Фалшиви видеа от войната между Израел и Палестина: На какво да вярваме?

Немалка част от тези видеа обаче са фалшиви и се разпространяват от различни източници във Фейсбук, Туитър (Х) и дори Тик-Ток, споделят от BBC, CNN и Bellingcat. 

Някои от видеата са извадени от контекст, а други такива са директни откъси от реалистични видеоигри или AI (изкуствен интелект) технология.  

С огромното количество съдържание в социалните медии за конфликта  може да бъде трудно да се анализира информация, предоставена от непотвърдени източници, повторно използвана или манипулирана, коментират от Bellingcat. 

През последните дни публикации в мрежите предоставиха кадри отпреди години или от съвсем различни конфликтни зони като изобразяващи последната израелска бомбардировка в Газа. 

От Bellingcat добавиха, че в такива случаи дезинформацията е особено престъпна, тъй като често се преплита с автентичната информация и нещо, което наистина си заслужава да бъде регистрирано като военен удар в градска зона, може да бъде асоциирано с лъжа. 

Видеата 

На 9 октомври в социалната мрежа X, известна преди като Twitter, беше разпространено видео с твърдението, че Израел бомбардира гръцката православна църква "Свети Порфирий". Тази забележителна сграда от 12-ти век е едно от най-историческите места в Газа.

Църквата обаче отрече твърдението на страницата си във Фейсбук същата вечер.

"Бихме искали да ви информираме, че църквата "Свети Порфирий" в Газа е непокътната и работи в служба на общността и нашето паство", гласи съобщението на арабски, английски, гръцки и руски.

От CNN пък публикуваха материал, в който показват видео от видеоигра, представено за реално, отново в социалната мрежа X. 

Европейски служители са предупредили X, че  разпространяването на дезинформация и незаконно съдържание за войната между Хамас и Израел е в нарушение на един от законите на Европейския съюз за съдържание.

В писмо, адресирано до собственика на X Илон Мъск, Тиери Бретон, главният европейски комисар, казва, че мрежата е изправена пред "много точни задължения по отношение на модерирането на съдържанието" и че как компанията се справя с разгръщащия се конфликт досега повдига съмнения относно нейното спазване.

ОЩЕ: "X" премахна стотици акаунти, свързани с "Хамас"

Като платформа, подчинена на европейския Закон за цифровите услуги (DSA), X може да се сблъска с милиарди глоби, ако регулаторите решат, че са извършени нарушения, съобщават още от CNN. 

@cnn Misinformation about the Israel-Hamas conflict is spreading rapidly on X. CNN's Donie O'Sullivan debunks some of the viral posts. #CNN #News #Israel #Gaza ♬ original sound - CNN

Друго видео, разпространяващо се онлайн, изобразява сграда в Газа, която е ударена от ракета и се срутва. След него се появяват и множество видеоклипове, заснети от различни ъгли, показващи срутването. В някои видеа може да се види мъж, който снима срутването на преден план.

Снимка: Bellingcat 

Въпреки, че тази атака действително се случва в Газа, инцидентът всъщност е от 2021 година. Той е заснет на живо в ефир по време на репортаж на BBC, както посочва журналистът Шаян Сардаризаде от екипа на BBC Verify. 

На какво да вярваме? 

Снимка: Getty Images 

Въпреки че видеата и документите, които виждаме в социалните мрежи, могат да изглеждат много реалистични, е препоръчително да проверяваме информацията от поне три независими източника, на които имаме доверие и са потвърдени.

Фалшивата информация обикновено се разпространява от нелегитимирани източници, но може да има и изключения, заради въведените от някои социални медии услуги за легитимиране чрез заплащане (т.нар. синьо "тикче"). 

С напредването на AI технологиите се създават и все повече реалистични видеоклипове, които замайват и манипулират обществото. Това би могло да доведе до разпространение на лъжлива информация, подкопавайки доверието и създавайки напрежение сред хората. Затова е от съществено значение да развиваме критично мислене и да потърсим достоверни източници преди да приемем нещо за факт. 

Цялата информация на Bellingcat за фалшивите видеа можете да видите тук.