Успяват ли САЩ в Иран? Зависи кого питате. Според анкета на Pew Research Center 61% от американците не одобряват начина, по който президентът на САЩ Доналд Тръмп се справя с конфликта, докато 37% го одобряват. Тези данни като цяло съответстват на общото ниво на подкрепа за Тръмп и отразяват дълбоко партийно разделение. Показателно е, че 7 от 10 републиканци одобряват настоящия подход на Белия дом към войната, пише Foreign Policy.
Друг начин да се оцени успехът на съвместната американско-израелска атака срещу Иран е внимателната оценка на мащаба на щетите. По този показател, след месец конфликт, САЩ и Израел са нанесли значително повече поражения на противника, отколкото самите те са понесли. Няколко висши ирански политически и военни лидери са убити, включително върховният лидер аятолах Али Хаменей; военновъздушните сили и флотът на Техеран са практически унищожени; ядрената му програма е допълнително възпрепятствана; способността му да изстрелва балистични ракети е отслабена; а един от ключовите съюзници на Иран – ливанската групировка Хизбула – е под интензивни бомбардировки. Въпреки това Иран успя да прекъсне ключови транспортни и търговски пътища, без дори да причини значителни материални щети.
Защо тогава остава усещането, че САЩ печелят битките, но губят войната? Вероятно отговорът се крие в завишените очаквания. Самият факт, че иранският режим оцелява и продължава да влияе върху световната икономика, както и да обогатява противниците на САЩ, поставя Ислямската република в по-благоприятна позиция. Оцеляването винаги е било стратегическа цел на Техеран в случай на война. Неприкритото разочарование на Тръмп показва, че бързата операция, на която разчиташе, не се е осъществила. Още: Иран: Ормузкият проток остава затворен за враговете въпреки нелепиците на Тръмп
Първата причина САЩ да изглеждат като губещи са максималистичните цели в началото на войната. Във видеоклип, публикуван в социалната мрежа Truth Social на 28 февруари, Тръмп намекна, че се надява не само да смени режима, да унищожи ракетната програма на Иран и да ограничи влиянието му в региона, но и да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Нито една от тези цели не е постигната.
Както отбелязват анализатори на Foreign Policy, Ислямската република внимателно подбира кадрите за ключови позиции, за да гарантира устойчивостта на режима. Въпреки отслабените ракетни способности, Иран продължава да обстрелва Израел и съюзниците на САЩ в региона. Техеран вече е показал, че може да възстанови военния си потенциал в рамките на месеци, както се случи след предишни удари. Хизбула е отслабена, но не и окончателно елиминирана. Като допълнителен знак за дългосрочна стратегия, йеменските хути също се включиха в конфликта. В същото време около 440 килограма високообогатен уран остават укрити в Иран.
Втората причина е икономическата цена. Цените на реактивното гориво са се увеличили със 120%, а суровият петрол Brent – с над 87%. Основен фактор е блокирането на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните енергийни доставки. Нарушените доставки на втечнен природен газ, както и щетите по находища в Катар, доведоха до рязко поскъпване на газа в Европа. Освен това през този маршрут преминават значителни количества хелий и торове. Продължителната блокада увеличава риска не само от енергийна, но и от хранителна и технологична криза.
Проучване на GeoPoll показва, че в редица държави извън Запада САЩ и Израел понасят по-голяма част от вината за конфликта, отколкото Иран. Това се обяснява и с факта, че военните действия започнаха на фона на текущи дипломатически преговори. Още: Тръмп: Ще напуснем Иран бързо и после евентуално може да се върнем при нужда
Третият проблем за Вашингтон е липсата на международна подкрепа. САЩ останаха почти без съюзници, освен Израел, който сам по себе си предизвиква сериозно разделение в глобален план. Войната допълнително разклати трансатлантическите отношения и засили усещането за двойни стандарти.
Четвърто, конфликтът донесе неочаквани ползи за противниците на САЩ. Облекчаването на санкциите върху енергийните пазари увеличи приходите както на Иран, така и на Русия. Москва реализира допълнителни значителни приходи, които вероятно ще бъдат насочени към войната в Украйна.
Китай също следи ситуацията внимателно. Макар да е зависим от енергийните доставки от региона, Пекин остава по-гъвкав във външната си политика и наблюдава как САЩ изразходват ресурсите си.
И накрая, войната ерозира вътрешната подкрепа за Тръмп. Очакваните допълнителни военни разходи пораждат съмнения дори сред републиканците. „Няма да подкрепя изпращането на сухопътни войски в Иран“, заяви конгресменът Нанси Мейс. Още: Между мира и войната: Тръмп получил оферта от Иран за примирие
Окончателна оценка за войната може да бъде направена едва след нейния край. Дотогава всяка страна ще интерпретира резултата в своя полза. Иран ще подчертае, че е устоял; Израел – че е отслабил противника си; а САЩ – че са демонстрирали военна мощ.
Но дори при бърз край, последствията ще останат. Оцеляването на режима в Техеран само по себе си ще бъде възприето като победа, а бъдещите лидери вероятно ще засилят военния си потенциал. Възможно е дори да преосмислят ядрената си политика.
Това поставя ключовия въпрос: каква беше крайната цел на тази война? За Израел това може да е част от стратегия на постоянно ограничаване на противниците. За САЩ обаче подобен подход трудно може да бъде устойчив.
В Иран и Ливан хиляди загинаха, а над милион души бяха разселени. Израелците продължават да живеят под заплахата от атаки, а в страните от Персийския залив нараства несигурността. Ако след всичко това светът е изправен пред нови конфликти, въпросът остава: какъв беше смисълът? Още: Двойно по-голям недостиг на петрол през април: Прогноза от МАЕ
Автор: Рави Агравал за FP
Превод: Ганчо Каменарски
