Биолози и историци от Австрия и Италия проучиха състава на биологичния материал в седем рисунки на Леонардо да Винчи. Те открили неочаквано разнообразие от бактерии, гъби и човешка ДНК. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Frontiers in Microbiology“.
Още: Скала, Стомана и Небе – Седрик Ван Парис открива първа самостоятелна изложба в България
Още: Открива се Регионален център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод"
Учените използвали иновативен геномен подход, наречен Nanopore, за да анализират микробиома на рисунки, който комбинира метода секвениране от трето поколение с протокол за амплификация на генома (WGA).
Това е първото пълно геномно изследване на произведения на великия италиански художник, предаде БГНЕС.
Чувствителният метод Nanopore е много добър инструмент за мониторинг на произведения на изкуството, с чиято помощ може да се оцени микробиома и да се визуализират неговите вариации.
Още: Откриват парижкия площад, кръстен на Кристо и Жан-Клод, през октомври
Въпреки отстъствието на видими увреждания на хартията, учените открили следи от голямо количество бактерии върху рисунките на Леонардо, а количеството им преобладавало над това на гъбите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Sofia Art Fair - Imagine превръща София в място за международен културен диалог
Още: Откриват изложба с творби от арт терапевтични занимания с деца в болници
Според тях, голяма част от тези бактерии са типични за микробиома на човека и са оставени по време на реставрационни дейности.
Друго интересно откритие било наличието на голямо количество човешка ДНК. Авторите подчертават, че нямат основания да твърдят, че това е ДНК на художника. По-вероятно е следите да са оставени от реставраторите през годините.
Учените успели да установят също, че рисунките са били дълго време в Торино и Рим.
Още: "Дивата Африка: Изчезващият рай": Пренесете се на континента с изложбата на Калин Ботев (СНИМКИ)
Още: Оригиналното Панагюрско златно съкровище се завръща в България
Авторите на проучването смятат, че с раработения от тях метод може да се създават биологични „пръстови отпечатъци“ на най-известните произведения на изкуството, което не само ще даде възможност да се научи много за историята на създаването им и начина, по който са били съхранявани, но и ще им осигури допълнителна защита.
