Как Виетнам може да помогне на САЩ в борбата с Китай?

В този смисъл, съгласявайки се да повиши партньорството, виетнамското правителство, изглежда, се присъединява към приоритетите на САЩ в региона - или поне се ориентира към тях.

Още: Сред хаоса с бюджета: Байдън намери нов начин да помогне на Украйна

Защо Виетнам се притеснява от Китай?

Сделката със сигурност е историческа. В крайна сметка Съединените щати и комунистическото правителство на Виетнам, които са бивши врагове, нормализираха отношенията си едва през 1995 г. и през по-голямата част от времето след това подхождаха войнствено един към друг. Но новото им партньорство съвпада с нарастващата загриженост на Ханой относно Пекин, анализира в свой материал Foreign Affairs.

През последните години Виетнам започна да се опасява от нарастващата китайска самоувереност не само в Южнокитайско море, където поддържа съвпадащи с Китай претенции за суверенитет, но и по река Меконг, където китайските язовири нагоре по течението създадоха сериозна продоволствена и ресурсна несигурност надолу, към Виетнам.

Въпреки това геополитическите последици от новото партньорство със САЩ не бива да се надценяват. От една страна, Ханой има близки отношения с Пекин още от колониалния период, когато Китайската комунистическа партия помага на виетнамците да изгонят френските окупатори. По-късно Китай подкрепя борбата на Виетнам срещу американците. И до днес, въпреки преобладаващите антикитайски настроения във Виетнамската народна армия (ВНА) и сред виетнамското население, породени от многобройните китайски нашествия през хилядолетията, управляващата Виетнамска комунистическа партия (ВКП) продължава да поддържа приятелски отношения с Пекин.

Всъщност от 2008 г. насам Китай е всеобхватен стратегически партньор на Виетнам. Нещо повече, Ханой поддържа връзки и с Русия, което пък опасява Вашингтон.

Още: САЩ прехвърлят на Украйна хиляди конфискувани ирански оръжия и боеприпаси

В резултат на това за САЩ сега е от решаващо значение да провери до каква степен Виетнам е готов да допринесе за американската индо-тихоокеанска стратегия за противодействие на Китай и да определи областите, в които може осезаемо да подкрепи икономическата и военната сигурност на Ханой срещу далеч по-големия му съсед. Както става ясно от балансирането на Виетнам, отношенията със САЩ имат някои ясни граници, но също така и начини за разширяване на сътрудничеството им.

Четири "не" и едно "може би"

След посещението на Байдън във Виетнам през септември Вашингтон вероятно скоро ще открие границите на новото партньорство. Ханой ще се колебае дали да отиде много по-далеч от това, което вече е направил, за да се присъедини към Съединените щати в борбата с Китай. За Ханой повишаването на връзките до "всеобхватно стратегическо партньорство" е по-скоро сигнал към Китай за силата на американско-виетнамските отношения, отколкото за създаване на действителна рамка за засилено сътрудничество с Вашингтон в областта на сигурността.

Определенията за стратегическо партньорство просто означават, че Виетнам и страната партньор споделят това, което виетнамските политически анализатори описват като "дългосрочни взаимни интереси", и не включват непременно закупуване на нови военни способности или допълнителни форми на съвместно сътрудничество в областта на сигурността. До голяма степен символичният характер на обозначението е валиден за всички останали всеобхватни стратегически партньори на Виетнам, включително Китай, Индия, Русия и съвсем наскоро Южна Корея.

Още: Пред заплахата от Китай: Тайван показа първата си подводница собствено производство (ВИДЕО)

Така, въпреки че Ханой се противопоставя или се въздържа при гласуването срещу агресията на Москва в ООН, виетнамският пратеник в организацията също така индиректно порицава поведението на Русия, като подчертава "остарелите доктрини на политиката на силата, стремежа към господство и налагането и използването на сила при разрешаването на международни спорове". Виетнам обеща и 500 000 долара хуманитарна помощ за украинците.

Според "Ню Йорк Таймс" обаче Виетнам може би преговаря за тайна сделка с Русия за допълнителни оръжия, вероятно в разрез със Закона на Вашингтон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции. Изводът е, че външната политика на Виетнам със сигурност може да балансира, за да защити Ханой интересите си.

Снимка: Getty Images

"Бамбуковата дипломация" води началото си от провала на фактическия съюз на Виетнам със Съветския съюз по време на Студената война. След като Ханой подписва договора през 1979 г., Съветският съюз подпомага Виетнам при нахлуването му в съседна Камбоджа, за да прогони подкрепяните от Китай червени кхмери. Когато обаче през 80-те години на 20 век Москва и Пекин започват да съживяват двустранните си отношения, Съветският съюз едновременно с това намалява подкрепата си за Виетнам. След като се опариха от връзките си с Кремъл, виетнамските лидери се зарекоха никога повече да не се съюзяват с чужди правителства. Може би най-яркото проявление на този подход е политиката на Виетнам в областта на отбраната.

В първоначалната си формулировка през 1998 г. политиката се състои от три неща, които правителството си забранява да прави - никакви съюзи, никакви чужди бази на виетнамска територия и никакво съюзяване с втора държава срещу трета. След това, през ноември 2019 г., беше добавена четвърта забрана - никакво "използване на сила или заплаха за използване на сила в международните отношения".

Още: САЩ и Виетнам с вариант за решаване на спора в Южнокитайско море

Тези точки дават представа за строгите ограничения, с които ще се сблъскат САЩ при привличането на Виетнам за противодействие на Китай. Политиката на Ханой позволява на правителството да наруши или да се отклони от нея, но само ако "обстоятелствата и специфичните условия" го принуждават да го направи. С други думи, като цяло позицията на Виетнам е ясна - той няма да се присъединява към дадена страна, да заплашва или напада никоя друга държава, освен ако собствената му сигурност не е сериозно застрашена. Тези принципи се отразяват пряко на отношенията на Ханой с Китай - виетнамското правителство винаги се е опитвало да решава споровете си с Пекин по продуктивен начин и е обещавало, че никога няма да бъде първият, ескалирал напрежението.

Виетнам има проблеми с Китай, но разчита на дипломация

През последните няколко години Китай все повече изпитва търпението на Виетнам. Пекин заплашва виетнамските рибари в Южнокитайско море и може би се опитва да разположи военни сили в новата военноморска база, която изгражда в Реам, Камбоджа.

Освен това Китай намали водния поток по река Меконг чрез изграждането на язовири в горното течение на реката в Китай, Камбоджа и Лаос. Въпреки това лидерите на Виетнам поддържат диалог на високо равнище с Пекин в опит да разрешат тези различия, вместо да прибягват до ескалациия.

Още: САЩ и Виетнам засилват сътрудничеството в противовес на Китай

Какво се разбраха Вашингтон и Ханой?

Предизвикателството пред Вашингтон ще бъде да намери начини да работи в рамките на виетнамските ограничения, за да направи възвишеното партньорство ефективно в противодействието на Китай. Като една от няколкото морски държави, които се противопоставят на експанзивните претенции на Пекин за суверенитет в Южнокитайско море, Виетнам може да предложи на Съединените щати идеална географска близост до потенциален бъдещ конфликт с Пекин. 

Само че идеята, че Ханой ще позволи на американските военни да създадат бази във Виетнам, както Щатите направиха с официалните си съюзници Австралия, Япония и Южна Корея, е несъстоятелна. Малко вероятно е виетнамското правителство дори да позволи ротационно разполагане на американски войски на своя територия - практика, която е рутинна във Филипините, дългогодишен съюзник на САЩ. Американските специалисти по отбрана и военно планиране също така трудно ще убедят ВМС да участват в съвместни учения, независимо дали в Южнокитайско море или другаде, поради доктрината на Ханой, която забранява сътрудничеството с една държава срещу друга - или създаването на впечатление, че го прави, пише Foreign Affairs.

Въпреки тези ограничения новото партньорство между САЩ и Виетнам все още предлага възможности за задълбочаване и разширяване на текущото сътрудничество в областта на сигурността. Например Вашингтон вече от години работи с Ханой за подобряване на способностите на Виетнам за осведоменост в морската област с цел по-добро откриване и наблюдение на китайските дейности в Южнокитайско море. САЩ вероятно ще продават по-усъвършенствани безпилотни самолети за наблюдение и евентуално ще си сътрудничат в областта на космическите технологии, които могат да осигурят по-добра информираност за случващото се в региона.

Още: Руснаците се бият като виетнамците през 70-те: Украински боец

При посещението на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин във Виетнам през юли 2021 г. двете държави тихомълком подписаха споразумение, което дава възможност за ограничен обмен на разузнавателна и военна информация. След новото партньорство това споразумение вероятно ще обхване повече обмен на данни, свързани с Китай.

Другите форми на сътрудничество в областта на сигурността, независимо дали става въпрос за продажби на оръжие, движение на самолетоносачи или обучения на бреговата охрана, вероятно ще нарастват, тъй като доверието между Съединените щати и Виетнам продължава да се изгражда. Според цитиран от изданието доклад - Вашингтон обмисля голяма продажба на оръжие на Ханой, която да включва за първи път изтребители F-16.

САЩ и Виетнам подчертаха също така необходимостта от бързо развитие на виетнамската индустрия за производство на чипове и за укрепване на позицията на страната в световната верига за доставки на полупроводници. Споменаването на полупроводниците навежда на мисълта, че Вашингтон се надява да привлече Ханой в продължаващите си усилия да пренасочи тази важна световна верига за доставки от Китай. Тайван също е един от големите производители.

В замяна на това САЩ предложиха на Виетнам по-задълбочено сътрудничество в областта на иновативните технологии, както и допълнителни инвестиции в стратегически сектори като възобновяемата енергия.

Засега обаче, въпреки тези обещаващи икономически и технологични инициативи, подобрените отношения предлагат малко нови възможности за сътрудничество в областта на сигурността.