Тъй като Иран, противно на очакванията, устоява дори на най-масираните удари, американският президент вече обмисля и използването на сухопътни войски. Така той постепенно се оказва в капана на ескалацията, пише Neue Zürcher Zeitung.
Доналд Тръмп избягва участие във Виетнамската война през 1968 г. благодарение на лекарски документ за шипове в петата, макар че впоследствие се появяват твърдения, че лекарят е бил семеен познат.
В обръщение за състоянието на САЩ Тръмп заяви, че ще "бомбардира Иран и ще го върне в каменната ера, където му е мястото". Президентът дори цитира генерала от ВВС Къртис Лемей, който през 1967 г. обещава да "бомбардира Северен Виетнам и да го върне обратно в каменната ера". Още: WSJ посочи най-вероятния изход при изтичане на ултиматума на Тръмп към Иран
Както тогава, така и днес мнозина вярват, че с огромно военно превъзходство Иран може да бъде поставен на колене чрез въздушни удари.
Историята обаче показва друго
По време на операция "Търкалящ се гръм" (1965–1968 г.) САЩ провеждат продължителна бомбардировъчна кампания срещу Северен Виетнам с цел да го принудят да преговаря при американски условия. До 1967 г. са хвърлени три пъти повече бомби, отколкото през Втората световна война. Въпреки това виетнамците не са "върнати в каменната ера", нито е сломена волята им.
И тогава, и сега американците подценяват противника. Въздушните удари често водят до обратен ефект – засилват патриотизма и мобилизацията от другата страна. Това няма нищо общо нито с комунистическа идеология, нито с религиозен фанатизъм. Още: Йотова остро към Тръмп: Хората очакват мъдрост и мир, а не сила и заплахи
Иранският външен министър Абас Арагчи дори намекна, че САЩ следват "виетнамския сценарий" и в медийното отразяване – преувеличават успехите и прикриват загубите. Пентагонът например твърди, че иранската противовъздушна отбрана е унищожена. Но как тогава иранците са успели да поразят изтребител F-35?
По време на Виетнамската война редовните брифинги за ситуацията на фронта се превръщат в символ на прекалено оптимистични и подвеждащи отчети. Американската армия не губи нито една голяма битка, но губи войната като цяло.
Иран също твърди, че е свалил два американски самолета. Един от пилотите беше в неизвестност няколко часа, преди да бъде евакуиран от специални части. Подобни сцени напомнят за Виетнам, когато стотици американски пилоти попадат в плен, а част от тях са принуждавани да правят антивоенни изявления. Още: МВФ ще понижи прогнозата си за световния икономически растеж
Игра с числа
Според Централното командване на САЩ, към 1 април са поразени 12 300 цели в Иран. Администрацията на Тръмп твърди, че операцията върви "по график" – формулировка, по-типична за строителен проект, отколкото за война.
Президентът изтъква и ликвидирането на над 100 високопоставени фигури от иранския режим. Но стратегическата цел на тези действия остава неясна.
Подобен подход не е нов. По време на войната във Виетнам министърът на отбраната Робърт Макнамара се опитва да превърне конфликта в математическа задача – с квоти за бомбардировки и "броене на убити". Още: Тръмп: Тази вечер предстои един от най-важните моменти в историята, цяла цивилизация ще загине
Последствията са тежки. В стремеж да постигнат поставените показатели, военните често убиват цивилни или манипулират данни. Това само засилва съпротивата на противника. Години по-късно Макнамара публично признава грешките си.
Междувременно конфликтът се разширява. След ударите на САЩ и Израел Иран отвръща, като нанася удари по цели в Персийския залив и по енергийна инфраструктура. Затварянето на Ормузкия проток допълнително разклаща световните доставки на петрол и въвлича глобалната икономика.
Въпреки твърденията на Тръмп, че протокът "вече не е негов проблем", именно там се крие една от най-сериозните уязвимости на САЩ – високите цени на горивата.
Иран разчита и на подкрепа от съюзници, включително Русия. В същото време групировки като хусите в Йемен все още не са се включили активно, но биха могли да нанесат допълнителен удар върху глобалната търговия чрез атаки в Червено море. Още: Иран: Тръмп подбужда към тероризъм, недейте да мълчите и бездействате
Неизбежна ли е наземната операция?
Когато бомбардировките във Виетнам не постигат резултат, президентът Линдън Джонсън изпраща десетки хиляди войници. Това води до още по-дълбоко въвличане на САЩ в конфликта.
Днес Тръмп не изключва подобен сценарий. Възможна цел е контролът върху около 450 кг високообогатен уран, съхраняван в укрепени подземни обекти. Подобна операция би изисквала значителни сили и време – при активни бойни действия.
Още по-сложна би била операция за овладяване на ключови точки като остров Харг в Ормузкия проток – стратегически център за иранския петролен износ и добре защитен от артилерия, дронове и ракети. Още: Удари срещу остров Харг и мост на иранска магистрала: Техеран се жалва и плаши с атаки отвъд региона (ВИДЕО)
Иранската армия и Революционната гвардия са имали десетилетия да се подготвят за подобен сценарий. Планинският терен допълнително дава предимство на защитниците. Така дори "най-добрата армия на всички времена", както я нарича Тръмп, може да се окаже в затруднение.
В крайна сметка президентът ще се изправи пред същата дилема, пред която са били Кенеди, Джонсън и Никсън: ескалация или преговори. И именно този избор някога доведе до изтеглянето на САЩ от Виетнам. Още: Планът на Пакистан успя: Тръмп обяви двуседмично примирие, Иран отваря Ормузкия проток
Автор: Андреас Минк за Neue Zürcher Zeitung
Превод: Ганчо Каменарски
