Украйна

Освен това войната в Газа заплашва да забави – ако не и да провали – усилията на администрацията на Байдън за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Вашингтон е изправен пред херкулесова задача да съгласува различните искания на страните относно гаранциите за сигурност на САЩ, гражданската ядрена програма на Саудитска Арабия и съдбата на палестинците. Нов цикъл на насилие в Близкия изток сега застрашава изцяло тази инициатива.

Това би зарадвало Москва, която винаги е гледала на Споразуменията на Ейбрахам, (набор от споразумения между Израел и няколко арабски държави, постигнати през 2020 г.), проправили пътя за процеса на нормализиране със Саудитска Арабия, като на американски проект, който оставя Русия настрана. Техният провал доставя на Русия повече от удоволствието да гледа как Америка се бори. Москва има свои собствени планове за ядрено сътрудничество със Саудитска Арабия и също така се надява да осуети развитието на арабско-израелско отбранително партньорство срещу Иран, който става все по-близък партньор на Русия.

Най-голямата полза за Русия обаче може да дойде в съда на световното обществено мнение. Посланията на Москва относно конфликта – Кремъл отказа да нарече атаката от 7 октомври "тероризъм" и обвини за ескалацията политически грешки на Запада - приравнява Русия към обществените настроения в голяма част от Близкия изток. В баналните призиви на Москва за мир, гарантиране на безопасността на всички цивилни и признаване правото на Израел на самоотбрана, има намеци за пропалестинска позиция.

В руските медии показването на страданието на палестинците в Ивицата Газа заема централно място, като руските официални лица наблягат на хуманитарните проблеми и същевременно избягват директните критики срещу "Хамас". Близостта на Москва до палестинската кауза не е нова, но Кремъл започна да говори за това по-открито: Терористи при терористи: "Хамас" пристигнаха на посещение в Москва

Руските стремежи обаче се простират отвъд Близкия изток. Представяйки се за Давид в битката срещу Западния Голиат, Русия очертава своята инвазия срещу Украйна като "антиколониална" битка за прекратяване на глобалното господство на Запада, използвайки мощното негодувание, което съществува в целия развиващ се свят относно арогантността и лицемерието на Запада.

Реакцията на Кремъл за войната в Газа, която го дистанцира от ясната произраелска позиция на Вашингтон, има за цел да експлоатира допълнително тези чувства на световната общност. За Русия увеличаването на разочарованието на незападния свят от Запада и дори простото привличане на нови поддръжници към нейните призиви за промяна на съществуващия световен ред би било постижение, което си струва риска да разстрои Израел. Фактът, че подобна позиция повишава и напрежението в Европа, е приятен страничен бонус за Москва.

Благоразумието на Русия във всичко това е очевидно. В ООН Москва свика извънредно заседание на Съвета за сигурност по повод нападението срещу болница в Ивицата Газа. В страните, обхванати от гняв и безпокойство от военните действия на Израел в Ивицата Газа, руската критика играе добре в предубежденията за Израел и неговите западни поддръжници. Тъй като проблемите и болката тук все повече се възприемат по етно-племенен принцип, пропастта между развиващия се свят и Запада се разширява. И Русия няма да пропусне своя шанс да задълбочи още повече това разделение - макар че все още повечето държави по света добре разбират за какво е борбата и не седят твърдо в лодката на Путин: Русия и Китай спряха резолюция на САЩ за войната в Израел, "Хамас" благодари

Подкрепяйки Украйна през последните 600 дни и сега подкрепяйки Израел в най-мрачния му час, западните лидери се опитват да убедят останалия свят, че настоящият световен ред и демократичните ценности са застрашени. Но докато Израел и Хамас изпадат в ураган от насилие, Западът е далеч от победата в битката на наративите. Конфликтът в Украйна избледня и остана на заден план. Ръководената от САЩ дипломация в Близкия изток е в безпорядък. А Запада и останалият свят се изправят един срещу друг над бездна от взаимно неразбиране.

Автор: Хана Ноте, за The New York Times. Ноте е директор на Евразийската програма в Центъра за изследвания на неразпространението "Джеймс Мартин" в Монтерей, Калифорния.

Превод: Ганчо Каменарски